Терзания дали ще съм добра майка и дали ще си обичам детето

  • 2 632
  • 15
Здравейте. С мъжа ми се оженихме преди 6 години и досега нямаме деца. Към 30-те сме двамата. Не ни е било фикс идея, бяхме и студенти и самички ни беше добре- без съображения и други отговорности. Не бяхме от двойките, които веднага след сватбата копнеят за деца. Темата за децата аз винаги я отлагах във времето, а той не ме е притискал. В един момент се устроихме и двамата вече и решихме, че е време връзката ни да се развие в нещо повече и е време за едно бебче. И така скоро след това аз забременях. Остават ми няколко седмици до раждането и разни мисли не ме оставят намира. С тревожно разтройство съм, пила съм различни антидепресанти преди. Та ми се въртят в главата аз дали ще съм добра майка при положение, че почти никога не съм се умилявала при вида на чуждите деца, даже съм изпитвала раздразнение,  когато видя да се тръшкат по магазините и да провяват капризи. В тази връзка си мисля, aми ако не ми е мило моето дете ? Ако не се справя като майка и не го обичам достатъчно? Кога идва майчината обич? Също така съм си втълпила, че понеже не искахме веднага бебе след сватбата, то аз не ставам за тая работа... Страх ме е и от промяната, която предстои -свикнали сме само двама, а сега нов човек...Помагайте хора, че в мен се е вкоренил голям страх от такъв аспект броени седмици преди голямото събитие. Благодаря от сърце на всеки!
Виж целия пост
# 1
Вероятно очакваш да завалят отговори от типа: "Не се притеснявай, няма шанс да не си обичаш детето!" и "Ти ще си най - добрата майка за твоето дете" и бла - бла...
Ако трябва да съм честна - да, има риск и то сериозен и твоето дете да те дразни като се разтръшка. Моето направо ме вбесява! Но това не значи, че няма да го обичаш...
Има риск трудно да свикнеш с "промяната", че вече не сте само двама и с новата си роля на майка...
Има риск да ти е адски трудно на моменти...
Има риск често да си мислиш, че не се справяш и не си добра майка...
Ама това са нормални и човешки чувства и са част от майчинството. Поне при някои жени. Не те правят лоша майка и не означават, че няма да се справиш.
Кога идва любовта към детето? Много индивидуален въпрос. Някои твърдят, че го обичат от момента, в който са го видели, други, че отнема време. Аз съм към вторите. При мен дойде с месеци. Отначало дъщеря ми беше задължение. Беше ми адски трудно да свикна с нея, с грижите, с промяната, с безсънието, притесненията, страховете, липсата на време за себе си...

Предпочитам нещата да се казват така както са, а не захаросаната представа колко розово е майчинството.
Ще се справиш, няма къде да идеш!
Леко раждане.
Виж целия пост
# 2
Калина, Благодаря ти много за искреността и мнението. Така като гледам и на мен ще ми е нужно повече време да свикна с промените. Иначе имам близка приятелка, която адски се умилява при вида на бебета, бебешки теми, бременни и т.н. и когато съм покрай нея се чудя аз ли нещо не съм наред или просто гледам на живота без розови очила...
Виж целия пост
# 3
О, преди да имам дете и аз се умилявах при вида на бебета и малки деца. После разбрах какви малки зверчета са Joy
Майтапа настрана, и тук във форума много жени са споделяли, че се дразнят на чуждите деца и им е трудно да ги изтърпят, но си обичат много техните. Има логика...
Виж целия пост
# 4
http://www.bg-mamma.com/?topic=1081055

Приятно четене!  Grinning
Виж целия пост
# 5
Womanbg,   като те четох, се сетих, че са ми минавали подобни на твоите мисли през главата, но не съм задълбавала в тях. Не бих казала, че съм се терзала от мисли дали ще бъда добра майка и дали ще си обичам децата предварително. Моите момчета са породени, родих първия на 24, втория на 25 години. Може би е до човек, ММ тогава, преди да имаме нашите деца, пък и сега, като види малки дечица или бебета, направо се размазва и се вдетинява. Аз, вероятно съм по-студена или по-сдържана, да кажем, не мога да се умилявам, да говоря с някакви бебешко-детски думички, абе не ми идва отвътре. Иначе с моите дечица си се глезотех и си ги прегръщах и целувах колкото искам, идваха ми бебешките думички на устата с лекота. Така че не го мисли, като гушнеш малкото човече, едва ли ще се замисляш повече. А дали ще бъдеш добра майка за детето си.......това и аз съм се питала много пъти и след като пораснаха, просто нормално е да се чудиш дали правилно постъпваш в разните ситуации и дали това е добре за детето ти. Има хора, които казват "аз знам най-добре кое е добро за него/детето/", аз не съм от тях, все обмислям и премислям дали съм била права и дали наистина е било добре за детето.
Сега е важно да си спокойна, да родиш детенцето, пък после ........... мисля, че няма да ти остава време за подобни мисли! Никой не се ражда готов родител, изграждаш се като такъв с децата.
Виж целия пост
# 6
На практика е важно не дали го обичаш, а как се грижиш за него. Концентрирай се върху това. Това е личното ми мнение
Виж целия пост
# 7
Исках да имам дете не защото много се умилявах при вида на бебета и малки деца, а защото вече бях готова към следващата стъпка в живота си. Не знаех, разбира се, че това е стъпка, която ще промени тотално всичко. Не съм от майките, които вечно говорят за изпражненията на децата си и колко хубао се бръчка бебето докато спи. Родих на 28 години. В момента синът ми е на 3 години и половина. Когато бях бременна, също ми минаваха подобни мисли в главата, но гледах да съм добър човек и да не се задълбавам, нали е грехота да се мисли лошо за бебетата. Родих секцио (по здравословни причини, не е личен избор), но се възстанових завидно бързо, още на2-рия час след операцията исках да ставам. Припаднах като ме вдигнаха, но на 4-тия час успях. Както и да е. Бебето ми го дадоха на 3-тия ден. Насила карах себе си да ида да го видя (нали така трябва, нали съм майка). На 3-тия ден, преди да ми го донесат, започнах да се питам... за какво го родих, кой ще го гледа, ужас, не искам да ми се случва това, искам да върна времето назад. Но... докараха ми го. Имам двама племенника, много помагах на сестра ми в отглеждането им от новородени, така че не ми беше чуждо какво трябва да правя, за да оцелее моето бебе. Но да се заглеждам в него как спи, дали се усмихва.... следях само дали диша, дали трябва да му сменя памперса и кога трябва да яде.
Така че... не при всички майки чувството идва с появата на бебето. Да имаш дете е най-ужасното нещо на света... всички болести, всички притеснения, да усещаш, че твоят живот е нищо пред неговия... и хиляди, хиляди чувства постоянно те разкъсват. НО!
Да бъдеш майка е и най-хубавото нещо на този свят. При мен, а съм сигурна и че при много други майки, любовта към детето ми се наслагваше с времето и колкото повече расте и се развива, толкова повече съм зависима от това, че него го има. Не мога да живея без него, без погледа му, ръцете му, крачетата му, зъбите му ако щеш... Simple Smile вбесява ме почти постоянно, такава е възрастта му. Ще минеш и през нея и ще разбереш. че тръшкането е част от израстването на детето и превръщането му в човек. Това, което мога да те посъветвам, е да четеш повече четива по темата за психологичното развитие на децата и така няма да се дразниш или да смяташ, че не ставаш за майка. Няма жена на тази земя, която да е безразлична към детето си, ако е стойностен и отговорен човек, ако чувството любов и привързаност не му е чуждо. Затова не си задавай повече тези въпроси, самият факт, че се притесняваш за тези неща, значи, че ще бъдеш перфектна майка и ще обичаш безумно детето си, просто още не го знаеш Simple Smile
Виж целия пост
# 8
И аз се питах тези въпроси на края на бременността. Като родих имаше други съмнения. Споделял съм на ММ, че не знам дали си обичам детето. Добре че ми влезе в положението и ме подкрепяше. Не помня колко месеца ми отне да свикна, но сега много си обичам малката. Не мога да прекарам повече от 3-4 часа без нея и постоянно се притеснявам дали е добре, когато не съм при нея. Сега съм бременна с второ и имам същите въпроси + дали ще мога да обичам бебето, колкото дъщеря ми; как ще понесе малката отделянето от мен за няколко дни; дали ще се чувства изоставена и така нататък. Това са нормални неща. Не всички са родени идеални майки. На някои от нас ни трябва време да свикнем 😉 За мен най-страшното беше, че нечий живот зависи от мен.
Виж целия пост
# 9
Аз не съм си задавала подобни въпроси. Да си призная, не съм мислила въобще дали ще съм добра майка (каквото и да означава това), а пък дали ще си обичам детето - хич. Малко ми е оксиморон. Имам съвет към теб - намери с какво да си запълваш времето до раждането, някакво хоби, разходки, знам ли... Човек като стои, стои и само се притеснява за някакви неща. Ако съзнанието ти е заето с нещо друго, е по-леко според мен. Аз лично излязох в майчинство по-късно, точно защото нямах какво да правя по цял ден, и вместо да се вкарвам във филми постоянно, ми беше по-лесно да съм сред хора.
Виж целия пост
# 10
И аз няма да кажа нещо по-различно от останалите. Би било лицемерно, ако вземем да те убеждаваме как като с магическа пръчка ще заобичаш детето от раз. С всеки е различно. Някои си обичат детето от момента, в който разберат за бременността си, а на други са им нужни месеци след раждането, за да го обикнат. Аз не съм сигурна от кои съм. Чувствах обич към растящото в утробата ми човече (макар и не такава каквато очаквах, че трябва да е тази обич), но чувствах и огромна доза страх , защото с бащата вече не бяхме в добри отношения и нямах сигурност за бъдещето. С времето всичко се подреди. Всеки изминат ден с дъщеря ми след нейното раждане увеличаваше любовта ми към нея. Към днешна дата си мисля, че не бих могла да я обичам по-силно отколкото в момента. В някои моменти с нейните си детски изпълнения ми докарва толкова силен гняв, че си задавам въпроса как е възможно едновременно толкова безумно много да я обичам и така да й се ядосвам за някои неща.

Мисля, че щом си задаваш тези въпроси, ясно е, че поне ще се опиташ да бъдеш добра майка. Може да ти е трудно да свикнеш с новата си роля. Безсънните нощи са влудяващи. Но чувството за отговорност към безпомощното бебе ще те държи. А някъде там в цялата гама от нови за теб неща ще се зароди и любовта към детенцето ти. Майчинството е вълшебство. 
Виж целия пост
# 11
И аз няма да кажа нещо по-различно от останалите. Би било лицемерно, ако вземем да те убеждаваме как като с магическа пръчка ще заобичаш детето от раз. С всеки е различно. Някои си обичат детето от момента, в който разберат за бременността си, а на други са им нужни месеци след раждането, за да го обикнат. Аз не съм сигурна от кои съм. Чувствах обич към растящото в утробата ми човече (макар и не такава каквато очаквах, че трябва да е тази обич), но чувствах и огромна доза страх , защото с бащата вече не бяхме в добри отношения и нямах сигурност за бъдещето. С времето всичко се подреди. Всеки изминат ден с дъщеря ми след нейното раждане увеличаваше любовта ми към нея. Към днешна дата си мисля, че не бих могла да я обичам по-силно отколкото в момента. В някои моменти с нейните си детски изпълнения ми докарва толкова силен гняв, че си задавам въпроса как е възможно едновременно толкова безумно много да я обичам и така да й се ядосвам за някои неща.

Мисля, че щом си задаваш тези въпроси, ясно е, че поне ще се опиташ да бъдеш добра майка. Може да ти е трудно да свикнеш с новата си роля. Безсънните нощи са влудяващи. Но чувството за отговорност към безпомощното бебе ще те държи. А някъде там в цялата гама от нови за теб неща ще се зароди и любовта към детенцето ти. Майчинството е вълшебство. 

Много красиво и много точно казано. Браво! Simple Smile
Виж целия пост
# 12
Какво всъщност означава добра майка? Детето иска внимание и обич. Ако си готова да му ги дадеш, значи вече си добра майка. Има някакъв такъв натиск сякаш за „добрата майка”, не позволявай да се сравняваш с другите, бъди различна, бъди себе си. Дъщеря ми е на 8 месеца, когато ми изтекоха водите посред нощ плаках, че това е последната нощ в живота ми, в която съм само аз и мъжа ми, не мога да кажа, че бяха сълзи на радост или тъга, плаках, защото знаех, че тази нощ ще промени живота ми. Така и стана. Не мисли каква ще бъдеш спрямо бебето, мисли за себе си, да се запазиш като човек и да му предадеш всичко, което си разбрала за живота, все пак целта на майчинството е да направим децата си индивидуални възрастни. Blush
Виж целия пост
# 13
На практика е важно не дали го обичаш, а как се грижиш за него. Концентрирай се върху това. Това е личното ми мнение


Има разлика между сладникавата обич, която разлигавя детето, а родителите губят контрол и ориентация и онази строга, но справедлива обич, която прави детето пълноценен индивид.
Всеки родител обича детето се, но не всеки родител и човек изпада в умиление и овчи възторг при вида на пеленаче. И това е съвсем нормално.
И ние сме късни родители - късни като години и късни като време след бракуването. С близнаци, момчета. Често казвам, че ги обичам практично, а не романтично. Но това не значи, че не им отделям време за глезене и гушкане, или че не съм се умилявала в един или друг момент.
Обаче родителството и майчинството е доста сериозно изпитание и хич не е розово преживяване, ако се случи детето да е палаво, енергично, експресивно и т.н. Изобщо - с характер.

От старите хора съм чувала "дете се обича, само докато спи", т.е. даряваш го с онази сладникава обич, докато спи, за да не разбира колко всъщност сте му отдадени. Разбира се това са стари приказки, когато хоратата са се прибивали от работа и с по 100 деца.
Виж целия пост
# 14
На практика е важно не дали го обичаш, а как се грижиш за него. Концентрирай се върху това. Това е личното ми мнение

Обаче родителството и майчинството е доста сериозно изпитание и хич не е розово преживяване, ако се случи детето да е палаво, енергично, експресивно и т.н. Изобщо - с характер.
От старите хора съм чувала "дете се обича, само докато спи", т.е. даряваш го с онази сладникава обич, докато спи, за да не разбира колко всъщност сте му отдадени. Разбира се това са стари приказки, когато хоратата са се прибивали от работа и с по 100 деца.
Кой човек си няма характер и особености. Мен ме притесняват повече такива кротички и спокойни деца, много знаеш кога ще им прещрака и на тях. Активните деца не са чак толкова страшни, повече движение да изразходват енергия, интересни занимания, които да им привлекат вниманието, участие в домашната работа, нищо особено.
Какво значи да му даряваш обич, докато спи?!? Да не го прегръщаш и целуваш като е будно, ами само докато спи, че сакън да не го разглезим? Що за глупост?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия