Не мога да избия бившата си приятелка от главата

  • 5 294
  • 32
Здравейте, преди известно време споделих за проблема и раздялата ми с бившата ми приятелка. Проблема е, че не мога да си я избия от главата и ми е изключително трудно да спра да я търся. Изпаднал съм в страшна депресия, опитвам се да поглеждам други жени, но не мога, все търся нея в тях... Всяка сутрин се будя и мисля за нея, всяка вечер заспивам с мисълта за нея, липсва ми, отричам реалността и в дните, в които не я търся все очаквам, че може да ме потърси. Опитвам да се разсейвам, но не мога, нямам желание да излизам от вкъщи, свалил съм 11кг в рамките на 3 месеца... Не я оставих, когато пожела да види дали ще й липсвам, а сега ми каза, че е късно, че вече няма какво да се промени... Говори ми неща от сорта, да излизам с други жени, за да не я търся и да се разсейвам, че живота продължава и ако е писано някога да сме заедно - ще бъдем, но не го вижда как ще стане, защото й е по-спокойно да си ляга сама, защото често докато сме били заедно, имало напрежение... Тя е с 5 години по-голяма от мен, мисля, че следващия човек, с който ще бъде, ще остане с нея завинаги и аз съм изгубил какъвто и да било шанс да я имам, постоянно се чудя дали не излиза с някой, дали няма отношения с някой човек. Тя твърди, че не й е до никой, но аз не смятам така... Не знам на къде да тръгна и какво да правя, в Понеделник съм на психотерапевт, който се надявам, че може по някакъв начин да ми помогне да я превъзмогна и за това да я идеализирам до такава степен... Запазил съм си час при Станислава Тончева, твърдят, че е изключително добра, също бих желал да чуя и други мнения, спрямо нея.
Виж целия пост
# 1
Трябва ти време за да я забравиш - седмици, месеци, даже и години.
Ще ти мине!
Виж целия пост
# 2
Трябва ти време за да я забравиш - седмици, месеци, даже и години.
Ще ти мине!
Не знам дали някога изобщо ще мога да превъзмогна тази раздяла. Имам чувството, че никога повече няма да срещна жена, в която да се влюбя толкова, която да е толкова съвършена в очите и сърцето ми...
Виж целия пост
# 3
Съвършени жени? Хахахахаааа...
Виж целия пост
# 4
авторе, звучиш като едно мое гадже, което не ме остави намира година и нещо след раздялата. Стегни се, въпрос на нагласа е - дали смяташ, че си изпуснал последното хубаво нещо в живота си или си на прага на следващото, още по-хубаво. Въпрос на личен избор е да стоиш в тази депресия. Направи си изводи къде си сгрешил в тази връзка и се отвори за света, за да срещнеш следващата любов. Но можеш и да си се самосъжаляваш и да сравняваш всички "недостойни" с нея - избора е твой.
Виж целия пост
# 5
Много я обичаш още, затова се чувстваш така. Трябва време да приемеш загубата.Трудно е,да, но ще го преживееш. Тук много от нас са преживели доста тежки загуби.Оцелява се,да знаеш.
Виж целия пост
# 6
Трябва ти време. Със сигурност ще ти мине. Продължавай напред като си повтаряш, че зослужаваш нещо по-добро.
Виж целия пост
# 7
Ще се влюбиш отново, не се притеснявай. Ще намериш жена, която е различна и пак привлекателна за теб. Просто ще мине време, докато спре да те боли и отново се почувстваш цял и щастлив. Горе главата, всичко хубаво тепърва предстои.
Виж целия пост
# 8
Не е лесно,така е.Трябва ти време,за да мине.Дотогава не се фиксирай толкова върху мисли колко е съвършенна. Със сигурност не  е чак толкова,няма такива хора,а това идеализиране ти удължава агонията
Виж целия пост
# 9
Идеализираш я. Вместо да мислиш колко е съвършена направи списък с всички неща, които са те дразнели у нея - няма как да няма поне нещо -проблемни ситуации също - и си го препрочитай редовно.
Виж целия пост
# 10
    Автора на колко години е?
    Нормално е да мислиш за нея с носталгия.Ненормално би било да я забравиш за миг или утешиш с други.Но не я идеализирай и възвеличавай.След време,опит ще имаш бази за сравнение.
    Несподелената любов е депресиращо бреме.Тя ти е заявила решението си.
    Ти би ли одобрил вариант,в който тя те лъже,манипулира или изневерява скрито?Проектирал си свое, лично бъдеще с нея,което се различава от нейното.Приеми го.Както си живял преди да я срещнеш и разбереш за съществуването и, така би трябвало да продължиш живота ти.С дистанцията на времето изводите ти ще се променят.
    Ако беше умряла,щеше да се опиташ да я възкресиш или да останеш сам до края в манастир??
    В твоя случай е дошъл края на едни взаимоотношения,но те очакват нови стартове и шансове.Тази жена омъжена ли е?
    Виж целия пост
    # 11
    Явно за нея връзката ви е изживяна, а за тебе все още не. Защо се разделихте (ако не е тайна)? Това, че е по-възрастна притесняваше ли я? Финансово на нейното ниво ли си? Никой не къса връзка, в която е доволен.

    Психотерапевтите са загуба на време. Не съм видяла отчаян и депресиран от раздяла човек, на когото психотерапия сшда е помогнала.
    Виж целия пост
    # 12
    Зациклил си защото егото ти е наранено, истинската любов е нещо друго. Не обичаш себе си достатъчно, иначе не би изпаднал в това положение. Психотерапията може да помогне индиректно- трябва да поработиш върху себе си, върху своята себеоценка. Не очаквай чудеса- отнема време и усилие от твоя страна. Психотерапевта може само да те насочва по пътя на себепознанието, работата ти трябва да я свършиш.
    Виж целия пост
    # 13
    Явно за нея връзката ви е изживяна, а за тебе все още не. Защо се разделихте (ако не е тайна)? Това, че е по-възрастна притесняваше ли я? Финансово на нейното ниво ли си? Никой не къса връзка, в която е доволен.

    Психотерапевтите са загуба на време. Не съм видяла отчаян и депресиран от раздяла човек, на когото психотерапия сшда е помогнала.
    разделихме се, защото тя е по-студена като характер, а аз обратното и мрънках, защото чувствах несподелена любов, в следствие на което избухнах, сз съм на 22, тя на 27. Да, притесняваше я, но не се отказа лесно, за финансов план, не знам. Родителите й са успели хора с бизнес, много народни и трудолюбиви, аз изкарвам по около 1800-2000лв месечно, но на този етап не мога да си позволя жилище, което ме мъчи до известна степен
    Виж целия пост
    # 14
    Нямате сходни характери. И аз съм по-студена и не мога да изтърпя много любвеобилен човек. Не съм човек, който има търпение да дава нужното внимание и обич на някой топъл.

    Тя е на 27г и може би се замисля за семейство и деца и мисли, че 22 годишния е лапе и недорасъл за брак. А може и просто да и се живее без някой да и се лепва непрекъснато.

    Финансите не мисля, че са проблем след като е осигурена от родители.

    Вашите характери няма да се променят и не мисля, че и сте бъдеще заедно. Твоята показност на привързаност и обич е, може би, досадна за нея. Ако някой ми замрънка спирам да го възприемам като мъж. Мъжете са силни и не мрънкат. Мрънкалото е досадно и за себе си, а избухвания та с времето стават все по-лоши.
    Виж целия пост

    Започнете да пишете...

    Страница 1 от 1

    Общи условия