Как детето да не стане глезено?

  • 9 833
  • 106
# 90
LADYSTARDUST, Благодаря за коментара, не беше нужно с тоя груб тон!
Темата не беше с цел да осъждам чуждите деца , а чисто информативно ми е любопитно защо някои са с много претенции, а други се примиряват на всичко- до темперамент ли опира или до възпитание... Не съм твърдяла, че моето няма да бъде от глезените и че няма да се сблъскам с такъв тип проблем, нямам знанието и смелостта за това.
Не се тревожете от сега, темата е толкова обсъждана, че.. уверявам ви, че няма рецепта за това, като се роди и поотрасне детето ви ще усетите нещата. Аз имам две и също ме тревожат тези мисли, децата са толкова различни, и в много различно от нашето време растат, трудно е да ги лишавате от всичко с възпитателна цел или да ги чакате докато си тръшкат на улицата а например някоя кола стои  и чака до изпълните написаното в някоя книга за възпитание. Страшно ме дразнят всякакъв тип коментари и съвети как да си възпитавам децата, тук не мисля, че ще намерите най-добрите съвети.
Виж целия пост
# 91
Искам да помоля за съвет (не ме нападайте)
Малкият е на 3 и когато получи отказ и не е на неговото, ни посяга и става агресивен и унищожителен. В началото реагирахме остро, карахме му се, спирахме играта, пошляпване през ръцете, но той ставаше още по- нападателен. После смених тактиката, започнахме да се правим, че много ни боли, да плачем и тн. Без ефект. После, след всяко посягане, тихо и кротко обяснявахме, че така не се прави, че мама и тати не се удрят, че ако е ядосан може просто да го каже, без да удря, също така го наказваме, като му забраняваме нещо любимо...  сега сме на тази тактитка, за сега без успех, но ще продължа.
Приемам още съвети, защото вече ме е срам от познати и приятели, които в такива моменти ни гледат доста осъдително, че не можем да се справим с тригодишен хлапак.
Защо се притеснявате от близките ви, ако са гледали деца ще ви разберат. Макар че децата са толкова различни, че... Моя близка приятелка веднъж страшно осъдително се изказа, че разрешавам на сина ми, който беше на 3 да си играе на.таблет понякога. Каза, че няма да прави компромис с това никога, защото е вредно. Дойде и нейното време, роди и дъщеря й нямаше още и годинка, когато сама си пускаше клипчета в youtube
Виж целия пост
# 92
Моят син пък никога не се е тръшкал в магазина.😁
Обаче навън... Като си науми, че иска да види баба си, ела да видиш. А бабата пък като е на работа, и Господ не може да му изпълни желанието.
Виж целия пост
# 93
Дъщеря ми до към 4 годишна не се беше тръшкала, истерясвала, да реве до захлас, защото не става нейната. Ходила съм с нея по банки, институции, чакали сме часове пред лекарски кабинети. Давала съм и свобода да подбира дрехи и обувки (подходящи за сезона), в кой парк, на коя площадка да играе, избор на храна от 2-3 варианта. Имало е моменти  (да не иска да се прибира, например), но не нещо фрапиращо. Сега е на 5 и половина и няма такова чудо. Тропа с крак, крещи, само врати още не ни е затръшвала, като пубер. Някъде нещо объркахме 🙁
Виж целия пост
# 94
ant G, едва ли грешката е във вас. Минава през етап детето. Продължавайте да й показвате, че правилата ги определяте вие. Тя може да избира когато е възможно - точно, както пишеш, че е ставало до момента. Тя може и да копира от деца в детската градина или площадката. Опитва се да разбере дали ще мине номера. Проверява границите. Нищо, че може би вече са й ясни тези граници. Тя си ги проверява и ако вие с таткото подадете, тогава вече може и да объркате нещо.
Виж целия пост
# 95
Моето лично мнение е, че в днешно време децата освен, че страдат от липса на внимание от родителите си и близките си, също са презадоволени и затрупани с всякакви играчки и боклуци. Влизаш в магазин за хранителни стоки - играчки, шоколади, всичко сложено на възможно най-достъпното място за деца. Пускаш телевизора - реклами за играчки и боклуци, абе нон-стоп отвсякъде. Колкото и да се опитваш - купуваш поредния боклук, детето му се радва ден-два и така до следващия. Няма как тая презадоволеност да не се отрази и на характера и на поведението на децата. Някога имах 2-3 кукли, един конструктор, още си ги спомням. Сега децата не могат да се зарадват истински на играчка. Някакси ефекта от това ще стане ясен по-нататък, засега се вижда - нетърпение, тръшкане, инат, разочарования...Може и да греша, но определено има някакво значение. А няма как да действаш спрямо твоето дете с адските лишения , защото път то гледа другите деца, които са затрупани и така, става един затворен порочен кръг, от който няма излизане.
Виж целия пост
# 96
Айде поредните съчинения с елементи на разсъждения. Така като гледам, идват от човек БЕЗ ДЕЦА.

Децата се радват на играчки, между другото. И си играят с тях. И няма нужда да действат с адските лишения, защото е безсмислено да си ограничаваш детето, само защото някой чужд човек е нямал като малък.

Виж целия пост
# 97
Моето лично мнение е, че в днешно време децата освен, че страдат от липса на внимание от родителите си и близките си, също са презадоволени и затрупани с всякакви играчки и боклуци. Влизаш в магазин за хранителни стоки - играчки, шоколади, всичко сложено на възможно най-достъпното място за деца. Пускаш телевизора - реклами за играчки и боклуци, абе нон-стоп отвсякъде. Колкото и да се опитваш - купуваш поредния боклук, детето му се радва ден-два и така до следващия. Няма как тая презадоволеност да не се отрази и на характера и на поведението на децата. Някога имах 2-3 кукли, един конструктор, още си ги спомням. Сега децата не могат да се зарадват истински на играчка. Някакси ефекта от това ще стане ясен по-нататък, засега се вижда - нетърпение, тръшкане, инат, разочарования...Може и да греша, но определено има някакво значение. А няма как да действаш спрямо твоето дете с адските лишения , защото път то гледа другите деца, които са затрупани и така, става един затворен порочен кръг, от който няма излизане.

Тоз' коментар ми прилича на едно изказване на една приятелка онзи ден. Пита ме тя какви пътувания сме планирали, защото иска да ни дойде на гости, но знае, че детето има ваканция на всеки 6-8 седмици, задава се Великден, пък после Възнесение и ние обикновено пътуваме. Започвам аз: за Карнавалната ваканция сме на планина, за Великден - на Северно море и т.н. И нейният коментар е: ''Ей много го глезите това дете! Аз едно време никъде не ходех''.
Виж целия пост
# 98
Той ефекта от презадоволяването вече е налице....всяка седмица нова играчка, после всяка година нов смартфон, после на 2-3 години нова кола ...   Smiley   А момичетата имат цели "куфари" козметики, по "три гардероба дрехи".....
Лесно получават всичко, бързо им омръзва, нямат никакъв усет за ценност на нещата.
Лошото е, че и хората третират така, като предмети.
Помня, преди време в една тема тук прочетох нещо, което е много актуално за времето...
"Едно време нямаше вещи, но имахме приятели!Сега имаме вещи, но вече нямаме приятели!".
Виж целия пост
# 99
Ти от опит ли говориш, от наблюдения над твоите деца, онези идеалните?

Изобщо това сочене с пръст, придружено с неизменното "а ние едно време"  винаги е съществувало - и сега, и аз като бях дете. Говори само и единствено за този, който го практикува!
Виж целия пост
# 100
От опит, отчасти и от децата ми, от наблюдения.....не живея в пустинята, виждам всеки ден какво става....
Дори днес имам пресен-пресен пример....бях по задачи, към 11 часа сядам в кафене (Афредо-пловдивчанки го знаят).На съседната маса след няколко минути сяда майка с около 6-7 годишно момиченце.Четях си в телефона, та говоренето от масата беше само като шум, докато не се чу едно "страхотно" "Няма пъъъък...вече не искам тази торта, яде ми се сладолед." Като ми крещят почти "до ухото", няма как да не вдигна поглед...на масата кафе пред майката, парче торта и някакъв сок пред детето.Тя само привика сервитьорката и сладоледа бе поръчан.
Ами, не се имам за супер майка, но няма начин мое дете да ме действа така.Както и не се е случвало.
А подобно поведение виждам почти ежедневно....за сокчета, за бисквитки, за сладоледи, за играчки, за шоколади.....което е показателно, че детето си е свикнало да му угаждат на всеки каприз.

Виж целия пост
# 101
Интересно, обаче аз подобно поведение не срещам. Принципно хорските деца не ме интересуват, но имам наблюдения над децата на нашите приятели, които не са 1-2 на брой. Подобно държание няма -  нормални, умни деца, възпитават се, не са оставени на самотек.

Иначе свят широк, хора всякакви, от там и деца. Но да се твърди, че е масово. Ами не, не е.
Виж целия пост
# 102
От опит, отчасти и от децата ми, от наблюдения.....не живея в пустинята, виждам всеки ден какво става....
Дори днес имам пресен-пресен пример....бях по задачи, към 11 часа сядам в кафене (Афредо-пловдивчанки го знаят).На съседната маса след няколко минути сяда майка с около 6-7 годишно момиченце.Четях си в телефона, та говоренето от масата беше само като шум, докато не се чу едно "страхотно" "Няма пъъъък...вече не искам тази торта, яде ми се сладолед." Като ми крещят почти "до ухото", няма как да не вдигна поглед...на масата кафе пред майката, парче торта и някакъв сок пред детето.Тя само привика сервитьорката и сладоледа бе поръчан.
Ами, не се имам за супер майка, но няма начин мое дете да ме действа така.Както и не се е случвало.
А подобно поведение виждам почти ежедневно....за сокчета, за бисквитки, за сладоледи, за играчки, за шоколади.....което е показателно, че детето си е свикнало да му угаждат на всеки каприз.



Е как от една случка, на която ти си наблюдател (дори не познаваш хората), стигна до генералното заключение, че детето е свикнало да му се угажда?! Бих оправдала жената, че веднага е изпълнила желанието на детето, а не го е оставила да се разплаче и разкрещи, защото пък тогава друг ще каже (или най-малкото ще си помисли) колко е невъзпитано това дете, колко лошо се държи на публично място и каква е тази некадърна майка, че не си възпитава щерката. Освен това смятам, че никой не е длъжен да търпи детето ми, когато не е на кеф, и като цяло вземам мерки това да не се случва. И все пак се случва.

И мен като Lady Stardust хорските деца не ме интересуват, а сметка какво, как и защо купувам или не купувам на детето си, може да ми държи само този, който захранва банковата ми сметка. И понеже аз си я захранвам сама, заключението е ясно.
Виж целия пост
# 103
Аз едно време нито дрехи съм имала, нито приятели. Сега дъщеря ми има и от двете.
Виж целия пост
# 104
Поколенията са толкова различни, че не виждам защо изобщо се сравняват. По наше време имаше 1-2 телевизионни канала, сега са над 200. Ние пращахме хартиени картички и писма, сега има месинджъри и мобилни телефони. Сега има забавления, които едно време са звучали като научна фантастика.
Ние пишем колко лишени сме били, но за родителите на нашите родители и ние сме били презадоволени, защото не сме копали лозето и не сме пасели кравите.
Това лирично отклонение е към хората без деца, които се чудят защо реалността е такава, каквато е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия