Здравейте, мили дами. Обръщам се към вас с въпросът дали аз съм вманиачена, или това е нещо нормално. Сега ще Ви разкажа своята история накратко. Имам приятел от 5 години. Постоянно имаме кавги, но връзката ни е стабилна. Не си представям, че ще имам семейство с друг мъж, а и не търся такъв. И двамата сме около 20те, разликата ни е 3 години. Той вече все по- често говори за деца и т.н, а и аз искам, не сега, но след 2 - 3 години. Напоследък повечето ни познати се сгодиха, някои вече ще имат и деца, което ме кара да се чувствам малко неприятно. Те са заедно от доста по- малко време, а пък ние се познаваме много добре и сме супер заедно, но той дори не иска да чуе за предложение за брак. За него това е нещо ненужно, което разваляло отношенията на хората. А аз много искам, дори ей така, като прищявка, но искам да се почувствам специална и все по- настървено очаквам моментът да дойде. Всеки път щом ми каже, че има изненада, очаквам да извади пръстен, но това не се случва и просто оставам винаги разочарована. Не съм му казвала директно, че го искам, защото не искам да получа изпросено предложение. Да, не сме в най- прекрасното финансово положение, тъкмо развиваме кариерите си, още сме в началото... Но аз не искам сватба, а просто един пръстен, който да ме накара да се чувствам специална, намеквала съм, но резултат няма. Не съм тук за съвети как да получа пръстен. Искам да ми кажете Вие чувствали ли сте се така и изглеждам ли като някоя луда отстрани? Просто в последните месеци денонощно мисля за това и вече смятам, че се побърквам.
П. С забравих да допълня, че от първата седмица живеем заедно и така вече 5 години.
Виж целия пост
П. С забравих да допълня, че от първата седмица живеем заедно и така вече 5 години.
