Да напусна ли?

  • 3 971
  • 19
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?
Виж целия пост
# 1
Според мен потърси други места. Има и щастливи работи с добри хора. В чужбина е по-лесно с два езика, или един език + нещо друго, професия, умение, занаят.
Виж целия пост
# 2
Аз бих поискала увеличение. Ако получа бих останала известно време, ти и без друго не бързаш. Ако не получа, то е ясно, напускаш с чиста съвест.
Виж целия пост
# 3
Поискай си увеличение. Нищо не губиш.
Виж целия пост
# 4
В тоя кол център, за да работиш не трябва ли да си овладяла езика вече, а не тепърва да го упражняваш?
Виж целия пост
# 5
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?

Здравей. Оставам с впечатлението че характера на шефа ти е основния проблем. Пишеш че работата ти е интересна и трупаш ценен опит. Аз бих стиснала зъби и останала поне 2 години за да ми е по лесно да намеря нещо по добро. Идеална работа няма, не го забравяй.
Виж целия пост
# 6
Аз бих говорила с шефа. Ако имам съмнения относно кое и как да бъде направено, нека обясни.
Колкото и сухар да е, все пак е човек.
Така или иначе си на ръба да напуснеш. Поне ще си направила всичко възможно преди да го направиш.
Виж целия пост
# 7
А на следващото място?
Там няма ли да има много работа? Поради липсата на опит няма ли да ѝ е трудно да разбира бързо какво се иска от нея? Там някой ще я държи за ръчичка и ще и смила свичко да пюряна консистенция?
То хубаво да имаш самочувствие, че си ок, а другите са виновни - това показва, че си българин.
Сухарят виновен, а и заплатата не ѝ вдига.
Виж целия пост
# 8
А на следващото място?
Там няма ли да има много работа? Поради липсата на опит няма ли да ѝ е трудно да разбира бързо какво се иска от нея? Там някой ще я държи за ръчичка и ще и смила свичко да пюряна консистенция?
То хубаво да имаш самочувствие, че си ок, а другите са виновни - това показва, че си българин.
Сухарят виновен, а и заплатата не ѝ вдига.

Аз високо самочувствие никъде не видях. Много ми харесва това българско мислене да търпиш да те тъпчат. И никъде не прочетох, че авторката не иска да работи. Марияна, Вие може би сте с предразсъдъци, че на който не му харесва работното място, значи задължително е мързелив и с високо самочувствие.
Виж целия пост
# 9
Мариана, ако така се разсъждава, няма да има никакъв прогрес. Ще си седим на една работа до пенсия, независимо дали ни харесва, щото виждаш ли, и другата работа можело да е такава.
Виж целия пост
# 10
Сама трябва да решите, но лично аз не бих работила в стрес (рано или късно се отразява).
Виж целия пост
# 11
Разбира се, че никой не трябва да се оставя да го тъпчат!
Но тук дали наистина става въпрос за това?
Виж целия пост
# 12
Аз също не бих стояла в такава работна среда. Имах шефка, която също даваше много неясни нареждания. Често избухваше и променяше мнението си постоянно. Първо е наредила едно, после казва, че съвсем друго била искала. Стоях, защото харесвах самата работа и колегите. Устройваше ме работното време и местонахождението на работното място. Накрая вече шефката стана нетърпима и си тръгнах. Когато си поех глътка въздух си дадох сметка, че е трябвало да напусна много отдавна.
Опит може да се придобие на много места. Естествено, че винаги има риск да попаднеш на поредния шеф-гадняр или на некоректни колеги. Няма идеална работа, в която всичко да е на 6, но човек прави своя избор.
Ясно е, че на това място не се чувстваш ОК. Помисли, ако получиш увеличение на работната заплата, ще бъде ли достатъчен стимул за теб да останеш да работиш там или все още ще се чувстваш некомфортно?  Ако ще ти помогне, поискай повече пари. Но ако мислиш, че и с повече пари ще ти е зле там, напускай смело.
Виж целия пост
# 13
Във всички подобни теми или шефът е сухар и колегите гадняри.
Защо пък никой не се съмни поне за мъничко в себе си?
Виж целия пост
# 14
Защото у дома сме научени, че ние сме "по по най" и че целия свят трябва да се върти около нас. Защото ходейки на работа, трябва да ни се кланят, че сме благоволили да ги озарим с присъствието си... Защото тия шефове са сложени там да ни вгорчават живота. Ние знаем на-добре какво и как трябва да се прави, просто сме имали лош късмет и не сме на неговото място.
Не искам да обобщавам, но има много такива случаи.
А колкото до конкретния казус, авторката ми звучи доста уравновесена и обективна. Просто търси варианти за справяне със ситуацията.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия