Да напусна ли?

  • 3 973
  • 19
# 15
Аз бих си търсила нова работа - не спешно, но не пречи да се оглеждаш за интересни възможности.

Интересно ми е шефа дали се държи така с всички или само с теб?
Виж целия пост
# 16
Здравейте!

Намерих си работа по специалността, в която мога да придобия доста опит. Парите за сега са малко, но когато постъпих ми казаха, че това е само стартова заплата. Отдавна минах изпитателния срок. Компанията не е лоша, естеството на работа е интересно за мен. Може би главният проблем идва от това, че шефът ми е доста избухлив сухар. Често се случва да каже едно, а да има предвид друго. Не е рядко и да правя грешки заради това, че наистина не мога да разбера какво точно иска. Той е много критичен и гледа всеки детайл, което не е лошо, но аз нямам (все още) такъв поглед над нещата. Във фирмата всички знаят за характера му и доста хора са ме питали как работя с него. Общо взето, ако нещо се обърка настъпва голяма паника и не дай си боже той да разбере преди да са оправили проблема. Признавам си, че и аз се влияя от това.
Бих искала да си изпробвам късмета в чужбина догодина(първо трябва да завърша). Обмислях варианта да започна работа в кол център, защото ще упражнявам езика, който знам, но пък работата ще е посредствена. Третият вариант е да започна от нулата и да се занимавам с нещо, което те първа навлиза у нас, но в чужбина е много разпространено.
Наистина бих казала, че МРАЗЯ отношението на шефа ми в 75% от случаите. Знам, че и на него не му е лесно, защото има 1000 неща на главата, но начинът, по който ме кара да се чувствам е ужасно неприятен и дразнещ. Това ме кара да нямам желание за работа и да не искам да давам 100% от себе си. Не се чувствам удовлетворена от това, което правя, защото той рядко е доволен от каквото и да е.
Вероятно, ако поискам повишение ще се съгласи на някаква сума, защото работата хич не е малко и му трябват хора. Въпросът е дали да остана и да се примиря с това поведение или да рискувам и да потърся място, където ще се чувствам повече в свои води и атмосферата няма да е така потискаща, ами приятелска и вдъхваща желание за развитие?


Все една аз съм го писала!!! Шеф особняк и супер работа, но се колебая заради заплащането. Ето как е при мен: като започнах всичко беше супер, докато не ми възложиха и работа, която не ми е  точно за което ме бяха наели и по образованието - за дребни детайли ме овикваше. Аз стиснах зъби и някак успях да се погодя с него - колегите все ме питат как съм успяла, макар още понякога да се изнервям. В допълнение, излязох в майчинство - за година и половина, смени две колежки - не ставали, и ме чака с нетърпение - съгласи се да работя на 4ч, да си променя работното време заради яслата на детето, да ми повиши заплатата. Та, ако наистина ти допада работата и мислиш така или иначе да заминаваш нанякъде, може да пробваш да си поискаш увеличение, и да видиш как е преди да предприемеш смяна на работата. Знам как се чувстваш да се притесняваш за всеки дребен детайл, дори и всичко да е наред. Пожелавам ти да намериш това, което най-много те устройва, независимо дали е в тази фирма или не Simple Smile
Виж целия пост
# 17
Според мен може да се задържиш известно време на това място и след това да напуснеш.
Важното е да трупаш стаж по специалността.
Няма смисъл да седиш цял живот на едно място, но и няма смисъл да напускаш бързо.
Виж целия пост
# 18
Аз лошо отношение за едни пари не бих търпяла. И съм напускала на мига. То трупаш, търпиш, ама да не си вол. Избухнах и си тръгнах, ама буквално след 11 месеца психически тормоз (защото е точно това). Повече съм си казала, че няма да стигам до там. Спокойствието ми е приоритет и едно от най-важните неща за мен при избор на работа е благоприятната работна среда. Каквото и да избереш за себе си - успех!
Виж целия пост
# 19
Търси си друга работа по специалността. Не отивай в кол център.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия