Дневникът - тема 97 - Да отслабнем всички заедно!

Е ,виждам че явно не съм разбрана правилно.

Аз Дези точно като теб приемах живота като борба,но след “книжките “ разбрах че живота не е борба.И че всичко се случва в правилния момент.И не ,това не означава да не си поставяме цели и да ги гоним,разликата обаче е ,че това което разбрах е че не трябва да става с цената на всичко.Дано ме разбирате правилно.Зверско недоспиване,зверска умора,спиране на цикъл за мен са крайности,съжалявам.Още повече че съм с медицинска професия,знам че не теябва да се издевателства над тялото и то си има своите възможности.
Философията ми е ,че целите трябва да се постигат с лекота, а не с насилване.

Ами ето тук е отговора..Просто във понятието "добър живот" всеки влага различен смисъл.Много, много  различен...

Писали сме заедно, Сладурка.

Не да го изживееш по най-добрия начин, а да дадеш от себе си най-доброто, на което си способен. И този хъс за борба е излишен. Създава само стрес, а от там болести и неприятности. Живота е хармония и да даваме най-доброто от себе си на другите. Приемайки себе си, се научаваш да приемаш и другите. Тогава борбата става ненужна.

“Не на всяка цена” - това се опитвам да следвам този път отслабвайки. Много момичета с моя ръст биха искали да са даже под 50 кг. Аз искам да съм здрава, не ме интересуват цифрите, аз даже и така си се харесвам когато обличам подходящи за фигурата ми дрехи. Спортният хъс и да тренираш за спортни постижения са друго нещо. Там наистина трябва да дадеш дори повече, отколкото имаш. За обикновени жени, искащи да изглеждат добре, хубава храна и редовен спорт следва да са достатъчни. Останалото е да се наслаждаваме на живота кой както го разбира това.

Изразили сте се по-ясно от мен.Това е моето мнение и това исках да споделя и аз като виждане за живота.Трябва да сме добри както с другите хора така и към себе си.И какво ще постигнем като сме със супер тяло,ще накарам другите да ми завиждат,да ми се възхищават? И за какво ми е това възхищение,за да треперя всеки път ако надебелея че тези същите хора после няма да ме харесват.Това са пълни глупости.Който си ме харесва и уважава като човек ще ме уважава и с целулита ми и пухкавите бузки.Аз сега даже имам по-хубави познанства и връзки с хората ,макар и по-пълна с 10кг.И за да не си помислите че нещо съм непълноценна,имам семейство,дете,професия,работа.

И знам какво е да чувстваш зверска вина че си изял един кит кат например, и не не искам пак да се чувствам виновна като хапна нещо сякаш съм направила престъпление.Психиката ми е по-важна.

Всеки път се чудя защо Дезидерата се извинява за мнението си и после се смайвам от коментарите
Хармоничните хора, които познавам, не са тия пуснали се по инерцията, а тези, които си измислят задачи и предизвикателства и работят по тях
И както и преди казах, минало ми е времето, в което правя нещо заради мнението на някой. Спортувам единствено за себе си, боря се само със себе си (безкрайно мързелива мога да бъда), отчитам подобрена памет и концентрация, както и добро настроение. И се мъча само защото не искам да поя хапчета за високо кръвно. А и не мога да си представя насладата от живота с торба лекарства и ограничения за хипертоници. Това срещу ‘мъката’ да тичам един час във фитнеса.
Марк Аврелий го мъча втора година, ако книгата е ‘Към себе си’

Аз сега правя планове да му пoразгледам на Марк акведуктите, амфитеатрите, триумфалните арки и пр.
Изобщо не мисля, че ще ми стигнат нервите да му изчета философиите .

Всеки си живее живота със собствени ценности.

Стиснете едни палци, че имам нещо важно.

Аз не говорех за килограмите, а изобщо по принцип. И не заради книжки, а заради личен опит. В моята вече бивша професия борбата беше безмилостно жестока. Когато се биеш за място с азиатци които са като машини, си сам самичък, със нищо друго, освен това, което сам си си отработил. Няма с лекота, а бач до дупка, защото те не спят като нас. Много се научих от колегите корейци и китайци от университета, що се отнася до работоспособност и дисциплина. Всъщност, моите съперници ме сътвориха.
Моят професор едно време ми казваше, че и с висока температура мога да се подпра с възглавници и да свиря гами три часа.   Ние сме лигльовци нон плус ултра.
Корейските ми състуденти свиреха по 8-10 часа. Аз след 7 бях като невменяема, и лежах на пода като пребита- ни приемах, ни предавах. Да, ама с тези после се биеш за място. Сега пак е същото. Само че по друг начин.
Да, в правилният момент получих стипендия, но ако не си бях съдрала четирибуквието от свирене и от учене на английски по нощите, щях да я получа през крив макарон.
Сори за спама. Но аз не си оставям магарето в калта. Никога, и при никакви обстоятелства. И съм крайна, да. Животът през 80-те и 90-те в татковината ме е направил такава.

Различни сме. И явно животът ти е по-спокоен от моя. Моят живот беше и все още е битка. Засега вървя добре. Уча се по пътя, летвата се вдига все повече, нещата стават много интересни.
Килограмите не са най-важното. Битките са на други фронтове, най-вече на професионалния. А от парите ти зависи живота.

Това е. Бой за по-добро, защото никой няма да ти даде нищо. Никой не ни е длъжен, а конкуренцията е страшна.
Знам, че е модерно във форума да се прави човек на дзен, но а адски, адски фалшиво. Кой какво е постигнал с лекота, моля ви се! Е, и мен веднага ме искат на работа. След първо интервю/конкурс са ме взимали винаги, но дотогава? Какво правим дотогава? А после?

Дааа, Херцен, това е книгата!

Разбирам те, за конкуренцията в изкуствата си права, имах възможност да го изпитам, но цената за усилията ти да си сред първите ще е за сметка на здравето ти. Ако излезеш здрава, което ти пожелавам, ще е истинско чудо. През ‘80 и ‘90 години живях и гледах детето, тогава беше малко и знам какво беше. Въпреки това не споделям виждането ти. Вътрешното равновесие е нещо реално и много ценно. Няма нищо фалшиво в това. И ти го казвам от личен опит. Самоубийствата в азиатските страни като процент е доста висок и не ще да е случайно, но малко се говори за това. И парите не са единственото средство за оцеляване. И с малко се живее и даже си по-щастлив от колкото с много. Разбира се, всеки си гледа живота от своята камбанария и не претендирам да те убедя. Зная, че само когато лично го изпиташ можеш да промениш виждането си за нещата.

мнооого е готино да си дзен и не е фаляиво, напротив. Лошото е  ,че света се пренасели и няма достатъчно спокойни и непретрупани с бойни глави дзен места. Т.е. няма начин дзен да се отделят да си живеят спокойно и да не дразнят бойците.

Всеки от нас си харесва и обича живота и се радва да го живее ден след ден

Ок, няма значение.
Като сте толкова дзен, защо се заяждате с отслабналите "бойци"? Неприемали сме се, не знам какво си...
Защо си нарушавате спокойствието? Какво ви кара да сочите с пръст тези "не приели дебелините си и дръзнали да отслабнат". Много лицемерно.

Дези, споко като човек следящ дискусията от страни, за мен те не се заяждат с тебе, още по малко, защото си отслабнала.
Мисля, че всеки защитава позициите си

И аз съм дзен. За мен единствената борба, която си струва е със самата мене. Никой друг не си струва да умирам за него. А всяко недоспиване, недохранване, ядосване, борба са малки умирания на тялото и енергетиката. Аз вярвам, че на каквото честоти вибрираш, това получаваш. Ако си се настроил за битки и борба - това получаваш - доказателства, че животът е това.

Аз за това толкова години не мога да отслабна. През цялото време си мисля, колко съм дебел, а искам да съм слаба. Това си е абсолютно противоречие на всички нива. Сега не правя така пък да видим. И преди някой да ме обвини, че яденето е проблема. Не е. А и да е, като си смениш мисленето, то автоматично и хранителните навици се променят. И нуждите да ядеш и какво да ядеш също. Просто тялото следва ума.

Не говорим за едно и също изобщо. И се ядосвам, защото имам чувството, че другата страна се прави, че не ме разбира. Както и да е.
Борбата е е факт. Ако си затваряш очите за нея си е твой избор. Извади си главата от метафоричния пясък, виж какво те спъва, и го махни.

Усилието и излизането извън зоната на комфорта не са трагедия, както много си мислят. И не е страшно.
С информация става, и пробване на какво работи, и какво не.

Изгубих толкова много време с нисковъглехидратие!  Качих въглехидратите малко, малко намалих мазнините, и ям, и свалям. Днес 51.1кг, без гладувания, с 4-5 пъти хранене на ден.
Влязох си в контролните дънки от 49кг толкова лесно, че даже си мислех, че съм ги объркала с други. Тогава нямах мускулите които имам сега. А е реално да имам +2мускул, че и повече, след миналогодишните тренировки.

Овесът ме засища и отводнява. Оризът също. А аз задържам много вода при най-малък гаф.
Спряла съм солта изцяло, така че с пуканките приключих. Не се чувствам ограничена. Не желая да отичам в краката. Изследванията ми са блестящи, за щастие.
Ябълка с орехи са идеален снак. Вечер източник на протеин със зеленчук, и ябълки. Не мога да спра вечерната ябълка след тренировка, и въпреки нея свалям.

Дези, аз съм съгласна с голяма част от нещата, които казваш просто понякога звучиш малко ултимативно.
Радвам се, че нещата ти се подреждат. Изглеждаш чудесно!

От моя 52 годишен опит в тоя живот, тези които цял живот водят битка след битка, гонят план след план, тичат от задачи на задачи, обикновено около 40-45 изведнъж спихват като спукан балон. Мъжете най често ги тресва масивен инфаркт, а жените се сдобиват с някоя от модерните болести, въпреки годините тренировки и контролирано хранене. Защото психиката и нейното спокойствие са също толкова важни, колкото и липсата на излишни кг. По важно е човек да е в мир със себе си и света, дори с 5-6 кг повече, отколкото да е постигнал идеална форма с цената на съсипани здраве и психика. Ако гледаш на живота като вечна битка, той ти "дава" битки, ако го приемаш като удоволствие да живееш, той ти "дава" лекота. Това е моята житейска философия, не искам да водя постоянни битки с живота, а да взема най - хубавото от него.