Възложиха ми задачата да се занимавам с дете, което има известни затруднения в училище. Проблемът всъщност се оказа по-голям отколкото очаквах - ще прозвучи абсурдно, но в пети клас е и не може да чете. Самото дете, а и баща му ме запознаха отчасти защо се е стигнало до това положение - когато е тръгнал на училище е претърпял инцидент, вследствие на който се е наложило три месеца да отсъства, после проблеми в семейството и развод на родителите, смяна на училищата... И сега знае азбуката, но отказва да чете по срички, а цели думи съвсем. Освен безинтересно му е и безразлично. Разполагаме с необходимите основни пособия при подготовката на първокласник. Букварът и учебните тетрадки всъщност не са от полза, понеже се стига до преразкази по картинки. Намерих срички в табличен вид без да има картинки отклоняващи вниманието му. Отново безуспешно, по причина, че бързо му доскучава и по мое мнение чувства тези дейности като безполезни. Казва, че му е трудно, че не може. Започва да се обижда колко е глупав и лош, второто по причина, че има проблеми с дисциплината в училище и може би често се е случвало съучениците или родителите му да го определят като такъв. Упорито го разубеждавам и му вдъхвам увереност. За кратко спира да се упреква, но като се видим следващия уикенд продължава с обидите спрямо себе си. Търси разбиране и състрадание, но освен това докато губим време в разговори, остават по-малко часове за занимания с материала. Срещам се с момчето от около три месеца всеки уикенд, но на моменти се чувствам безсилна да му помогна, защото то самото не е убедено, че иска да приеме помощта ми. Сякаш тъпчем на едно място...
И търси начин да пренебрегне същинският проблем с четенето и писането като ме измори с отказа и пренебрежителното си отношение, считайки, че по този начин ще му пусна някакви онлайн тестове по математика. Добър е в смятането, но задачи му давам като поощрение за ”добре свършената” ни работа.
Стремя се да не го обезсърчавам, но истината е, че имам нужда да получа някакви насоки са подобрение на работата ми с него.
Със следното питане съм:
По какъв начин да го мотивирам, за да започне да проявява интерес и сам да придобие желание за ограмотяване? Аз самата не знам вече кои са правилните думи, с които да се обърна към него. Някакви странични занимания ли, образователни игри?
Аз съм на 24, това в началото си мисля предразположи детето, срещна разбиране и намерихме общ език, но сега започвам да се питам дали заради възрастта ми не ме приема насериозно и с времето дали ще се сблъсквам с все по-голямо безразличие и на практика ще се окаже, че съм му безполезна.
Много ми се ще да чуя мнение и ако е възможно да получа съвет как да подходя.