Удариха ме едни мисли...
Провокирана от мнения, които чета напоследък, оставам с впечатлението, че ако е в едно семейство (визирам майката и бащата, останалите са ясни) има разминаване в мненията все жените пренебрегват себе си и усещанията си. Ако е нещо, което ти е "все тая" как да е, преминава и продължаваш, но, ако е нещо дълбоко в теб? Няма ли това да доведе в крайна сметка до негативизъм и в техните отношения. Особено "той ме накара" ме кара да беснея - как те накара, бре моме, опря ти нож в гърлото (макар, че напоследък прекалено често четем за такива неща в криминалната хроника. И тук съм на мнението, че на тези индивиди не им е отказвано и когато това се случи се побъркват.
Та... споделете какво правите, когато с партньора сте на дълбоко различни мнения за кардинални неща. Преди малко една жена сподели, че не искала да кръщава детето и хич не ѝ е било все тая, но мъжът се обидил, тръшнал и в крайна сметка го направили. Преди време пък четох, че майката кръстила детето с някакво име, което дори не може да произнесе, защото бащата така искал. Не знам, може би аз съм куку, но просто не мога да си представя да кръстя детето си с нежелано име, по-скоро ще дам начална скорост на мъжа, ако така процедира. Да, осъзнавам, че той е пълноправен родител и има правото да има мнение и да го отстоява, но трябва ли да е за сметка на другия родител? Колкото той има право, толкова и тя. Аз взимам решенията за живота си сама (не, че не се съветвам), но понеже никога никой не ми се е налагал и БНД не е бил на противоположно мнение по кардинални теми доста се замислих: Къде е истината и как може да продължи мирно съвместно съществуване без единия да е смачкан? И дали може тези неща да се разберат преди да стане мъчение за една от страните. Имам чувството, че много хора тръгват да си играят на семейство (не визирам никого) без реално да са подготвени за това, или от някакъв страх се юрват недоопознали партньора си /имам предвид и двете страни/ и впоследствие идват проблемите. Пак казвам, не говоря за неща, за които би направил компромис без да ти пука много-много, а за кардинални различия
Какво е вашето мнение?
Виж целия пост
Провокирана от мнения, които чета напоследък, оставам с впечатлението, че ако е в едно семейство (визирам майката и бащата, останалите са ясни) има разминаване в мненията все жените пренебрегват себе си и усещанията си. Ако е нещо, което ти е "все тая" как да е, преминава и продължаваш, но, ако е нещо дълбоко в теб? Няма ли това да доведе в крайна сметка до негативизъм и в техните отношения. Особено "той ме накара" ме кара да беснея - как те накара, бре моме, опря ти нож в гърлото (макар, че напоследък прекалено често четем за такива неща в криминалната хроника. И тук съм на мнението, че на тези индивиди не им е отказвано и когато това се случи се побъркват.
Та... споделете какво правите, когато с партньора сте на дълбоко различни мнения за кардинални неща. Преди малко една жена сподели, че не искала да кръщава детето и хич не ѝ е било все тая, но мъжът се обидил, тръшнал и в крайна сметка го направили. Преди време пък четох, че майката кръстила детето с някакво име, което дори не може да произнесе, защото бащата така искал. Не знам, може би аз съм куку, но просто не мога да си представя да кръстя детето си с нежелано име, по-скоро ще дам начална скорост на мъжа, ако така процедира. Да, осъзнавам, че той е пълноправен родител и има правото да има мнение и да го отстоява, но трябва ли да е за сметка на другия родител? Колкото той има право, толкова и тя. Аз взимам решенията за живота си сама (не, че не се съветвам), но понеже никога никой не ми се е налагал и БНД не е бил на противоположно мнение по кардинални теми доста се замислих: Къде е истината и как може да продължи мирно съвместно съществуване без единия да е смачкан? И дали може тези неща да се разберат преди да стане мъчение за една от страните. Имам чувството, че много хора тръгват да си играят на семейство (не визирам никого) без реално да са подготвени за това, или от някакъв страх се юрват недоопознали партньора си /имам предвид и двете страни/ и впоследствие идват проблемите. Пак казвам, не говоря за неща, за които би направил компромис без да ти пука много-много, а за кардинални различия
Какво е вашето мнение?
