Здравейте! Не знам дали мястото на темата е тук, но ако трябва нека бъде преместена.
Темата е за женските приятелства. Запазихте ли ги през годините и от къде се познавате? Имате ли най - добра приятелка или приятел?
От училишните си години до 7 клас загубих контакт с приятелки, защото просто след смяната на училищата нямахме допир, а и GSM нямахме. 😄 Смених и различни места, където живеех(разведени родители). Контактите се губеха. След това запазих много добри отношения от класовете нагоре с няколко момичета. С една от близките приятелки сама направих такаче да приключим близостта, признавам си, но не ми харесваше как ми влияе, приятелството й с нея ми носеше неприятно усещане. С другите живеем далеч, но ни е приятно да се видим, а с едната сме супер близки и сто години да не се виждаме като се видим е все едно е било вчера. От студенството отново живеем далеч и всеки хвана своя път. След като се ожених общувам с няколко майки, много ми е приятно, но чак най - добри приятелки не сме, по - скоро много добри познати. Не страдам особено от липса, защото съм много близка с майка си, семейството което създадох ми носи безкрайно щастие, както и съм много близка с много от роднините си, братовчедки, лели и т.н. Също така станах близка с приятели на съпруга ми.
Да, общо взето това е. Но се замислих как е при другите хора? Как се развиват отношенията след като хората растат и се променят, заживяват далеч и имат нов живот?
Виж целия пост
Темата е за женските приятелства. Запазихте ли ги през годините и от къде се познавате? Имате ли най - добра приятелка или приятел?
От училишните си години до 7 клас загубих контакт с приятелки, защото просто след смяната на училищата нямахме допир, а и GSM нямахме. 😄 Смених и различни места, където живеех(разведени родители). Контактите се губеха. След това запазих много добри отношения от класовете нагоре с няколко момичета. С една от близките приятелки сама направих такаче да приключим близостта, признавам си, но не ми харесваше как ми влияе, приятелството й с нея ми носеше неприятно усещане. С другите живеем далеч, но ни е приятно да се видим, а с едната сме супер близки и сто години да не се виждаме като се видим е все едно е било вчера. От студенството отново живеем далеч и всеки хвана своя път. След като се ожених общувам с няколко майки, много ми е приятно, но чак най - добри приятелки не сме, по - скоро много добри познати. Не страдам особено от липса, защото съм много близка с майка си, семейството което създадох ми носи безкрайно щастие, както и съм много близка с много от роднините си, братовчедки, лели и т.н. Също така станах близка с приятели на съпруга ми.
Да, общо взето това е. Но се замислих как е при другите хора? Как се развиват отношенията след като хората растат и се променят, заживяват далеч и имат нов живот?
. До ден днешен са ми такива. Тогава бяхме неразделни После с времето всеки пое по пътя си и започнахме да се виждаме и чуваме по-рядко. Но до ден днешен поддържаме контакт и когато е възможно се виждаме. Понякога е един път в годината, а понякога е по-рядко. Знам обаче, че ако имам нужда от приятел, независимо за какво, то ще е въпрос на едно обаждане по-телефона, за да са и двамата при мен. Независимо, че сме в трите края на света и че се чуваме рядко, то и тримата знаем, че можем да разчитаме един на друг. Винаги за каквото и да било по всяко време. Иначе когато много съм искала да споделя с някого нещо, то има скайп, вайбър, винаги са били насреща да ме изслушат, както и аз тях. Аз по принцип много трудно допускам хора до себе си. От тогава до сега имам много познати и приятелски семейства, с които се срещаме. Но такива приятели, на които мога да кажа всичко и да разчитам за всичко са ми само тези двамата от осми клас. 
Това са над 30 години заедно 
) и за тях убивам и умирам. Изключително са ми ценни и важни, и се надявам времето и обстоятелствата да не разбият кокошарника ни 
