Здравейте. Моят проблем е следния-
От горе долу година много се притеснявам за неща, над които не мога да имам контрол, например: когато се возя с мъжа и детето в колата си представям разни избухвания, катастрофи и т.н. ,както и като мъжа ми отива на работа с колата ме е страх за него. Също когато някой вземе 6 месечното ми бебе, за да си почина да речем, си представям как го изпускат и пада по стълбите, как го оставят на дивана и не го наблюдават за секунда и той пада, или хваща нещо и си го слага в устата и се задавя и т.н... И в крайна сметка не се стига до почивка а до притеснения дали всичко е наред. Нашите ще идват при мен в германия след няколко месеца със самолет и направо тръпки ме побиват какво ще ми минава през акъла докато ги чакам да кацнат. И още какви ли не неща които спирам да изброявам. Опитвам се да се разсейвам от мислите с разни дейности, но не се получава. А пък когато детенцето, мъжа ми и всички са около мен и знам какво се случва с тях съм много спокойна и няма никакви проблеми. Четох за разни паник атаки, но съм сигурна, че не е това. На психолог не мога да отида защото не съм в България. Бихте ли ми предложили начини за справяне със проблема, ще съм много благодарна
Виж целия пост
От горе долу година много се притеснявам за неща, над които не мога да имам контрол, например: когато се возя с мъжа и детето в колата си представям разни избухвания, катастрофи и т.н. ,както и като мъжа ми отива на работа с колата ме е страх за него. Също когато някой вземе 6 месечното ми бебе, за да си почина да речем, си представям как го изпускат и пада по стълбите, как го оставят на дивана и не го наблюдават за секунда и той пада, или хваща нещо и си го слага в устата и се задавя и т.н... И в крайна сметка не се стига до почивка а до притеснения дали всичко е наред. Нашите ще идват при мен в германия след няколко месеца със самолет и направо тръпки ме побиват какво ще ми минава през акъла докато ги чакам да кацнат. И още какви ли не неща които спирам да изброявам. Опитвам се да се разсейвам от мислите с разни дейности, но не се получава. А пък когато детенцето, мъжа ми и всички са около мен и знам какво се случва с тях съм много спокойна и няма никакви проблеми. Четох за разни паник атаки, но съм сигурна, че не е това. На психолог не мога да отида защото не съм в България. Бихте ли ми предложили начини за справяне със проблема, ще съм много благодарна
Появата на нов живот е събитие, което е единствено по рода си в жизнения цикъл на всеки човек. В този смисъл то променя цялата семейна система и тя трябва да се приспособи към появата на новия член. Това на практика означава, че Вие със съпруга Ви освен съпружеска двойка, сте и родителска такава. Това предполага нови отговорности, разпределение на ангажиментите и грижите за детето, среща на Вашите и неговите разбирания за възпитанието, установяване на нови граници и т.н. Предизвикателствата са много и за двама Ви. Но със сигурност малкото бебе има особена нужда от емоционалната отдаденост на своята майка, тъй като то е безпомощно в тези ранни мигове от живота си. Вие от своя страна като майка пък започвате да усещате нуждата да се грижите и да пазите това малко същество непрестанно. Много често интензивноста на подобен вид преживявания е непозната на жената до преди да стане майка. Това е естествен процес, който има своите обяснения, както физиологични, така и психологически. Бащата от своя страна има различна от Вашата функция, но не по малко важна. Той е този, който внася реда и закона в семейната система, така че неговата роля е свързана и с това да помогне на майката и бебето постепенно да излязат от първоначалната слятост. Това е полезно за всички. За бебето, което с времето би следвало да става все по-самостоятелно, а и на Вас, за да можете да се отдавате на любимия си мъж, както и на другите Ваши социални занимания. Казвам Ви всичко това, за да онагледя естествените процеси, през които минавате Вие и Вашето семейство. В този смисъл може би би било необичайно да отсъстват преживявания на страх и на нужда от контрол. Чудех се дали споделяте на съпруга си начина, по който се чувствате. Това би имало смисъл не само, защото можете да чуете гледната точка на най-близкия си човек в тази ситуация, но това е и възможност да развивате и обогатявате партньорските си взаимоотношения, а те са в основата на адекватното родителстване. Разговаряйте със съпруга си, може да се изненадате колко различно изглеждат ситуациите, когато заедно преминавате през тях.
Ще се радвам да ми дадете идея за справяне с този проблем, отново благодаря