Дъщеря ми и приятелствата

Леле, ама що за глупости, как така ще се надяваш детето ти да се промени... то сигурно прилича много на теб в това отношение.  Научете я да не и пука, не просто да не го показва, но изобщо да не и пука. Така като гледам тя от всичко се отказва, защото е трудно. Нормално и от общуването да се отказва, защото е трудно. В тази възраст е така, но не е редно да толерирате подобно поведение.

Всяко дете имаатрактивни и нетолкова атрактивни прояви. Според тях си намира приятели, сродни души. Спорт, театър, музика, извънкласни занимания са местата, където ще срещне съмишленици.

Това е толкова несериозно, че направо отказвам да повярвам на написаното.
Не детето трябва да се промени, а ти...

Стана ми много мъчно за момичето ви. Наистина малкото населено място налага известни ограничения в средата ,но ми се струва че и в семейството не се толерира кой знае каква свобода. Имам 11 годишна девойка ,която се засяга когато я нарека дете и ревностно брани правото си да взема решения от поне няколко години.
Според мен  , да си умен и да си с ниско самочувствие са две несъвместими неща. Щом си в състояние да осъзнаеш интелектуалното си превъзходство няма как това да не се отрази и  на самочувствието.
 Не одобрявам да го притискате да се променя само и само съучениците му да го харесват.
Против съм да мачкаш собственото си дете да се нагажда към ограничена  конкретна среда. Не виждам драма в това да седиш сам на чин или това че не си се вписал в групата на 20-те си връстници в местното школо
Ако аз му бях майка щях да търся среда ,която отговаря на неговите възможности и интереси. Щях да му покажа че света не е това ,което е видяло в местното училище .Присъединявам се към съветите за извънкласни дейности по интереси. Бих направила нужното да събудя интерес към четеното и бих поощрила интереса към компютърни игри ,както  бих съдействала да се включи в някои  такива които се играят онлайн с реални играчи.
Бих поощрила всякакви форми на търсене на други разнообразни контакти.

п.п. Виждам че някои потребители не са на ясно с проблема с въшките в училищата от крайни квартали или в малки населени места за техен късмет. Проблема се корени в наредба ,която уж защитава  деликатната натура  на опаразитени деца но забранява отстраняването им от учебни занятия. На практика това означава ,че ако за семейството не е проблем децата да са перманентно опаразитени, никой и нищо не може да ги накара нито да се почистват нито да спрат да посещават редовни занятия.
Та ако за сега  сте нямали ''късмета'' в класа на детето ви да има едно две така широко скроени родители, не съдете прекалено строго останалите. Не знаете какво им е.

Искаш да кажеш, че децата с въшки ги пускат в час?! В училище на сина ми няма такова нещо. Детето е задължено да си остане у дома 24 часа, а на родителите на останалите се праща писмо, че в класа има въшки и да си прегледаме децата.

Според мен бях пределно ясна. Освен това спокойно може да си направите съответните справки и сама да се уверите.Това ,че вие (за сега) не сте имали такъв проблем може само да ви радва .
За това моля ,докато не ви сполети ''късмета'' да им обуете чехлите, не ги съдете прекалено строго тези родители!

Авторката, вие сте един от най-сериозните проблеми на детето.  Може би е добре по някакъв начин да погледнете отношението си към нея отстрани.
Въшки могат да се хванат и макар и трудно - се изчистят. Но отношението към хората и нещата е патология. За това няма козметика. Не става с пощене. 

Ще напиша мнението си от гледна точка на човек, преминал през това - не като майка, а като ранен пубертет.
Родена съм с екстровертен характер, от малка бях невероятно общителна. И двамата ми родители са такива и винаги са се радвали, че съм го наследила като черта. Докато не ме удари пубертетът, а мен ме подхвана рано - на около 11-12.
Аз на 12-13, че чак до 14-15 се превърнах в едно изключително затворено и необщително момиче. Имах две-три приятелки на кръст, с майка ми избягвах всякакви контакти извън "Как мина, изпитваха ли те днес?", за баща ми да не говорим. Седях си по цял ден в стаята, цъках на компютъра нещо си, излизах да вечерям и - хайде обратно в бърлогата. Нямаше конкретна причина - никой не ме е тормозил, никой нищо не ми е казал, просто така ми беше комфортно.
Поведението ми доведе до редица скандали с родителите ми, които се бяха притеснили, че ще си остана така затворена цял живот. Но с времето нещата сами се промениха.
Та може би е добре да не си правите прибързани изводи. Възрастта е деликатна и понякога има такива "странични ефекти". За притеснение е, ако дъщеря ви изпада в депресивни състояние, ако споделя за твърде много обиди от страна на съученици. Следете как е, но не се втелявайте.

Въшките са масово явление в училище и това, че дъщеря ви е имала приятелка с въшки не прави въпросното дете нечистоплътно или необгрижено. Просто в училищата има въшки и си ги предават едно на друго. Виж, ако въпросното дете е имало лошо влияние върху дъщеря ви - пие, пуши, не учи - тогава съм съгласна. Гримът също би трябвало да ви е най-малкия проблем. Не знаете пуберите на какво са способни

Но за едни въшки...

Аз предлагам да я запишете на спорт - активно и ежедневно (ако не всеки ден, през ден). Да си добър в нещо дава голямо самочувствие, освен това ще срещне нови приятели с различни интереси и ще бъде заета. Ще видите разликата до два-три месеца.

Успех.

Запишете я на спорт, стреми се да и вдигаш самочувствието . А защо не  е приятелка с това момиче вече?

Поговори с нея. Попитай я за са и, за приятелката и и за социалната реда в класа. Запознай се с детето, което и е приятелка и я разпитам за някои неща. Ако и хареса, може и да си намери приятели от друг клас или да си пише с някое дете в интернет.

Към авторката - стани и приятелка ти. Като за начало. Покани я да излезете по женски двете, да седнете на пица, да обиколите някой магазин, като я помолиш за мнение дали това или онова ти отива, защо не да и подариш някой лак или гланц. Предложи и да покани приятелката си на гости за някой филм.  Отидете до библиотеката и ей така между другото и сподели какви книги ти си харесвала на нейната възраст и какви харесва тя. Не я разпитвай, ами и разказвай ти какви проблеми си имала като ученичка и как си се справи с тях. Неусетно може тя да "открие" сходни проблеми и да се отпусне да споделя и да търси съвет от теб. Доста девойки на тази възраст страдат от ниско самочувствие. Винаги има 1-2 девойки в класа, които са атрактивни, харесвани, и такива, които са почти незабележими. Обясни и, че днес е така, утре нещата се обръщат и понякога последните стават първи. Изтъкни и положителните и черти и я накарай да повярва в тях. Казвай и колко е специална за теб и колко я обичаш. Прави и комплименти колко добре и стоят новите дънки /например/, благодари и, че ти е помогнала със сервиране/отсервиране на масата и стимулирай всичко положително, което виждаш в нея и никога не споделяй притесненията си пред нея, че е затворена, необщителна и подобни. Ако на вън се чувства "чужда" нека  в къщи да не е така. Ако вижда в твоите очи одобрение и любов, те ще хранят самочувствието и, а идеята е да повярва, че не е задръстеняка/загубеняка, който си мисли че е, нали?

За преместване в друго училище не сте ли мислели? Аз доста училища посмених в тийн възраст докато намеря точното за мен с точните хора. Също съм била тормозена защото не изглеждам и не се държа като масата - та може би и това е проблем. Никой не обича различните.

Бих сменила класа, ако се наложи и училището! Всъщност вече го направих със сина ми. Не е бил аутсайдер, имаше приятели, но имаше 2-3 деца които пречеха във всички часове, а учителката не можеше да се справи с тях. В новия клас детето ми се чувства перфектно!

Дете с ниско самочувствие трудно ще се интегрира в нов колектив, напротив.
Някакво извънкласно занимание, свързано с интересите й, нещо което й се отдава, с желание да практикува и да бъде оценена. Това ще й повдигне самочувствието и вероятно ще създаде приятелства в тази среда.