Дъщеря ми и приятелствата

  • 10 781
  • 39
# 30
Стига бе, хора, толкова ли бе разбирате, че пише момичето, а не майката? Стилът е на типична 12-13г. пикла;)
Виж целия пост
# 31
Стига бе, хора, толкова ли бе разбирате, че пише момичето, а не майката? Стилът е на типична 12-13г. пикла;)
Възможно е, но реално често срещана ситуация. Със сигурност темата  е била прочетена поне от една майка, чието дете има проблем с комуникацията.
Виж целия пост
# 32
Хора ужасно арогантни сте?!
Аз като дете бях много затворена, но като цяло моите родители не са ми и предлагали друг вариант. Относно майчето, което се притеснява искам да попитам бащата на детето строг ли е? Наказвали ли сте го, унижавали ли сте го? Децата заемат ролята в училище, която заемат и вкъщи. Ако засрамвате детето си като му крещите, или наказвате то ще реагира така и в училище.
Има ли връзка с вас изобщо. Сега за пръв път ли ви споделя нещо. Имате ли второ дете? Според мен не трябва да изискавате от детето да се променя, а да се промените Вие на първо място. Отделете необходимото време и внимание. В Тези години децата са изключително чувствителни и раними, ако трябва потърсете професионална помощ, защото както другите са подчертали по малко агресивен начин, Вие все още иматее травми които да преодолеете. А най лесното, за вашето момиче е да го събирате с деца на семейни приятели за начало , ако имате.
Виж целия пост
# 33
Аз мисля,че другите деца отблъскват момичето,защото тя и приятелката и се делят от тях и стоят настрани.

Има такива деца,които не желаят да общуват с група ,,стига им един приятел  с когото се отделят и странят от останалите,.
И групата се настройва срещу тях.

В този случай не е ясно дъщеря ви ли иска да се дели от групата съученици или другото дете  ?

Познавате ли майките на останалите деца,има ли възможност да излезете заедно с още две-три деца от класа ?
Канят ли дъщеря ви на рождени дни?Или на гости?
Виж целия пост
# 34
Синът ми е на 9 и е доста свит. Аз съм наяно с проблема му и всячески се старая да се боря с него. Например това лято започнахме почти насила да излизаме с една компания деца, за да може да се сприятели, да види че има всякакви деца и да общува с тях. Накрая се почувства добре и сам искаше да ходим при тях.  Сега продължавам да се боря с училището и съучениците.
Така че, сте пропуснали доста важни моменти от 1 до 4 клас, кохато се изграждат най-стабилните приятелства.
Виж целия пост
# 35
Така че, сте пропуснали доста важни моменти от 1 до 4 клас, кохато се изграждат най-стабилните приятелства.

Toва "най-стабилните приятелства от 1 до 4 клас'" въз основа на какво заключавате?
Въобще не съм съгласна. Приятелството има т.н ЯДРО = обща точка. В тази възраст то напълно липсва и е просто игра или убиване на време + някой доста егоистични подбуди.
Виж целия пост
# 36
Е, малко пресолих манджата...
Но все пак тогава си проличава като как ще е в обществото.
Виж целия пост
# 37
Според мъжа ми в първи клас той не е имал приятелства, както и най-добрият му приятел, с когото са седяли дори на един чин, но не са играли заедно. И двамата днес са много общителни мъже, с много приятели. Моят мъж има изявени лидерски качества, но като го слушам чак в казармата са му проличали и е започнал да ги развива.
И аз горещо се надявам на това, защото моят син освен, че се опитва да се налага над другите деца в игрите, засега му е трудно да завързва приятелства ( а е вече пети клас). Всъщност си има приятел, едно момиче, с което наистина много добре се разбират.
Виж целия пост
# 38
Когато едно дете разбере за себе си, че не е длъжно да се сприятелява с всеки, нито е длъжно непременно да се впише в някаква групичка или да се хареса на всички, тогава то е свободно по дух и до някаква степен неподатливо на лоши влияния и тормоз. Това, което ние възрастните наричаме самодостатъчност. Това нещо ние като родители го внушаваме на децата си, изграждайки им положителна самооценка. Приятелството е равнопоставени и доброволно, макар винаги единият да водещ.
Виж целия пост
# 39
Е, малко пресолих манджата...
Но все пак тогава си проличава като как ще е в обществото.

Simple Smile
Според мен е твърде рано да си проличи в обществото какъв ще е човек от тази ранна възраст.
Много от харизматичните лидери и известни хора са били свити/притеснителни/необщителни деца.
Много от отворените от рано, контактни и популярни деца не постигат нищо в живота и поне от моя личен и скромен опит са квартални пиянки Simple Smile
Самочувствието и самооценката са ключов фактор за бъдещото развитие. За това смятам, че ролята на родителя е да поощрява контактите, без да вменява вина и да създава комплекси. Все пак да оценява нуждите на детето, а не своите собствени - това бе изпитание за мен например. Аз съм екстроверт с много приятели и необходимост от контакти с много хора. Бързо се сприятелявам и правя много компромиси вкл. със себе си. Дъщеря ми бе 2 клас, когато явно и писна от моите напъни да има приятели и ми каза "Остави ме - аз съм интроверт! Добре ми е със себе си, добре ми е да съм сама, ти си ми достатъчна като приятел!" Леко бях шокирана от зрялостта и в онази възраст, но я чух и осъзнах грешката си. И до сега си е такава и поддържа малко, но много стойностни приятелства.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия