Това със стоп капаро/договор за гаранция/договор за предоставяне на депозит.. и т.н. сме го дъвкали много пъти.
И не разбирам, какъв е рискът за купувача освен , ако не е подготвен.
Преди да тръгне да купува имот трябва да знае има ли брокер/адвокат/банка, а не когато хареса имота да почне да се чуди: ами сега, какво правя... то тоя брокер за първи път го виждам, знам ли го какъв е ...ами адвокат ... от къде да намеря, на кого да се доверя...и т.н. Огромна част от хората са 1:1 така неподготвени.
Когато купувачът хареса имот , трябва да знае, каква е следващата крачка: да се обади на адвоката си или да седне да обсъди с брокера си и юристите в агенцията или и двете едновременно. А, ако е сигурен, че има капацитета да се справи сам да е наясно, какво прави.
Факт е, че за юридическо становище са необходими документи, една голяма част от тях са обществено достояние, просто трябва някой да отиде в архива и да направи необходимите справки. Но това е някои, които да знае, какво да търси, кои документи и най-важното умее да чете документи.
Та какъв е проблемът да депозираш 2000 лева/ това е масовия размер/, за да влезеш в преговори по условията за сделка. В договора има достатъчно клаузи, които защитават купувача. И ясно е казано, че при постигане на параметрите, които предлага купувачът и при изчистена собственост се сключва сделка. При не постигане на съгласие между купувач и продавач парите се връщат. Ако договорът е сключен с агенция, след договаряне на параметрите на сделката ЗАДЪЛЖИТЕЛНО искате парите да бъдат предадени на продавача или директно с него да се подпише такъв договор.
Но ако се постигне съгласие и въпреки това, купувачът не закупи имота, то той губи парите.
Каква е дилемата? Ако купувачът е подготвен, то за 2-3 часа може да се извади историята на имота и да прецени, дали иска да влиза в такава сделка или не. Защото има сделки, които законът ги позволява, иначе казано няма законова пречка за нея, но купувачът да не желае да влиза в такъв тип юридически казуси.
По изготвянето и подготовката на предварителен договор има много работа. Също така е необходимо и да се извадят актуални документи свързани с продавача и имота. Време е необходимо и на купувача.
По-добре 2000 лева/ ако имотът е в по-висок ценови диапазон, може сумата да е и 5000 лева и повече/ депозиране и време да се подготвят всички документи и спокойно обследване до най-малкия детайл, от колкото да се бърза към предварителен договор и плащане на 10% капаро.
Разбира се има и вариант да искате 100% всички документи и направо да подпишете предварителен договор, но колко продавачи ще тръгнат да вадят документи и да дават лични данни и документи просто, защото някой непознат е казал, че иска да купува? - Само, който е много на зор и в безизходица.
Не знам дали успявам да обясня добре, но много са детайлите покарай една сделка. Едни са за купувача, други са продавача.
И не разбирам, какъв е рискът за купувача освен , ако не е подготвен.
Преди да тръгне да купува имот трябва да знае има ли брокер/адвокат/банка, а не когато хареса имота да почне да се чуди: ами сега, какво правя... то тоя брокер за първи път го виждам, знам ли го какъв е ...ами адвокат ... от къде да намеря, на кого да се доверя...и т.н. Огромна част от хората са 1:1 така неподготвени.
Когато купувачът хареса имот , трябва да знае, каква е следващата крачка: да се обади на адвоката си или да седне да обсъди с брокера си и юристите в агенцията или и двете едновременно. А, ако е сигурен, че има капацитета да се справи сам да е наясно, какво прави.
Факт е, че за юридическо становище са необходими документи, една голяма част от тях са обществено достояние, просто трябва някой да отиде в архива и да направи необходимите справки. Но това е някои, които да знае, какво да търси, кои документи и най-важното умее да чете документи.
Та какъв е проблемът да депозираш 2000 лева/ това е масовия размер/, за да влезеш в преговори по условията за сделка. В договора има достатъчно клаузи, които защитават купувача. И ясно е казано, че при постигане на параметрите, които предлага купувачът и при изчистена собственост се сключва сделка. При не постигане на съгласие между купувач и продавач парите се връщат. Ако договорът е сключен с агенция, след договаряне на параметрите на сделката ЗАДЪЛЖИТЕЛНО искате парите да бъдат предадени на продавача или директно с него да се подпише такъв договор.
Но ако се постигне съгласие и въпреки това, купувачът не закупи имота, то той губи парите.
Каква е дилемата? Ако купувачът е подготвен, то за 2-3 часа може да се извади историята на имота и да прецени, дали иска да влиза в такава сделка или не. Защото има сделки, които законът ги позволява, иначе казано няма законова пречка за нея, но купувачът да не желае да влиза в такъв тип юридически казуси.
По изготвянето и подготовката на предварителен договор има много работа. Също така е необходимо и да се извадят актуални документи свързани с продавача и имота. Време е необходимо и на купувача.
По-добре 2000 лева/ ако имотът е в по-висок ценови диапазон, може сумата да е и 5000 лева и повече/ депозиране и време да се подготвят всички документи и спокойно обследване до най-малкия детайл, от колкото да се бърза към предварителен договор и плащане на 10% капаро.
Разбира се има и вариант да искате 100% всички документи и направо да подпишете предварителен договор, но колко продавачи ще тръгнат да вадят документи и да дават лични данни и документи просто, защото някой непознат е казал, че иска да купува? - Само, който е много на зор и в безизходица.
Не знам дали успявам да обясня добре, но много са детайлите покарай една сделка. Едни са за купувача, други са продавача.
Въпросът е, че ще теглим кредит. Ако се окаже, че банката не хареса по някаква причина имота и не ни отпусне кредит, стоп капарото заминава. Каза го и брокерката на продавача.
Искат ни 3000лв стоп капаро за 90К евро и доколкото разбирам е много, така че ще се опитаме да го свалим наполовина.
)
