Нервно недоносено бебе

Малко офф, но много често в темите се споменава “страхът”, че ако носиш бебето, то ще свикне все на ръце. В нашия манталитет някакси са насадени подобни притеснения, ако го носиш, няма да го откажеш (все едно до първи клас ще го разнасям), ако спи при родителите, ще остане така, докато се ожени... има нещо много сбъркано в тези разбирания и не разбирам на какво се дължат.
За авторката - гледай си детето, както ти идва отвътре и смяташ, че е правилно. Кой какво казва, в едното ухо влиза и в другото излиза. Аз също гледах бебето сама, мъжът ми като е на работа по цял ден няма как, баби няма наоколо, което аз не го отчитам за голям минус в определени случаи, оцелявя се. При нас има “групи за игра” му казват, събират се майки с децата да си играят. В Б-я няма ли нещо подобно, да се срещаш с други майки, а малкият да пообщува с други бебоци?

Нашият син има периоди,в които много се буди през нощта-ами взимам го и го оставям при нас.През деня постоянно ми е в ръцете,заспива върху мен.За мен това е най-естественото нещо,всяко бебе и малко дете има нужда от родителите си.Като порастне ще си е самостоятелен.
Изобщо недей да слушаш когото и да било,гушкай си го,явно,че в момента има нужда от теб.Бъди уверена,че си най-добрата мама и си слушай вътрешния глас.Като проходи съм сигурна,че няма да иска на ръце

Ще ти споделя за нашето дете, пък може и да ти дам малко кураж
Дъщеря ми се роди съвсем нормално, доносена с нормален ръст и тегло. Била е с мен от първия миг на раждането й, неразделни. Изключително кърмена.
Въпреки това, всичко, което описваш, беше същото при нея. Машина за рев. Не даваше да се прекъсне телесния контакт. Не можех да я отделя от тялото си да ида до тоалетна дори, ревеше до посиняване. Кошмар някакъв, само на ръце, само с мен. Не спеше никога в количка, мразеше да се вози в кола, никога не е смукала залъгалка/биберон. Мразех от сърце всички майки с бебета спящи в колички, или изобщо със спящи бебета. Имах усещането, че само моето дете никога не е спокойно. И до ден днеше на две години, още се буди често нощем.
С времето научих, че просто някои деца са такива. По-чувствителни, по-будни, по-трудно се адаптират към външния свят. Акушерката, която идваше за контрола в началото у нас, каза, че това обаче са най-умните деца. Помислих си, че просто ме успокоява да не се метна през прозореца.
С времето обаче виждам, че детето наистина е много будно. Не твърдя, че е някакъв гении, но е “бързо учещо”, било за физически действия, било за ментални. Няма да изпадам в примери, за да не звучи като хвалебствена ода за детето ми, но смея да кажа, че винаги е най-напредналото дете в група с деца на нейната възраст. И бързам да уточня, не съм някаква болна амбиция да правя детето Нобелов лауреат. Занимавам я вероятно подобно на всяка майка. Единствено телевизия й е все още забранена.
Та опитвам се да кажа - дръж се мило майче, има светлина в тунела, става по-добре с времето, а и усилията се отплащат. Не се самообвинявай, правиш всичко както трябва, гушкай си много детето и се дръж психически.

Можете да опитате и с Боуен терапия, бебетата добре се влияят от нея.

И аз пиша с една ръка в момнта, споко, синът ми е почти на два месеца, доносен, и го разнасям на ръце през по-голямата част от времето. Често също се бута и изнервя, но просто си е такъв. Много ме дразнят комрнтрите за това да не прекалявам с носенето на ръце. Просто си вземи една раница и си сипи една чаша вино, всичко е наред.

Не , тук няма такова нешо или поне аз не съм запозната. Нито аз имам приятелки с бебета - до вчера ! Вчера се запознахме с бебче с един месец по малко от нас (6месеца) и ни поканиха на гости. Майката на другото бебче се хвана за главата като видя за какво става въпрос , чак ми предложи да идва да ми помага , а в същото време аз се възхищавах на нейното и същевременно и се притесних нейното бебче на 6 месеца обиколи целия апартамент (лази) , стой си седнало , играе с играчки и е толкова развито , а моето мъниче е като новородено нито може да лази,нито да пълзи нито с играчки играе , това също ми напомня и мисля да не би да е заради кувьоза и това , че е родено осмаче и по-бавно да се развива..
Както и да е , но дори и с друго бебче малкия не спря и за секунда да прави на “инат” плачеше през цялото време, друснахме се , гушкахме се и така
А другото бебче беше готово за игра с моето , но уви моя си е наумил да играем на “до къде ще ми чуят гласа” - хаха откакто ме укаражихте гледам с една идея забавно на детето си , да определено още съм максимално изнервена , но и по-спокойна благодарение на вас ! ❤

Децата са различни. Това, че другото пълзи и играе, а твоето не, не значи нищо. Моят син проходи на година и половина, проговори на две и половина. Даже се бях притеснила леко.... После му виках - Седни малко и млъкни!!!
Ще се наредят нещата лека-полека.

Не сравнявай твоето с пълзящото.
Ако не го бях видяла с очите си, нямаше да повярвам, дъщеря ми като беше на 1 година точно, не беше проходила стабилно, дойдоха ни на гости познати с 6 месечно бебе, което ходеше!  Ако бях тръгнала да сравнявам дъщеря си с това бебе, трябваше да се гръмна. Синът ми пък проходи на почти две години.
Гледай твоето дете и се води по него.
Успокой се някак, защото то много добре усеща емоциите ти.

Барби, аз не разбрах бебето кърмиш ли го или сте на АМ.

Аз моята ревла я кърмих дълго и тя заради това беше още по-ревлива. Просто кърмените бебета се будят по-често през нощта и още повече са като залепени за майките си.
Улеснение намерих, когато към годинката решихме да я вземем да спи в нашето легло помежду ни. Съжалявам, че не съм се сетила по-рано. Така поне всички успявахме да се наспим по-добре.

Нашата залепеност и ревливост беше провокирана още и от факта, че гледах бебето изцяло сама. Бабите изобщо не помагаха. Таткото на работа. И съответно детето беше привързано най-много към мен.

Ох, бях същата и аз. Постоянно сравнявах моето с другите бебета. Бях изключително вторачена в развитието му. Сега вече, като съм минала през това, гледам по друг начин, но те разбирам напълно. Пълзящо бебе на 6м е изключение, не е норма, така че няма какво да притеснява, още повече, че пълзенето не е задължително, много бебета пропускат този период и направо прохождат 🤗

Да не говорим и че не препоръчително детето да се слага седнало преди 6 мес., да не говорим за пълзене. Ама, всеки си знае, де....

Моите и двете хич не обичаха да пълзят. Докато на приятелки бебетата се скъсваха от пълзене...
Това никога не ме е притеснявало. Пълзенето не е задължително.

Дъщеря му също беше доста ревливо бебе. Първите три месеца ги изкарахме разнасяйки се на ръце през деня, а през нощта залепени една за друга да суче. После нещата се поуспокоиха, до 6-тия месец когато се започна едно реване по.цяла нощ....направо ад, а през деня също не спеше много. И аз съм имала моменти в които ми идеше да скоча от прозореца (не че щеше да помогне, защото сме на 1-ви етаж 😁). Няма универсална рецепта за всяко бебе, но ще ти препоръчам един вълшебен ритуал за всяка вечер когато бебчо заспи. Вземи си хубав душ, избутай играчките в някой ъгъл и си сипи една чаша вино/бира. Няма нищо по-безценно от малко време за себе си. Дори да имаш още някои домакински задължения, зарежи ги и се отпусни - и ти си човек, а бебчо има нужда от жизнена и весела мама, която да може цял ден да го разнася.🤗

Еха! Звучи доста от почиващо! Определено ще опитам - стига да успея да се измъкна от бебчо,че и нощем също ме усеща стана ли от него 🤭

Аз нямам дете и случайно попаднах на темата, но ми стана мъчно за авторката особено след като прочетох думите на лекарите, че имала лошо бебе. Що за глупост?! Мен също биха ме описали като лошо бебе, ако ме бяха видели и чули, макар да съм доносена, кърмена, милвана и какво ли не. До година и половина вкъщи е било пълен ад или поне така са ми разказвали. Плачела съм, деряла съм се, никой и нищо не е можело да ме успокои. Нито мама, нито тате, нито баба. Както описваш, навън съм дремвала и после пак на нов глас. Баба ми ми е разказвала, че в един момент е обмисляла дали мен да не метне през терасата (надявам се на шега, де). Обаче е минало. Пак баба ми разказваше, че не е вярвала, че такова ужасно ревливо бебе е станало мило, добро и послушно дете.
Знам, че не ти помогнах, обаче все си мисля, че това е период, който ще мине. Опитай се поне да не обръщаш внимание на хора като тези лекарки, които определят бебета като добри или лоши.