Деца от всички страни, добре сте дошли-6!

Да, в центъра не са толкова съвестни. При нас има дори седалки за деца по 12 години. Скоро ходихме до Упсала, сменихме два автобуса (на Йоан му е любимо с градския транспорт 🤣) и в единият шофьорът не тръгваше докъто не се закопчаят всички 😁 Не всички са така съвестни разбира се.

Пишете със скоростта на светлината Не ви смогвам да ви прочета напоследък.
Да Валдорф има,но никога не са били близо около нас и за това не съм ги и разучавала.Тук до 5г ходят на училище за 3 часа,което обезмисля карането ми по-далече от 5км. След 5г. са в публично училище ,което ни е вързано с адресната регистрация.Ние преди да се преместим разучихме училищата и това беше една от причините да се концентрираме в този район.
Мартеници точно такива започнахме да правим,но бързо им омръзна и накрая направихме само червен и бял конец,нанизаха си с мъниста имената и това е с гривните. Разгледах обаче разни фигури от фелт и ще направим и такива на ключодържатели за приятелчетата.Товапоне предполагам ще си го закачат на раниците ако не искат да носят други. Андрей беше болен тези дни и с него направих и едни пискюли.Той реши да им залепи очи върза им краката и станаха като октоподи.
Имаха празник за свети Валентин в училище и двамата.Ходих на този на Лекси. Имаха игри и почерпка. Останалите майки ме изненадаха много като идваха все при мен да си говорим и да се запознаваме.Не е като да не са ме виждали и преди,но сега май са разбрали,че сме двуезични и им станахме интересни.. Писала съм и преди,че тук няма имигранти(толкова са малко,че винаги будим интерес където и да заговорим поради акцента)
Якамоз за хъркането не бих се филмирала.При Андрей се случва от време на време основно като е боледувал,Анджи хъркаше като бебе(връщаше и се мляко) всичко отшумява.
За друг град бих ги пуснала ако искат стига организацията да си я бива и всичко да е достатъчно безопасно. Обикновено като ходят на 3 деца има един възрастен,обличат ги с еднакви блузи върху дрехите им и така.Мен повче би ме притеснявало превозването и до колко е безопасно самото пътуване,че ако не са вързани за седалките ,те са на 3 може да стават и да стане беля.
Студа ни тук започва сериозно да ме депресира. Тоя леден вятър и -15 не са ми комфортни за разходка дори и да съм опакована до ушите. Да идва пролет,че и от болести ми писна.
Къде качвате снимки в нета за да ги показвате тук?

Кала, о аз не се филмирам, просто се зачудих дали не съм прекалено спокойна хахаха и викам да си сверя часовника. За пътуването и на мен това ми е единственото притеснение, самото пътуване. Италия не е най-безопасната страна от гледна точка на пътищата и ще трябва да проуча. Повръщането също ме притеснява, а пък тя може и изобщо да не разбере, че има такова нещо ако не ѝ кажем. В смисъл, че са прекалено малки и лесно се крият нещата. Друго е да е по-голяма и да обсъжда тези неща с другите деца.

Ние също се опитахме да правим мартеници. Бях оставила шнурче на пижо, за да го закача за Пенда, но докато правех Пенда дъщеря ми отрязала "косата" на пижо.. Хахаха, после правихме помпони, ама не ѝ беше много интересно сякаш. Аз пък не знам защо, но много бързо се изтощих и зарязах до там. Може пак да пробвам след няколко дни.

Калалили, рядко качвам снимки в Нет-а, най-много имам опит с flikr и snimka.bg. Качването на снимки в снимка.бг ми се струва по-опростено, отделно дават линкове за малка, средна и голяма снимка. С фликр винаги доста време се мотая, докато се присетя кое как беше.
Дано се стопли скоро при вас- при нас се затопли прекалено, не е нормално за февруари да е 16-17 градуса, но се наслаждаваме на пролетно слънце, друго си е усещането.
Учудваш ме , че сте малко емигранти във вашия нов район, все пак не сте в малък град, а и САЩ е емигрантска държава.

Ася, как мина разговора в у-щето?

ужас. за мен това са много ниски Т 
аз едвам оцелявам на студ. независимо колко съм навлечена, макс. след 30 мин. трябва да влезна на топло.

при нас от няколко дена е слънчево и много приятно.
събота бяхме 4 часа на едно езеро, оказа се, че вече ми е трудно да лежа на земята... по едно време се преместих на пейка
вчера бяхме на първото карнавално шествие. Дзвер беше много ентусиазиран, защото вкъщи не намирал нищо сладко вече 
аз стоях на слънце, не мога да събирам, като се наведа и всичко от стомаха ми се качва обратно 


Дзвер отказа да говори с учителката и ни чака долу. тя ни показа 1 лист, където той е трябвало сам да се оцени (1 до 4 звездички). навсякъде е натряскал 4 звездички, само на едно място 3.
с повечето неща тя беше съгласна, на места вместо 4 му беше дала 3, но каза, че много добре се развива и много се е отворил, контактува, взима участие, презентира.
иначе не си е формулирал целта за полугодието и когато я формулира, ще се подпише, после учителката и накрая ние 

поне разбрах, че търсенето на одобрение идва от училището.
това ни беше съобщено като положително развитие - ходел да пита дали е добре, това, което е направил
аз го хванах да го разпитвам и той ми каза, че това е важно за учителите и той ходи да пита, защото ако не е добре написано/направено, му го изтриват и той трябва наново да пише (напр. буквата не е между 2те линии). т.е. той каза, че не иска да ходи да пита, но е наблюдавал, че за учителката е важно и затова сега го прави.
ще се опитам вкъщи поне да му покажа, че има и други начини 

въобще много едно казармено ми се вижда.

Ася, в класа на малък Бибитко всяка седмица получава лист с домашните за седмицата, където в дъното на листа има 4 празни звездички, които след като приключи с домашните, трябва да оцвети как оценява работата си и отделно има едни човечета, вдигащи тежести в различни степени, които са показателни дали и колко са му били трудни задачите- и детето прави кръстче под някое от тях. Тоест прави самооценка. Малкият винаги си дава 4 звездички.

При големия от 3-ти клас нататък водят дневници, където всяка седмица си поставят цел за работа в час. Годишна цел нямат. При него винаги целта е една и съща - да взима повече участие в клас. Засега има известен ефект, особено по основните предмети. Той дълго време беше пасивен, въпреки че си знае нещата.

За учениците е важно да получат одобрение от учителите, за да се ориентират дали вървят в правилната посока. Може да не е най-правилното, но винаги го е имало. На човек му става хубаво, когато някой ти каже "Браво"- затова и поощрението е важно и прави чудеса.
Малкият Б. скоро не ми е споменавал да е бил поправян с изтриване от учителката(може и да не прави впечатление вече, знам ли), но той е прекалено съвестен и за него мнението на учителката е от голяма тежест. По-добре така отколкото неглижиране на нейното мнение.

поощрението е важно не само за учениците.
на мен не ми харесва начинът, по който учат децата активно да питат.
за мен това е възпитание в зависимост: вместо сами да преценят как са се справили, ги учат все да питат и отвън да получават одобрение.
в този случай за мен се обезсмисля или поне релативира самооценяването. 

Така е, за всеки е важно да бъде поощрен, ама нали ставаше дума за у-щето и конкретизирах с него.

С питането от учениците се оценява активност, тоест че си в час с темата, която се обсъжда, но пък съм забелязвала и излишни въпроси, когато съм попадала по други причини за малко в класа. За съжаление не всяко дете е такъв тип, не всяко умее да се "продава" устно и е губещо , ако не го умее. Можеш да го подобриш с времето, но не се знае дали ще прескочиш себе си.   Ето, по един от предметите , който е любим на голямото Б., тестовете са му само с 1(максималното), но срочната оценка е 2. Не бил активен в часа. Трябва да свиквам с такова оценяване.

За корема- спомням си с второто дете как от определен момент нататък ми коремът ми тежеше да се търкалям по подовете с детето, тогава на почти 3 години и из къщи ползвах малка табуретка, от която по-лесно се изправях.

Чудесна идея да се самооценяват децата! Ще я приложа в къщи.
Бибит,казваш ,че не пиша за Анджи.Сега ще пиша и за нея пак. Което ми е ново ми е ново и ме впечатлява.  Анджи напоследък все ми казва, че иска да си играе с момичета. Момичета да ни идват на гости,да я водя при момичета. Не помня момчетата на тази възраст да са имали предпочитания за пол,но я виждам как бръмчи с тях и по някоето време си се отцепва  и си прави нейни си неща. Танцува,пее,играе си с разни дреболийки.Днес я водих на стори тайм в библиотеката. Видя едно момиченце колкото нея,пита ме дали може да си играе с нея. Казах и да ходи и бяха много сладки. Анджи и каза хай,усмихна и се ,хвана я за ръка и я закара да и даде една от книжките които тя си беше избрала да вземем. Седнаха двете на едни диванчета, разглеждат книжки и се кикотят.
Много щастлива се прибира и разказва на баща си,а той" оо ти сестричка ли искаш тати?"
Давам идея и за една игра която в къщи беше голяма забава.Може да ви е интересна.С повече деца става по-добре.  Идеята ни дойде от изидроу на Гугъл.  Разчертахме едни листове на децата и им задавахме думи да ги нарисуват в съответната кутийка за 1 мин. всяка картинка като децата не се гледат едно друго. Резултатите бяха много забавни и ми беше интересно да им видя различната гледна точка. Бих качила снимки,но още не съм успяла да намеря място в нета.

да, днес говорих с една майка и тя ми каза как нейното дете се е оценило.
доста под оценката на учителката.
т.е. за мен подобен метод е чудесен feedback за емоц. състояние на детето.

днес едно дете ми каза, че майка му иска да го отпише от класа ми, защото миналия път много се изцапала  препратих я към назначените в училище и след малко се върна, трябвало при мен да стои 
едното момче поне 15мин. рева горко, след което спря да реве и нон стоп гледаше през прозореца дали ще дойде полиция и беше убеден, че ще арестуват родителите му, защото някой хврълил камък през оградата и го набедил (незнам кой прав, кой крив, аз бях слушател  )
стоя и се чудя какво ли са го наплашили това дете, така че да е толкова стресирано.
дори не искам да си представя как се самооценява.
казах му, че няма да дойде полиция и въобще никой няма да го изведе от моя клас. ако майка му много му се кара, да ми каже, аз ще и разкажа колко добре се справя при мен.

иначе правиха шайбата и плетаха шнур с нея. омърляни и ранени нямаше 
най-странното: по-буйните се справиха по-добре 

Калалили, Анджи много бързо е намерила приятелка. Има разлика в общуване м/у момчета и момичета, при Анджи с порастването със сигурност ще се открои това различие.

Ася, голям довод с цапането.

За момчето в паника от хвърления камък и полицията- сега си в позицията на учителка и виждаш нещата от неутрална позиция- може и да зависи от родителите, може да е и особеност на характера. Има деца с по-голяма фантазия и чувствителност, които преувеличават реалността. Едно им разказваш, те в друго го преекспонират. На големия с времето разбрах, че това, което му говорим, го приема прекалено насериозно и от мухата прави  слон. На мен от ДГ също ми подхвърляха разни предположения за нашето възпитание вкъщи и се правеха изводи, защото големият беше плахо дете. Те там бяха по анализите.

А онзи ден децата дойдоха с новината, че други деца видяли как плъх излизал от тоалетните в у-щето. Тоалетните са в приземен етаж, сградата е стара , в стар стил и не ме учудва, ако се окаже истина. Проблемът е , че моичките са в потрес от новината и нямало да им стъпи крака там. Освен това същият ден се наложи да вземем от у-щето едно приятелче-съучениче на малкия с нас, той също разказваше с ужас за този плъх и как също нямало да ходи на WC в у-ще, а това дете е и на занималня до 16 часа.
Предполагам ще е всяко чудо за 3 дни, децата повече не са повдигали този въпрос, но определено тази история с плъха липсваше сега. И без това тези тоалетни разбунват фантазиите, витаят призраци и зомбита. Има и една клика момченца, които подклаждат страховете на други ученици с историята на една зловеща кукла-вуду, която директорката държала горе в таванските стаи . Правя си извода, че момчетата масово са във вихъра на някакви страховити фантазии и взаимно се пренавиват.

смятам да наблюдавам ситуацията, защото аз мисля, че другаде е проблемът.


при вас карнавалът май влияе доста 
при нас не съм чула подобни истории, ама и Дзвер не се връзва на подобни неща.
но, за плъха си е гнусно де.

днес има празник на класа. доста хеликоптери ще кръжат 
вчера се наслушах на "Терзанията на една немска майка". Гьоте още е жив 
нали е и от района... иначе Дзвер ще е отговорен за осветлението, пак ще влачим оборудване.

Явно си добър слушател и ти имат доверие за техните терзания.

А за момчето- ясно, щом и майката е "на тръни", проблемното му поведение е ежедневие. Познавам една майка на сходна позиция, синът й беше агресор в у-щето на децата, отделно чужденче и слаб ученик. Преместиха го в друго у-ще, тъй като се преместиха на друг адрес и в новото у-ще проблемът е намалял, твърди майката. Изискванията в това основно у-ще са по-малки, класът като цяло е по-слаб като успех и детето се чувства повече сред свои.

Класът на Тим е малък, така че с хеликоптерите ще е търпимо. С осветлението е голям образ, така ръководи купонът на целия клас.

Бибит, тези тоалетни са голям проблем при вас. Сега и това с плъха-ужас. Дано отшуми бързо.

Ася, в коя седмица си? На мен малко ми остава (малко отстрани, на мен ми се струва цяла вечност). Още три седмици до термина и се надявам бебо да не реши, че си е добре там вътре, ами да е любопитко и да иска да изучи света малко по-рано.😁
При нас са ваканция тази седмица. Във вторник бяхме на натуризторически музей. Йоан е изключително впечатлен. Особено от полярния полюс и скелетите на китове. Гледахме и един научнопопулярен филм за живота в океана. Още разказва сценки от него и какво му е направило впечатление. Вчера пък изкара три часа в басейна 😄 Днес съм планирала да ходим да кара кънки. Малко ми е жал за него. Ако не бях толкова трудно подвижна можеше и един ден на излет да отидем, с пикник и риболов. Сега само кратки разходки в гората около нас, но и това е добре.

Ступи то не останало при теб !
При нас ваканцията е другата седмица ние днес заминаваме на ски, но само за уикенда, че нямаме отпуска.

Много е неприятно това с набеждаване на децата, но навсякъде го има и явно е присъща човешка черта.

Плъхове в Стокхолм колкото искаш малки големи и още по големи. Слава богу ние живеем извън града и нямаме такива проблеми.

Кала прекрасна е Анджи !