Въпросът "Свестен ли е.. ? "

  • 4 975
  • 61
# 30
Бързо и точно преценявам нови хора - от висотата на опита и годините. Да ви кажа малко скучно взе да се получава - понякога просто искам да сгреша, да дам шанс на някого. И пак се получава така, че не е трябвало. Затова си карам откровено ( в смисъл на границата на любезността или направо студено) от самото начало и се държа на дистанция от тези, които не стават.
Виж целия пост
# 31
От раз преценявам хората. И никога не греша. Имам силно развита интуиция и съм горда с това.
Виж целия пост
# 32
Аз доста често се лъжа. Все още се връзвам на сладки приказки на работодатели. Колеги нямам в моята работа. С шефките се виждам един път месечно за 5 мин, така че трудно си съставям мнение. Впрочем усещам, че някой ми е неприятен, ама си трая, нали рядко общуваме.
Виж целия пост
# 33
При мен е ужасно- нямам никакъв инстинкт за хора Sad винаги първото ми впечатление ме подвежда за жалост.... все ми струва някой супер, а после се оказват ужасни хора, ама наистина ужасни. И обратното- най-дората ми приятелка от години в началото не можех да я понасям- беше ми колежка. Grinning нямам радар явно хаха за това никога не бързам със заключенията
Виж целия пост
# 34
За мен всички са свестни докато ме оставят на мира. Т.е. да си се преценяват взаимно. Аз си имам друга работа.
Виж целия пост
# 35
Общо взето първото ми впечатление за колеги винаги е било вярно. Имала съм две, които още от пръва среща ми е светнала лампичката, само от погледа, изражението, интонацията. Неприятни личности.
Виж целия пост
# 36
Като скенер съм. Който си е готин от началото си е готин по принцип.
Виж целия пост
# 37
Аз за нов колега, или познат, също имам първо впечатление и то обичайно е в графата "става, не става". Да кажа за някого , че е свестен, ехеее, колко време трябва да мине. Има доста добри ролеви играчи, а за мен свестността е свързана с нравствените качества на индивида.
Виж целия пост
# 38
На мен ми е по- лесно и показателно да преценя човека в разговора му с друг, т.е. като страничен наблюдател.
Като не си в ситуацията, е по- лесно.
Виж целия пост
# 39
На мен ми е по- лесно и показателно да преценя човека в разговора му с друг, т.е. като страничен наблюдател.
Като не си в ситуацията, е по- лесно.
да. но това има друг ефект, рефлектира в недоверие.
Виж целия пост
# 40
Тези от вас, които са с добра интуиция, вграден скенер или радар, могат ли да кажат в процентно съотношение колко от колегите си намират за свестни?
Любопитно ми стана.
Виж целия пост
# 41
На тази работа съм от 3 месеца. Ежедневно съм с 3-ма колеги. Смятам и тримата за свестни. На предната работа имах контакти най-много с 7. От тях 3 - на смятам за свестни, а двама за изключително неприятни. За мен свестни колеги означава да се държат добре, без: да ти се троскат, да ти подхвърлят намеци, да те гледат отвисоко, лицемерно. Разбира се най-важното е да може да се работи лесно с тях.
Виж целия пост
# 42
Имам добра интуиция, а и наблюдателност за детайлите, които ми помагат да си съставям доста точно първоначално мнение за хората. За съжаление, някои успяват да ме заблудят в последствие и решавам да повярвам в Доброто. После, може да минат и години, но първоначалното ми мнение винаги се оказва вярното.
Виж целия пост
# 43
FlameV,  не отхвърлям качествата ти на професионалист, но трябва доста да поработиш върху българския си език. Не става дума за правописна грешка, тя може да е инцидентна и да се случи на всекиго, граматиката и лексиката ти куцат, беден речник, слаба култура на изразяване, кофти синтаксис. Не го приемай като обида, а като нещо, върху което си струва да се замислиш и да положиш усилия, ако искаш да си "свястна" и за образованите около себе си. Оправя се с четене на повече книжки.

По темата - правя преценка много бързо, за минути, сигурно така дискриминирам някои хора, отхвърляйки ги преди да са способни на по-задълбочена комуникация и представяне. Но всеки път, когато под давление на външни фактори съм си ревизирала мнението и съм игнорирала първоначалния gut feeling, съм грешила.
Относно колегите - аз работя в един екип от дълги години (има известно текучество, но като цяло хората са едни и същи), професионализмът не е под въпрос, всеки действа  като добре смазана машина и поради това нямаме съществени работни разногласия. Иначе съм на 40+ години, със семейство, деца, изградени навици, не търся контакти с колеги извън офиса и поради това не ме интересува какви са в друга обстановка. При един младеж нещата навярно биха стояли различно.
Виж целия пост
# 44
Параход, благодаря за съвета, но всъщност чета достатъчно книжки, явно капацитетът ми е толкоз обаче, според съфорумците хаха Grinning. Пред когото е трябвало да се доказвам - съм го направила отдавна, в реалния живот, нале... Но приемам мнението ти, всеки е свободен да има такова в крайна сметка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия