Има ли такава любов?

  • 5 563
  • 36
Чудех се, има ли любов, която никога не се забравя? Човек, който те кара, въпреки всичко и всички да се връщаш към него? И да знаеш, че бавно, малко по малко така се самоубиваш.
Умира ли се от любов? Така, образно и буквално. Така, принципно ми се разсъждава за любовта.
Виж целия пост
# 1
Сигурно има...за някой. Аз обаче, за да загърбя някого, значи има причина и няма защо да се връщам към него.

Малко съм човек на крайностите.

Иначе да, бих умряла за детето и мъжа ми. Най-вече за детето....като всяка майка, разбира се.
Виж целия пост
# 2
Винаги има такъв човек, който ще ти остане завинаги в съзнанието. Дори и не в сърцето. Чак да страдаш по него, не. Но със сигурност се сещаш за него
Виж целия пост
# 3
Когато един човек те наранява и отдалечава след това доближава до себе си.. С времето чувствата ти се променят към него... Не може цял живот да те отдалечава и доближава... А дали си струва да умреш заради такава любов... Замисли се дали този човек би умрял за теб...!
Виж целия пост
# 4
Аз за себе си знам. От любов не се умира, но от любов човек се променя, често при това коренно. Преди време бях най-коравосърдечната кучка на света. Мен никой не можеше да трогне. Родих деца, омъжвах се, разбивах сърца без капчица любов към мъжете до мен. С времето, и по-точно след срещата си с един човек, разбрах, че всъщност онази любов, която съм таяла години наред, и не съм давала на никой мъж до този момент, а дадох на конкретния, ме промени коренно. Родих се отново. Научих се да прощавам, разбрах, че в мене има неподозирана доза мяра и умереност. И че това е любов за цял живот.
Виж целия пост
# 5
Аз съм доста късопаметна. Влюбвала съм се десетки пъти- без да преувеличавам. Два-три пъти са ми били шута, е- не е приятно, преживявала съм го силно, но за сметка на това за ден-два.

Та, любов, която да ме убива и да я мисля дълго време...цъ!
Виж целия пост
# 6
Nice .... Разбирам те... Но не мислиш ли че трябва да се стегнеш малко..?
Виж целия пост
# 7
Бях затънала по един човек няколко години подред и си мислех, че това е то, ама не е. И след него, в следващите ми връзки не съм имала такива размисли и страсти.
Както каза Kristin55 - каквото и да те мъчи сега, стегни се. И както отдавна е казано - и това ще мине.
Виж целия пост
# 8
Nice .... Разбирам те... Но не мислиш ли че трябва да се стегнеш малко..?

Да се стягам за какво? Аз съм умряла вече, така да се каже. На мене ми мина. Просто вече съм друг човек.
Виж целия пост
# 9
За какво ли ? Живота е пред теб.. Не всичко е сиво и черно... Колкото и да обичаш един човек неможеш ли да живееш с него и да имаш здраво семейсто ...Няма смисъл...
Виж целия пост
# 10
Защо взаимната любов е толкова рядко срещана?

   Краткотрайната взаимна любов се среща достатъчно често, но продължителната — практически не се среща въобще. Много мислители са забелязали това отдавна. Вие сигурно сте запознати с изказвания като: „Винаги обича само единият; вторият само позволява да бъде обичан.“ или „Не е ли вечна насмешката на любовта, че жената не може да обича този, който я обича?“ (Шекспир). И макар че тук, както и във всяко художествено произведение, да е налице известна хипербола, без да се прави какъвто и да е било опит да се обяснят причините за случващото се, същността е схваната вярно. Причината за загубата на интерес към влюбения мъж се корени в т.нар. „инверсия за доминиране“. Впрочем според мен това може да се определи по-точно като „редукция на доминиране“, тъй като при инверсията ВР трябва да стане НР, а НР — ВР, което е трудно да се каже, че се случва. На практика рангът на влюбения мъж просто силно се понижава по отношение на обекта на любовта, обикновено (но невинаги) до по-ниско ниво от това на обекта, „лудването“ на мъжа по нея дадената жена започва да възприема като „глад“ за женско внимание, в резултат на което този мъж става инстинктивно непривлекателен и взаимността, дори и да е била налице, бързо изчезва.
   Взаимността на мъжа към влюбената жена се губи в резултат на действието на инстинкта за сексуална експанзия, който предполага понижаването на интереса към вече напълно подвластната жена (влюбената жена обикновено е именно такава). Понижаването на ранга също може да окаже влияние върху загубата на интерес към нея, макар че това тук е второстепенен фактор.
   Разбира се, при напълно взаимна любов РП на влюбените може да е равен, но това равновесие е много нестабилно — дори и най-малкият дисбаланс се увеличава многократно, включително до загуба на чувства от страна на единия партньор. Впрочем щастието е възможно и без пълна взаимност, което се потвърждава от целия световен опит. По-скоро е валидно обратното: постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.

Из "Трактат на любовта"
Виж целия пост
# 11
Nice, спокойно, като срещнещ следващия ще се преродиш.
И това ще мине.
Виж целия пост
# 12
Чакайте сега, ама аз не страдам! Супер ми е така. Пораснах, помъдрях,  научих се да обичам. Стига ми.
И шута не са били- напротив. Аз му го бия  редовно.
Виж целия пост
# 13
Може би трябва да срещнеш точния човек, за когото няма да си помислиш, че заслужава да му биеш шута постоянно. Hug
Любов има. И всеки може и трябва да обича. Ако е възможно-дори повече от веднъж или два пъти. Просто търси това, което ще пасне на онова, от което в момента си мислиш, че нямаш нужда. Защото и аз съм на такъв етап. Донякъде те разбирам.
Виж целия пост
# 14
Има да. Аз имах такъв човек, почина при трудов инцидент преди три години. Сега имам връзка, обичам приятелят си ама ... не е като тогава. И с никой преди него не беше така, както с него. Не вярвам и, че ще изпитам пак такава химия и привличане ама ... кой знае. Времето ще покаже Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия