Редно ли е да четем дневника на детето ни?

Особено това, че съжалява как се е поддала на баща й за второ дете.

Сапфирче, то само това ли?
Разбирам да е извършила някакви сериозни гафове. Но за това, че се е целунала с момче и е пила бира с приятели, да получи думи като "защо въобще те родих" е смазващо. Или пък курва и малолетна проститутка.
За мен майка и е пълен психопат. Пък и от описаните изрази си е тотална простачка.



Въобще мачкането е на ниво.

Точно. Проблемът не е в четенето, а в отношението като цяло.
За съжаление децата не са достатъчно зрели, за да реагират в едни такива отношения на момента и да коригират поведението на родителя, това е неговата роля всъщност. Но когато самите те не са научени на адекватно поведение от своите родители, не могат и да го предадат напред. За съжаление се получава приемственост в поколенията и е нужен външен пример, който евентуално някой да види и възприеме, за да прекъсне традицията.

Сега авторката си мисли, че четенето на дневника е проблемът, но към своите деца е много вероятно да постъпва по същия начин (разбира се с друг израз, но резултатът ще е същия), мислейки си, че щом не им чете дневника всичко е 6.

Да седне с майка си и да обсъди въпроса спокойно, да каже всички неща, които са я наранили досега, да чуят другата страна, възможно е различни проблеми да са избили в такива грозни думи, които да не е осъзнавала колко нараняват. Ако успеят да се разберат, извинят и простят, може би ще успее най-сетне да продължи живота си спокойно.

Като се замисля си права. Май авторката не осъзнава, че четенето на дневника не е големия проблем.
Проблемът и е, че и липсва майка. Никога не е имала майка.Това я мъчи. Че никога не и е казвала, че я обича. Психическия тормоз също не е за пренебрегване.
Оправия няма.
Ако има нужда от терапия да си търси психолог.
Ако ли не, да си гледа живота и да ограничи контактите с майка си, ако и носят негативи.

Приеми, че проблемът е в нея. Тя има нужда от някаква психологическа корекция, не ти. Защо е така - нямам представа, не познавам жената. Може и тя да си има нейната детска драма, може животът да я е счупил някак, а може и да си е родена такава - студена, душевно егоистична.

Приеми, че никога няма да постигнеш одобрението й, приеми, че не ти е нужно. И не бъди като нея. Не й се връзвай, гледай на нея снизходително - като на повреден човек. Не допускай да повреди и тебе повече, отколкото вече го е направила. Не си избираме родителите. Хубави, лоши - такива са. И като ги загубим, страдаме. Просто кръвната връзка е нещо извън рациото. Затова се радвай, че все още е на този свят, но не й позволявай да те наранява - тя не го прави с тази цел, а просто защото в нея има нещо дефектно (може би не по нейна вина).
[/quote]

Благодрая! Не бях мислила за това, но ми харесва тази позиция! Наистина, много благодаря.
P.S. Нищо не я е счупил живота- цял живот е на готово, не работи и никога не е, баща ми я геда като кралица- пътувания, подаръци,само в ея гледа- на 60години а такава любов, все едно е най-перфектната- постоянно я е защитавал и защитава, а тя  само глезотии и претенции има. Детството й е било разкошно- баба и дядо я обожават! Единствено дете, разглезено до безобразие от старата "софийска аристокрация" както тя сама винаги изтъква... Просто така се е родила. Или понеже цял живот става това което ТЯ иска- не може да се примири, че не отговарям на високите й стандарти КАК ТРЯБВА ДА БЪДЕ


-------------


Да, мислила съм си го. Може би ще потърся- много мои познати ходят- казват, че им помага... Просто исках да чуя тук мнение от страни. Да видя различни гледни точки- особено на жени-майки.

Какво да ви кажа- майка ми чете дневника на сестра ми и добре, че го чете, защото много нейни приятелки тръгнаха по - лош път, една даже почина от наркотици, година след това. Всъщност този дневник май я спаси.

Миа, честно казано мислех , че майка ти е от голямото работническо-провинциално добрутро, добре омъжена за столичанин. Явно бъркам. Много ме учуди с поста си.

Миа, това че някой е родител, не означава, че е безгрешен. Да не ти разправям моята майка в каква по-отвратителна ситуация ме беше поставила - много, много по-болезнено от обидите, които ти написа в началото. Просто приеми, че хората грешат.

С цитираната реплика по-горе тя според мен се е опитала да се извини, но явно е много горд човек тип 'винаги съм права във всичко' и просто не е успяла да ти каже в прав текст, че сега тя отчита това като грешка. Фактът, че ти казва, че като имаш деца - ще разбереш, т.е. 'ще ми влезеш в положението', 'аз се притеснявах за теб' и т.н. - това си е прикрито извинение според мен, независимо от начина по-който го е казала.

Посети психолог. Интересно е. Няма как да ти навреди. Ти ще ставаш майка и преди всичко е добре да отработиш нещата от детството си, защото явно това малко момиченце в теб все още е наранено и все още се проявява и търси внимание.

Ооо не- тя е софиянка коренячка- цял живот на Оборище живяла. Потомка на тютюнотърговци от началото на ХХ век- голяма работа са били. Много обича да разказва и обяснява- голям сноб е хаха А баща ми е българин, но е роден и израстнал в Австрия, с австрийско гражданство- син на дипломат. Абе надушили са се двамата спор няма- мразя да цитирам майка ми, но една от любимите й фрази е- "пари при пари отиват"....

Произхода на родителите не е водещ в случая. Най-важното е да се схване, че каквито и егоисти да са те и както и да са те наранили навремето, вече ти самият си пораснал и точка. Има деца, преживели истинско насилие и кошмари, които ние не можем да си представим и пак се справят!

Изненадана съм, че толкова майки намират за напълно нормално да четат дневниците на децата си. Липса на доверие и на всякакво уважение е според мен. Колкото за майката на Миа, аристократката, в България няма аристокрация, не е имало от времето на Второто Българско царство, извинявам се, ако се повтарям.

Аз не бих чела, ако не съм обезпокоена от нещо. Факт е, че може да пропуснем важни неща за децата си, защото и най-доброто дете не казва всичко на родителите си.

Писах, че случайно разбрах нещо много важно от случайно отворен фейсбук на моето дете, още беше малка. трия го

Аз самата на 10 години преживях голям стрес и не казах на никого, чак след 2-3 години. По-добре някой да беше ме прочел и разбрал.

Имала съм 1:1 такъв епизод с майка си, когато бях на 14. И всякакви други епизоди също. Отношенията ни бяха лоши. Изнесох се от вкъщи и станах самостоятелна при първата появила се възможност.  Обаче лошите ни отношения много ми тежаха години наред. Когато бях на 27, започнах психотерапия с цел да оправя този си ъъъъ... проблем. Три месеца продължи терапията, ходех веднъж седмично. Това е едно от най-смислените неща, които съм правила в живота си. Майка ми в момента е същата, каквато винаги е била. Но аз я обичам и отношенията  ни са по-открити и добри, отколкото някога съм си мислила, че биха могли да бъдат. Нямам вече какво да й прощавам. Някои хора успяват да постигнат този мир и без терапия, но аз имах нужда от помощ. На твоята възраст съм.

Майка ти е прекалила доста.Била е груба,не си е подбирала думите и те е обидила.Разбирам защо и се сърдиш.
Не тие казала,че те обича?Има студени хора,които не могат да изразяват чувствата си.Има и такива от по-старото поколение,дето вярват в поговорката,,Дете се обича докато спи,,.И не че не си обичат децата,ама никога няма да кажат,,обичам те,,.

Обаче ,ако аз науча ,че 14 годишната ми дъщеря се налива с бира след часовете,това  никак няма да ми хареса.
Естествено ,че и дневника и ще прочета.Но няма да и кажа. И ще потърся вината в себе си и съпруга ми...

Всеки ден казваме на детето,,обичам те,,.

Четенето на дневник в случая е било преминаване на граници. Коментирането по тоя начин - още повече.

На 34 идва възраст, в която вече осъзнаваш, че и майка ти е човек. При това човек от типа самовлюбен дърт прилеп с нарцистични нотки. Решението е повече независимост, повече запълване на живота със свои въпроси и проблеми.

Не бих чела дневник. Грозно е. Ако има нещо да се пита, се пита в разговор. Дневникът е за глупости и е личен, не за четене.

Впрочем моите неща винаги са писани на езици, които майка ми не разбира, а по едно време и с огледало. Иначе ако някой ги беше прочел, щеше да ме прати директно в психиатрия.

А лечението е да пораснеш и да си запълниш живота. От другата тема знам основната пречка - още не си майка. Не си усетила какво е ти да поемеш руля и как доста от драмите на дъртия прилеп отпадат автоматично - просто не ти се занимава. Не че пак няма да се опитва да прави драми, ще прави, но ти ще ги надраснеш. Глупост е това, че ранните години са най-хубави: най-хубаво е на 35+, като разбереш как се играе играта, имаш ресурси и никой луд вече не може да те закача, само защото те контролира житейски и финансово, или емоционално.