Здравейте!
Пиша тук за първи път, винаги съм мислила, че рано, или късно ще дойде и моят ред да споделя нещо от мен. Не влизам често, но сега съм в дилема и не се чувствам добре, затова започнах да търся теми, подобни на моята история, но така и не се откривам в тях.
Аз съм на 22г., нямам деца. В момента съм в положение в което все още не знам дали с приятелят ми сме разделени, той е на 32г, не живее в България, от 2-3г сме "заедно".. (виждали сме се редовно, почти всеки месец за седмица-две, през тези години) мислехме да заживеем заедно някъде извън България, но от няколко месеца не сме в добри отношения, постоянно се караме, той претърпя промени в живота си, както и аз в изминалата 1г. и това много ни се отрази. Вече от 10 дена не общуваме(най-дългият период в който не сме общували) той просто от няколко месеца се опитва да прекрати всичко между нас, постоянно ме кара да се чувствам, сякаш му се натрапвам, а след като ме натъжи ми обяснява, че ме обича, но това че си изпилявяме нервите не можело да продължава така. Историята с него е много дълга.. имаме страшно силна връзка и химия помежду си.. С него съм била винаги себе си... в сексуален и всякакъв аспект, той е човекът който познава и най-тъмните кътчета на съзнанието ми, толкова дълбоко сме си влезли под кожата, че от половин година е просто някакво мъчение и за двама ни, защото не знаем как да постъпим...а вече страшно се колебая дали думите му, че ме обича по този "луд начин" са истина.Последните му думи бяха, "да спра да се занимавам" с него и това е, а това е от месеци наред, но вече ми писна да се унижавам, затова от 10 дена просто не го търся..
През тези 10 дни се свърза с мен... човек с когото имахме кратки взаимоотношения (секс) докато все още със сегашният ми приятел се опознавахме. (Не знам за вас, но на мен този факт ми се струва много странен...сякаш не е случайност) Та..този мъж (той е на 33г.) ..ми писа във вайбър и ми каза, че ще се радва да се върне отново към мен. Когато се занимавах с него преди 2-3г.. той си имаше дългогодишна приятелка, а аз си бях хлътнала по него. Той е красив успял мъж, много интелигентен, магистър е в областта на физиотерапията, занимава се и с кинезитерапия, отделно е професионален фитнес инструктор от 2007г. насам, интересува се от психология и общо взето е много добър събеседник за общуване. Та започнахме да си пишем.. каза ми че от една година не са заедно с приятелката му, а той преди 2-3 години си ме остави заради нея, въпреки ..че му беше хубаво с мен. Но аз бях окей с това, защото нищо между нас не беше сериозно, а и на мен не ми се искаше да ми се трупа кофти карма..все пак си имаше приятелка. И тези дни пишехме от време на време...обясних му, че това което направи преди време, е трябвало да ми обясни защо и какво се случи, та да ме игнорира така. Отговорът му беше - "теб или за жена, или нищо" затова просто те игнорирах. Като "нищото" е факт както се досещате. Обаче последните дни се стигна до.. сексуални разговори и всичко се нажежи... като поне 2-3 дни не общувахме след това, а той не е от много пишещите, понеже е доста зает човек, но ми беше написал "май ми липсваш..". На 15 февруари ме попита как съм си прекарала вечерта, а аз му отвърнах, че за мен 14 февруари и тези празници не са кой знае какво, имах гости, а след това си легнах. В отговор получих "и аз, но виното си е налице всяка вечер по чаша две.. имам любов към себе си и света" и ми изпрати снимка на винцето и уютната обстановка в домът му. Попитах го сам ли си е прекарал, като се направи на луд и не ми отговори, говореше за нещо друго.. и го попитах втори път, като в отговор получих "много се кефя, като си забавя отговора и ми се издразниш" , а след това ми отговори, че е прекарал "почти сам" .. а аз му казах че отговорът му е като "малко съм бременна". Както и да е, пописахме и ми каза, че вечерта щял да ми обясни какво има предвид с това "почти сам", а аз му казах че най-вероятно ще спя в 3 вечерта, защото той обикновено в тези часове на вечерта почива, понеже по цял ден е на работа. В отговор получих "ако те оставя да спиш".. Повече не писахме, докато не отворих вайбър вечерта към 23ч. и прочетох от него, че ми е писал 30 минути преди да вляза "какво вино предпочиташ?". Отговорих му, че предпочитам бяло, но и червено и розе харесвам, а и вино не отказвам... а и първо се казва "добър вечер". Като в отговор получих "би ли се видяла с мен за малко, ако дойда до Пловдив, за да ти кажа "добър вечер" на живо след 2 години прекъсване. (той е от София) ... Попитах го "сега?" , а той ми отвърна "след час и половина някъде". Първо аз бях неподготвена, някакси дойде ми като гръм от ясно небе...изобщо не очаквах.. и му казах, че не съм подготвена, а и тези неща се казват по-рано. Той ми отговори "Окей, права си. Исках да е спонтанно дори с риск да не можем. Аз тръгвам и без това след малко. Мислех да отбия в Пловдив, за да се видим."
... та момичета, честно да ви кажа не знам какво да правя, той утре се прибира, а от онази вечер в петък 15 февруари не сме общували. Мисля за приятелят си, зле ми е, че не ме търси, имам капка надежда, че ще се оправим, обичам го... и в същото време не знам с този мъж какво да правя. Затова просто споделих с вас и ще се радвам да чуя ваши съвети..
Виж целия пост
Пиша тук за първи път, винаги съм мислила, че рано, или късно ще дойде и моят ред да споделя нещо от мен. Не влизам често, но сега съм в дилема и не се чувствам добре, затова започнах да търся теми, подобни на моята история, но така и не се откривам в тях.
Аз съм на 22г., нямам деца. В момента съм в положение в което все още не знам дали с приятелят ми сме разделени, той е на 32г, не живее в България, от 2-3г сме "заедно".. (виждали сме се редовно, почти всеки месец за седмица-две, през тези години) мислехме да заживеем заедно някъде извън България, но от няколко месеца не сме в добри отношения, постоянно се караме, той претърпя промени в живота си, както и аз в изминалата 1г. и това много ни се отрази. Вече от 10 дена не общуваме(най-дългият период в който не сме общували) той просто от няколко месеца се опитва да прекрати всичко между нас, постоянно ме кара да се чувствам, сякаш му се натрапвам, а след като ме натъжи ми обяснява, че ме обича, но това че си изпилявяме нервите не можело да продължава така. Историята с него е много дълга.. имаме страшно силна връзка и химия помежду си.. С него съм била винаги себе си... в сексуален и всякакъв аспект, той е човекът който познава и най-тъмните кътчета на съзнанието ми, толкова дълбоко сме си влезли под кожата, че от половин година е просто някакво мъчение и за двама ни, защото не знаем как да постъпим...а вече страшно се колебая дали думите му, че ме обича по този "луд начин" са истина.Последните му думи бяха, "да спра да се занимавам" с него и това е, а това е от месеци наред, но вече ми писна да се унижавам, затова от 10 дена просто не го търся..
През тези 10 дни се свърза с мен... човек с когото имахме кратки взаимоотношения (секс) докато все още със сегашният ми приятел се опознавахме. (Не знам за вас, но на мен този факт ми се струва много странен...сякаш не е случайност) Та..този мъж (той е на 33г.) ..ми писа във вайбър и ми каза, че ще се радва да се върне отново към мен. Когато се занимавах с него преди 2-3г.. той си имаше дългогодишна приятелка, а аз си бях хлътнала по него. Той е красив успял мъж, много интелигентен, магистър е в областта на физиотерапията, занимава се и с кинезитерапия, отделно е професионален фитнес инструктор от 2007г. насам, интересува се от психология и общо взето е много добър събеседник за общуване. Та започнахме да си пишем.. каза ми че от една година не са заедно с приятелката му, а той преди 2-3 години си ме остави заради нея, въпреки ..че му беше хубаво с мен. Но аз бях окей с това, защото нищо между нас не беше сериозно, а и на мен не ми се искаше да ми се трупа кофти карма..все пак си имаше приятелка. И тези дни пишехме от време на време...обясних му, че това което направи преди време, е трябвало да ми обясни защо и какво се случи, та да ме игнорира така. Отговорът му беше - "теб или за жена, или нищо" затова просто те игнорирах. Като "нищото" е факт както се досещате. Обаче последните дни се стигна до.. сексуални разговори и всичко се нажежи... като поне 2-3 дни не общувахме след това, а той не е от много пишещите, понеже е доста зает човек, но ми беше написал "май ми липсваш..". На 15 февруари ме попита как съм си прекарала вечерта, а аз му отвърнах, че за мен 14 февруари и тези празници не са кой знае какво, имах гости, а след това си легнах. В отговор получих "и аз, но виното си е налице всяка вечер по чаша две.. имам любов към себе си и света" и ми изпрати снимка на винцето и уютната обстановка в домът му. Попитах го сам ли си е прекарал, като се направи на луд и не ми отговори, говореше за нещо друго.. и го попитах втори път, като в отговор получих "много се кефя, като си забавя отговора и ми се издразниш" , а след това ми отговори, че е прекарал "почти сам" .. а аз му казах че отговорът му е като "малко съм бременна". Както и да е, пописахме и ми каза, че вечерта щял да ми обясни какво има предвид с това "почти сам", а аз му казах че най-вероятно ще спя в 3 вечерта, защото той обикновено в тези часове на вечерта почива, понеже по цял ден е на работа. В отговор получих "ако те оставя да спиш".. Повече не писахме, докато не отворих вайбър вечерта към 23ч. и прочетох от него, че ми е писал 30 минути преди да вляза "какво вино предпочиташ?". Отговорих му, че предпочитам бяло, но и червено и розе харесвам, а и вино не отказвам... а и първо се казва "добър вечер". Като в отговор получих "би ли се видяла с мен за малко, ако дойда до Пловдив, за да ти кажа "добър вечер" на живо след 2 години прекъсване. (той е от София) ... Попитах го "сега?" , а той ми отвърна "след час и половина някъде". Първо аз бях неподготвена, някакси дойде ми като гръм от ясно небе...изобщо не очаквах.. и му казах, че не съм подготвена, а и тези неща се казват по-рано. Той ми отговори "Окей, права си. Исках да е спонтанно дори с риск да не можем. Аз тръгвам и без това след малко. Мислех да отбия в Пловдив, за да се видим."
... та момичета, честно да ви кажа не знам какво да правя, той утре се прибира, а от онази вечер в петък 15 февруари не сме общували. Мисля за приятелят си, зле ми е, че не ме търси, имам капка надежда, че ще се оправим, обичам го... и в същото време не знам с този мъж какво да правя. Затова просто споделих с вас и ще се радвам да чуя ваши съвети..
