Нищо не ща, съвет не търся, просто да измрънкам. Даже име не крия.
Със съпруга ми сме добра двойка. Гушава, споделяща. Ама пустото ни сексуално разписание много ни се разминава.
Аз съм сова и бухувам през нощите, чета някакви еротични книжки и ми се... Гуши, ай ся, да не скандализираме. И примерно искам гуша вечер. Мне. Сутрин, когато съм труп, и усещам съпружеското правосъдие - твърдо, но приятно справедливо, как дълбае през откраднатата му тениска, която ползвам за нощница, в гърба ми. Мрън му казвам, остави ме, спя. Цял ден на работа, после иде вечер, сготвила съм, яли сме, той измил чиниите, искам си вечерното трибуквие... Гуш имам предвид, нали се разбрахме. Нъц. Изморен съм, нанина. Абе съпругата ти те желае, ти знаеш ли какъв си късметлия, другите мъже се молят за такава жена... Не, нанина.
И преди десет минути, момичета, върхът. Не мога да спя, виждам до мене над възглавницата едно уше и го погалвам. Нищо сексуално, миличък ми е просто, спи, душичката... И се наведох да цункам леко гореспоменатото уше, обаче притежателят ме пита "Зай, какво става?" "Нищо бе, съпруже, обичам те и ми стана миличък". "Защо, ХЪРКАМ ЛИ ТИ?" Туш... Не, обичам те и ми дойде да те целуна, казах! "Наде, моля те, СПРИ ДА МИ ВИТАЕШ" и се обърна и се покри и даже уше не остави тоя път. И захърка, все едно отмъщава. Ама глаголът ме уби. "Витаела" съм, моля ви се... Хем виновна, че го будя, хем и полуобидена, хем ми е и смешно, хем още по-мил ми стана заят му със зай... Ужасна съм.
Та питам има ли такива мацки - бухали с нормални съпрузи и как правите гуша извън уикендските следобеди, защото май само тогава сме на вълната и не правим компромиси един с друг?