Носталгия

  • 1 168
  • 1
Изпитвам непрекъсната носталгия напоследък. След много малко време ми предстои завършване на 12 клас и за разлика от моите съученици, се чувствам ужасно. Не, че досега съм обичала училището толкова, но сега като се замисля за изпити, университети, записвания, вероятно местения в друг град, отдалечаване от нашите, истинския живот, се страхувам. Времето минава толкова бързо, а аз не искам.Постоянно мисля, за миналото и искам да върна времето назад. Сещам се за различни случаи от миналито и смятам колко години са минали от тогава. Казвам си: "Брей кога минаха 5 години" примерно. Абе като старите хора съм направо. Мисля си колко щастлива, безгрижна съм била преди и така нататък. Мисля си какви незначителни проблеми съм имала в миналото.Как може да не съм си харесвала живота тогава? Откакто навлезе 2019, постоянно мисля за миналото, а не бъдещето. Просто искам времето да върви назад. Дори ако имах възможността, бих се върнала една седмица/един месец назад. Не знам какво ми става. Разбирам, че е нормално, човек да изпитва носталгия понякога, случвало ми се е. Но моето състояние е вече прекалено, защото го мисля по цян ден, всеки ден, с месеци вече. Направо се чувствам като луда.
Как да спра с това? Как да започна да мисля за бъдещето с оптимизъм и да не се страхувам от него? Не знам.Изглежда искам да избягам от действителността.
Виж целия пост
# 1
Здравейте!

Поздравления за смелостта  да потърсите обяснение за преживяванията си. Повечето хора на Вашата възраст се интересуват най-вече  как ще изглеждат на бала, а Вие се интересувате как изглеждате отвътре. Това ме впечатли и замисли. Винаги се радвам на контакта с млади хора като Вас, които се вглеждат във фините и невидимите процеси у човека. Това умение дава възможност светът да бъде преживян в различна дълбочина, а това е нещо, което явно Ви отличава. Ще побързам да Ви кажа, че си имате работа с порастването. До този момент Вашите отговорности са били свързани изцяло с училищния живот - да присъствате в часовете, да пишете домашни, да се подготвяте за контролни, да слушате учителите в час, да ставате в определено време, да не закъснявате от междучасието и т.н. Все дейности, за които сте имали цели 12 години на разположение, за да станат познати за Вас, та даже и да Ви липсват. Въпреки че вероятно е имало моменти, в които сте ги преживявали и като напрягащи или досадни. В момента тъгувате, че обичайното познато ще приключи и след него ще дойде непознатото друго. Но, тъй като Вие успешно сте се справили с всички предизвикателствата на основното и средното образование, Ви предстои да продължите напред. Напълно разбираемо е, това “напред” да изглежда неясно и чуждо, да буди страхове и тревоги, да провокира въпроси и да ви занимава. Сензитивността, която притежавате, по всяка вероятност ще Ви помогне бързо да осъзнаете, че зрелостта - освен отделяне от родителите, повече отговорности, несигурности, страхове от неизвестното, означава и възможности. В началото на етап сте, в който можете да изследвате, да предприемате, да действате, да обичате, да създавате да мечтаете много повече според собствените си желания, нужди и възприятия, отколкото според тези на другите. Това са даровете на самостоятелността, които ще Ви се откриват малко по малко по пътя. Всички значими хора ще продължат да присъстват в живота Ви и Вие в техния, но по нов начин. Ще можете да избирате кога да видите родителите си, ще можете да решавате колко време ще прекарвате с приятелите си, колкото в университета, ще можете да откриете любимите си места в новия град, ще можете да имате само Ваше кътче или нещо коренно различно, Вие ще прецените. Пожелавам Ви успех  Simple Smile

Сърдечни поздрави,
Любомира - психотерапевт
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия