Здравейте,
Знам колко странно и налудничаво звучи но аз имам огромен проблем и се надявам някой да ми даде съвет или да ми каже дали му се е случвало подобно нещо или е чувал за такова състояние .
Аз съм на 29год. Имам 3 аборта като и трите са желани. Първите 2 ги направих защото нямаше как да бъда с този човек занапред, бях малка а не исках да съм самотна майка. През 2 те бременности съм имала много силно гадене но без повръщане, никакъв апетит( не можех да докосна или помирише храна просто всичко ми беше много гадно) имах адска отпадналост и никаква сила , пълен парцал.
Сега няколко години по късно имам връзка с едно момче, от скоро сме заедно и уж всичко добре но преди месец започнахме да имаме проблеми и бяхме на ръба на раздялата и точно в този момент аз си правя тест и съм бременна. На прегледа ми казва лекаря че съм в 6та г.с. Аз като го разбрах въобще не бях въодушевен а пък той грам. Нямаше никакви радост и от двете страни. В този момент осъзнах, че явно няма любов между нас но аз какво да правя от тук нататък... Мислех много., говорих с наще. Те ми казаха да си го оставя и че те ще ми помагат и гледат детето. Аз му казах че ще си оставя а той ми отговори едни неща.. много ми стана гадно. Почувствах се все едно виновна и недостойна за него . Той с няколко изречения ми каза, че трябва да направя аборт въпреки да знае че имам предишни 2. Аз след този момент започна моята агония. Настъпи ужасна депресия, непоносимост към това да съм бременна. Имах чувството че полудявам от тази мисъл и че не го искам това дете. След 3 4 дена започна гасенето, умората, липсата на сила. Само лежах, не ядох, исках да умра, лошо много. Направо такова чудо не е за описване. И при мисълта 9 месеца да съм сама без мъжа до мен .Да съм толкова зле и тази непоносимост към бремеността и износването и цялото състояние на бременност ме накара да направя 3ти аборт.
Реших да бъде медикаментозен. Мина всичко успешно но заради този стрес и от самият аборт как ще протече и стана от резултата аз се търкат с валериана даже и Лексотан пих , развих страх от забреняване. Звучи малумно сигурна съм но то е по силно от мен .. Гинеколожката ми каза да не пия противозачатъчни защото имам със щитовидната преди проблеми а и тя не ги препоръчва и каза с презерватив. Онзи ден правихме секс с презерватив и той се изхлузи и аз такъв шок а то са минали 3 седмици от аборта . Цяла нощ ревах изпаднах в паника, че трябва хапче да вземам , все пак онези хапчета са хормонални и аз съм имала заболяване и сега и да пия Ескапел за капак.. Но няма как затова като отидох ми дадоха едно друго уж не било хормонално Ellaone по -добро било.
Не знам как ще се справя. Дори и да взимам противозачатъчни все някога трябва да имам дете. Но КАК!!?? Аз имам страх и ужас от това чувство обзема ме депресия, физическа немощ, неспособността да функционира нормално.
На психолог не съм ходила . Срам ме е от това чувство, хората толкова са щастливи и мечтаят за това а аз направо като страхова невроза.
Благодаря ви за отделеното време и ще се радвам за съвет или коментар.
Виж целия пост
Знам колко странно и налудничаво звучи но аз имам огромен проблем и се надявам някой да ми даде съвет или да ми каже дали му се е случвало подобно нещо или е чувал за такова състояние .
Аз съм на 29год. Имам 3 аборта като и трите са желани. Първите 2 ги направих защото нямаше как да бъда с този човек занапред, бях малка а не исках да съм самотна майка. През 2 те бременности съм имала много силно гадене но без повръщане, никакъв апетит( не можех да докосна или помирише храна просто всичко ми беше много гадно) имах адска отпадналост и никаква сила , пълен парцал.
Сега няколко години по късно имам връзка с едно момче, от скоро сме заедно и уж всичко добре но преди месец започнахме да имаме проблеми и бяхме на ръба на раздялата и точно в този момент аз си правя тест и съм бременна. На прегледа ми казва лекаря че съм в 6та г.с. Аз като го разбрах въобще не бях въодушевен а пък той грам. Нямаше никакви радост и от двете страни. В този момент осъзнах, че явно няма любов между нас но аз какво да правя от тук нататък... Мислех много., говорих с наще. Те ми казаха да си го оставя и че те ще ми помагат и гледат детето. Аз му казах че ще си оставя а той ми отговори едни неща.. много ми стана гадно. Почувствах се все едно виновна и недостойна за него . Той с няколко изречения ми каза, че трябва да направя аборт въпреки да знае че имам предишни 2. Аз след този момент започна моята агония. Настъпи ужасна депресия, непоносимост към това да съм бременна. Имах чувството че полудявам от тази мисъл и че не го искам това дете. След 3 4 дена започна гасенето, умората, липсата на сила. Само лежах, не ядох, исках да умра, лошо много. Направо такова чудо не е за описване. И при мисълта 9 месеца да съм сама без мъжа до мен .Да съм толкова зле и тази непоносимост към бремеността и износването и цялото състояние на бременност ме накара да направя 3ти аборт.
Реших да бъде медикаментозен. Мина всичко успешно но заради този стрес и от самият аборт как ще протече и стана от резултата аз се търкат с валериана даже и Лексотан пих , развих страх от забреняване. Звучи малумно сигурна съм но то е по силно от мен .. Гинеколожката ми каза да не пия противозачатъчни защото имам със щитовидната преди проблеми а и тя не ги препоръчва и каза с презерватив. Онзи ден правихме секс с презерватив и той се изхлузи и аз такъв шок а то са минали 3 седмици от аборта . Цяла нощ ревах изпаднах в паника, че трябва хапче да вземам , все пак онези хапчета са хормонални и аз съм имала заболяване и сега и да пия Ескапел за капак.. Но няма как затова като отидох ми дадоха едно друго уж не било хормонално Ellaone по -добро било.
Не знам как ще се справя. Дори и да взимам противозачатъчни все някога трябва да имам дете. Но КАК!!?? Аз имам страх и ужас от това чувство обзема ме депресия, физическа немощ, неспособността да функционира нормално.
На психолог не съм ходила . Срам ме е от това чувство, хората толкова са щастливи и мечтаят за това а аз направо като страхова невроза.
Благодаря ви за отделеното време и ще се радвам за съвет или коментар.
