Рак на белия дроб - тема 3

  • 55 821
  • 752
# 105
Няма смисъл, много се радвам за вас и съпруга ви! Това вече е добра новина и си заслужава да се чуе!
Виж целия пост
# 106
Ал , по-далече от тези мрачни мисли . Да припомня  -след 40 ако сутрин се чувстваш добре,значи си умрял . Да приемаме болестта като преодолимо препятствие .
Еми , при нас нямаха изисквания към преводача . Аз изпълнявах тази роля и беше весело - лекуващия лекар немски, мед сестра или друг лекар-гръцки и аз български на мъжа ми . Можеш да си представиш колко точен е бил превода . Но най-важното е лекарите да знаят какво правят .
Виж целия пост
# 107
Момичета, много ви благодаря за пожеланията и искрено вярвам, че ще четем повече такива новини.
Мари ми се губи нещо? Дано да е добре това младо момиче.
Виж целия пост
# 108
Няма смисъл, бих ти писала на лични, но мисля, че и за другите ще е полезно да споделиш какви напътствия ви дадоха психолозите за справяне със ситуацията Hug
Виж целия пост
# 109
Първо ще кажа, че моят мъж не е от най-приказливите. Той не искаше да говорим за болестта.
Така, че трябваше да се справя сама.
Първо трябваше да му напиша писмо ( което де факто беше само за мен и за психоложката) и да му кажа какво чувствам. После писах ядосано писмо, всичкият бяс си излях в него. А се правех на силна, спрях да плача, което не е добре. Ако ти се плаче, плачи, защото подтиснатите емоции не са добре за здравето ти. Тя казва, че ако мога да се смея, трябва да мога и да плача. После говорихме какво бихме могли да променим в ситуацията и да я приемем. Някой неща не зависят от нас. И най-важното е да не спираш да правиш неща които ти харесват. Дали ще е театър, дали с приятелки, важното е да имаш някакви положителни емоции. Имаше моменти в които нямахме разговор, а само рев, но после се чувствах като пребита, но ми олекваше.
Много ми помогна тя.
Когато пишеш си изливаш емоциите. На мен писането ми помогна, понякога направо се изумявам как тръгва писмото и как завършва.
Виж целия пост
# 110
Няма смисъл ,мотивираш ме да си уредя и аз среща с психолог . За съжаление не мога да ползвам твоя опит. Приказливецът у нас е мъжът ми и сме 24 часа нон стоп заедно . Днес се чух с приятелка в моята ситуация , големият , силен ,болен мъж даже я напердашил . Направо се почувствах щастлива , че на мен и тон не ми повишават . А тя,милата душица ,не може нищо да предприеме ,защото е отговорна и загрижена .
Впр . в нашата болница не предложиха подкрепа за близките ,цялото внимание е насочено към болния ,което ми изглежда логично . Когато инстинктите говорят ,разумът и възпитанието отстъпват .
Виж целия пост
# 111
Здравейте хора. Малко се изгубих но лекари мъкнене по болници бая ми дойде. Ами оказа се че топчето в гърдата и на шията са възпалени лимфни възли от някакъв вирус . Така ,че това май е един вид добра новина. Относно лечението - явно са подали документите ми към онкокомисия( май за втори път) за преразглеждане на лечението. Вече веднъж ми биха катрапс. Не усещам разлика.
Бях се депресирала малко, но открих моя много любима книга която съм чела над 1725261 пъти и отново я почнах и се оправих. Иронията междудругото е , че книгата се казва отдавна мъртви на като Райкс и само за убийства се говори .
Иначе засега нещата са добре , очаквам да се нанесем скоро в собствен апартамент.
Няма смисъл , сменяй името на има смисъл , момичееее . Честито. Само такива новини да чуваме.
Виж целия пост
# 112
По принцип трябва да има психолог и за болните и близките.
Като цяло се счита, че човек лично приема такива тежки заболявания и смъртта по- тежко когато се отнася за него. Следващото, че оптимист или поне спокоен човек се лекува по- лесно. Не случайно навремето такива тежки диагнози не се казваха на пациента. Доста може да се спори и днес в съобщаването на подобни диагнози, а и перспективата им между отрицателната и положителната страна като мобилизация.
По принцип малко от болните са приятни. Аз например не мога да издържам на физическа болка и въобще на това да не съм добре. Ставам капризна и всичко ми пречи. Не понасям безсилието.
Виж целия пост
# 113
Искам да ви кажа, че и болните стават по-изнервени от хемото. В деня на хемото мъжът ми беше нетърпим, а иначе е много добър, никога нито ми е забранявал нещо, нито ме е спирал като искам да отида някъде, и помага много на цялата ми рода в България, но в деня на хемото... майко мила, всичко го дразнеше.
Мери, радвам се, че се появи, и наистина е хубава новина, че лимфните възли не са нещо сериозно. Изписаха ли ти нещо за тях?
Виж целия пост
# 114
Няма смисъл -да антибиотик . Казаха да го пия около 5-6 дни и да следя , ако спаднат да ида до личния да прецени дали да продължа .
Не знам дали е добра новина но е нещо ново . Надявам се скоро ми кажат какво ще е новото лечение
Виж целия пост
# 115
Мари, по-добре възпаление, отколкото друг проблем. И дано вече ти назначат адекватно лечение. Голямо гуш.
Виж целия пост
# 116
Няма смисъл , благодаря ти голямо гушка и на вас дано само такива хубави неща да се чуват. Ами да доколкото дочух ( че нали все не ми казват ( май обмислят да съм на химио , ама само го чух не знам дали съм чула вярно ) надявам се когато онкокомисията имат решение да ми кажат и ще ви пиша
Виж целия пост
# 117
Мери , да не се окаже че и на белия дроб е възпаление , детенце ! Пожелавам ти го !
Виж целия пост
# 118
Мери, а защо не ти направят биопсия, за да видят какво е това в белия дроб? Аз от самото начало не вярвам на твоята диагноза. Сигурно знаеш, че рак се потвърждава само с биоспия.
Виж целия пост
# 119
Zigizagi, как си? Майка ти как е? Знаеш ли сутринта си мислех за теб. Знам, че изчаквате, но не е ли рисковано това чакане? Не искам да те засегна, просто се притеснявам за вас. А и за всички пишещи в тази тема.
Исках и друго да напиша и аз за Мери. В началото преди бронхоскопията за мъжа ми се двоумяха дали е рак или мухъл (това е точният превод на думата, медицинското наименование не го знам).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия