Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Съпрузи в командировка

  • 9 416
  • 60
# 45
Аз не говоря само за инфарктни спешни ситуации. Но примерно ми е трудно да си представя, ако се налага да вземам и водя детето на тренировки, наложи се да го взема извънредно от екскурзия в друг град, ако ми се обади за някаква друга екстрена нужда и аз....какво, почвам да звъня на приятели и съседи, на таксита (които точно в тоя момент са заети, ами ако е за друг град?), с градския транспорт.... Не знам, струва ми се много, да не е безотговорно, но смело и трудно.
Кафе, и аз съм без кола Simple Smile Тоест, тя си е тук, паркирана, когато ММ го няма, но нямам книжка. Не съм усетила досеха липса..налагало се е веднъж-два пъти да викна такси, но аз така или иначе викам всеки ден таксита до работата, ползвам приложението taxime от много отдавна и всичко става за секунди - не вися на телефона да чакам някоя операторка да ми вдигне.

Безспорно, с кола и наличен мъж ми е по-удобно, но пълно щастие няма. А на тия години (41) няма за кога да изкарвам книжка. Одъртях Wink
Виж целия пост
# 46
Моя тая сутрин пак си би камшика.Няма го за различно време всеки път.Зависи в кой щат ще са.Преди 2вечери ми изтърси, че има вероятност за ФЛ е тоя път и аз ще се командировам поне за 4-5дни.
Виж целия пост
# 47
Шофирам, сменям гуми, масло, карам по сервизи, зареждам нафта, купувам винетки, правя застраховки, дори един път и на платформа на пътна помощ я качвах, че ме остави на пътя и т.н. и т.н. А само до преди година умирах от страх да карам. А сега толкова се зарибих, че дори има дни, в които карам ей така само за кеф, че взе да ми допада и да се грижа за колата- автомивка, нови аксесоари...
Случи се така, че както имах книжка от 14 години и не бях карала нито ден, изведнъж ми се наложи (мама се разболя много лошо и трябваше да я карам) и да видите как неволята учи. А нямах грам желание. А пък сега, така ми залепна, че не си представям ден без колата. И е факт, че колата е голяма, а нямам и една драскотина. Да се потупам по рамото, че умря циганката хахахах...
Както казва една позната "толкова мъжка работа върша, че като вляза да се къпя, гледам долу да не ми расте нещо"... LaughingLaughing
Виж целия пост
# 48
Интересна тема.. Моят мъж не е точно постоянно в командировка, всъщност и двамата пътувахме преди, да кажем на месец-два по седмица и повече. Веднъж покрай пътувания и почивки се разминахме за месец и нещо и накрая чак ми за липсва Simple Smile Преместихме се в чужбина, аз родих и в командировка е бил само веднъж. Замина в неделя и в понеделник сутрин се събудих като зомби, повръщах и изобщо беше ужасно. Както някой по-напред писа, няма кой чаша вода да ти даде. Звъннах на яслата, че ще остане до ранния следобед и се прибрах да легна за час (той беше само преди обяд, а аз на работа на половин ден). Оттогава съм анти-командировки, поне докато децата малко не се очовечат, добре, че засега не се и налага. Ако се приберем в България, сигурно пак ще ходи поне той, но там все за спешен случай може да се измисли нещо с приятели.
Виж целия пост
# 49

Безспорно, с кола и наличен мъж ми е по-удобно, но пълно щастие няма. А на тия години (41) няма за кога да изкарвам книжка. Одъртях Wink

Свекърва ми се научи да кара на 68 години, та не се оправдавай с години Wink
Друг е въпросът, ако  не ти се налага, с големи деца може би е по-лесно.

Аз се научих бременна да карам (имах книжка, но не и реален опит преди това) и сега не мога без колата си- всичко става в пъти по-бързо и лесно и не го мисля изобщо. С малки деца за мен е много важно, не съм разчитала на мъжа ми за водене на консултации, излизания в по-далечен парк, а след това и за водене на градина (нашата  не е пешеходна).

Обаче като го няма ми тежи да водя и взимам от градна всеки ден, после на работа, после ядене, пране...

до седмица 1-2 пъти годишно е супер, освежава връзката, оценяваме се някак повече. Но се е случвало по месец и отгоре, не, мерси. Липсва ми и емоционално, и логистично.

Вече от доста време не е пътувал, та трябва скоро освежаване, дет се пошегува някой за дългите връзки Simple Smile)
Виж целия пост
# 50
Днес много ми липсва. Добре че бях навън половин ден поне.
Виж целия пост
# 51
Пипи, знам, че има хора, които взимат книжка в доста късна възраст, но на мен не ми се занимава. Мързи ме, накратко. Викам таксита, когато се налага и толкоз. Детето е на 8. 
Виж целия пост
# 52
Аз не бих станала активен участник в софийския трафик заради нищо.
Виж целия пост
# 53
И аз си ходя пеш много - до парка и обратно, до работа и обратно. Обаче училището й е на кофти място, оттам до тренировките още не може сама, а таксиджиите ме изнервят максимално. Избягвам ги всячески. Но това съм аз.
Виж целия пост
# 54
Моят мъж по принцип не е особено готов да ни кара където и да е. Така че отдавна съм си устроила живота с децата без негова помощ.
Е, изкарва малкия през уикенда, но и аз мога да го правя без проблем.
Мани,  лоши мисли ми влизат в главата...
Виж целия пост
# 55
Моят мъж по принцип не е особено готов да ни кара където и да е. Така че отдавна съм си устроила живота с децата без негова помощ.
Е, изкарва малкия през уикенда, но и аз мога да го правя без проблем.
Мани,  лоши мисли ми влизат в главата...
Тамън ти залипсва... Joy
Виж целия пост
# 56
Да се запиша - Скъпия от началото на тази година ходи в командировки. Идва си в събота следобяд и в понеделник сутрин пак заминава.
Ами екстра ми е - сама съм през седмицата, готвя си по определен здравословен режим без да ми мърмори, че не съм яла боба или картофите. Разполагам се сама на спалнята и дистанционното за ТВ е само за мене.
Но сме само двамата, детето порасна и вече е в чужбина с негово дете. Та логистични проблеми нямам. Но аз не съм ги имала и преди 25 -30 год., когато сама си гледах дъщерята и се грижех за болни родители. Такситата поне в София са отзивчиви и удобни. Градски транспорт също ползвам активно. Книжка имам, но съм забравила кой педал за какво е - винаги са ме возили.
Преди много години баща ми също ходеше много в командировки в страната и чужбина. Майка ми не само, че не се е оплаквала - направо се радваше като замине. Двете вечеряхме в ресторант, срещахме се със само нейни приятели, мързелувахме си качествено. Понеже и мъжете на приятелките и бяха по много командировки са си говорили за доверието. Един от командированите се сдоби с паралелно семейство в Пловдив. На друг жена му намери презервативи в джоба, а пред нея уж не можеше.
Виж целия пост
# 57
Aisha, мъжете ни да не са колеги?
Вашите съпрузи разлигавят ли децата? ММ толкова ги лигави, че чак ми става противно. Как пък никога не успя да ги накара да направят нещо?!
Виж целия пост
# 58
Много ми беше интересно да ви чета. Моят мъж не е в командировка, но работи на две места и се прибира, колкото да спи у нас. Дори и събота и неделя. С две деца на 6 години и 1 година. И каракачанка. Единственото което прави е да води каката на градина сутрин и да разхожда кучето. И това е помощ.
Моята работа е свързана с краткотрайни командировки. Ами мъжа ми се оправя. Те си знаят как.
Завиждам ви за силата и смелостта ви.
Виж целия пост
# 59
На мен ми беше много трудно сама, докато детето беше малко, сега е друго. А и аз посвикнах да сме сами, виж на нея вече й домъчнява в момента, в който затвори вратата. А поне половината месец е все по пътищата. :/
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия