Ултиматум ?

Здравейте виждам се с мъж от 1 година.Живеем в различни градове.На 30 минути един от друг.Понякога се виждаме всеки ден,спим,излизаме и т.н.Някой път се случва така,че не можем да се видим по 1 седмица или повече,тъй като му се налага да пътува.Аз го чакам и всеки път го преживявам много трудно,когато не мога да го видя.Измъчвам се много.Минава ми до следващото заминаване.Не ми е достатъчно,това че сме от различни градове,това че постоянно е някъде с дни,не ми е достатъчно времето прекарано с него.Не сме говорили никога за събиране в единия град от който сме.Как да му кажа или дам ултиматум че ако продължаваме така,ще се разделим?Можеш ли да кажеш на някой че ако не се виждаме повече и не измислим друг вариант,че това е края?Дали ако той искаше,до сега щеше да се е променило нещо за тая една година.Той знае че аз не съм окей от това,казва че и той не е,измъчва се и т.н но това е положението,никаква промяна,и всеки път така.Според мен ако той искаше нещо повече от това което е,до сега щеше да стане,не мога да го накарам на сила.Аз не издържам повече така,мисля го,не мога да спя,тежко ми е,плача вечер когато съм сама и не е до мен.Искам човек който да е до мен,когато заспивам,когато се будя,да мога да разчитам на него,когато не ми е добре,да е до мен,а той все го няма.Как да му кажа да избира,да измислим нещо да заживеем заедно или да се виждаме повече или край с нас.Много пъти съм се опитвала,да се разделим да го пусна,но не мога защото го обичам.А в същото време ме наранява,мисля че не ме иска толкова много,въпреки че казва,че съм всичко за него,а действията не му отговарят на думите.Знам че един мъж който е влюбен и обича истински,ще иска да е постоянно с половинката си.Задавам си въпроси постоянно,тормозя се.Всеки е в неговия си град,прави си каквото си иска,нямаме планове за бъдещето нищо.Аз мисля че тея раздели когато не е тук,ни сплотяват повече,и всеки път като се прибере за нас е празник,радваме си се,прекарваме време заедно,и после всеки в неговия си град,в неговия си дом и до там.Не съм била в такава връзка до сега,в различни градове и с по-малко виждания,и не знам какво да правя в случая и кое е правилно.Въпростите са ми свързани с това дали да му кажа това което мисля,че не издържам повече така,че искам да съм с него постоянно и за мен така е редно,че не искам да слушам повече думи и обещания,че искам действия,че му е окей така,но не вижда бъдеще с мен,че мисля това.Той е много горд човек и не знам ако му кажа това,дали няма да ми каже,ти си го решила вече,искаш да се разделим,поставяш ми условия,щом това искаш вече,аз нямам какво да направя.и така мога да го загубя,не че сега е много мой.Не знам как да подходя,измъчвам се а в същото време не мога без него и не знам как да го оставя,ако не се промени нищо и да продължаваме както си е било до сега,а аз не искам това.Прекалено много време изгубих с него,и ако до сега не е станало нищо,нямам надежда че ще стане.Не съм от хората,който се отказват лесно,и за това винаги изчаквах и се надявах на нещо повече от негова страна,и като мъж.Трудно слагам край,и не знам дали ще издържа ако му кажа че е това е края,можеш ли да се разделиш с някок който обичаш,но същевременно страдаш с него и с него и без него.Може да опитам да се отдръпна да му дам време да помисли,да разбере че може да ме изгуби наистина.Много съм объркана,знам че ще чуя,ако искаше нещо повече,щеше да стане от само себе си,не с уговорки,не с ултиматуми.Но не знам какво друго да направя в случая.