Здравейте, пиша темата с молба за съвет, как да постъпя и как да действам в тази ситуация ?
Историята е следната, с бащата на детето ми сме разделени още преди раждането. Той замина за чужбина, родих сама, както и отгледах сама детето до навършване на 1.6 г. След това той се завърна, но след няма и 20 дни си хвана нова жена и абсолютно никога не е живял и ден с детето си. Идваше когато си иска за по час в моя дом. След като заведах дело за издръжка и режим на свиждане, той абсолютно спря да го търси в рамките на 1 година. Като дори го подминаваше на улицата. Детето не го познава и не го приема, като свои баща.
Един ден той ни потърси отново и аз на драго сърце откликнах на желанието му да си вижда детето. Дадох му картбланш когато иска да се виждаме заедно тримата, докато детето свикне с него, опознае го и е готово да бъде с само с него без мое присъствие. Така постепенно в рамките на 3-4 месеца това се случи и той започна да го взима без мен за по няколко часа, без приспиване. Не съм слагала ограничения, нито съм гледала режими на свиждане. Детето се връщаше от срещите супер изнервено и травмирано. Започваше да блъска, да не си иска играчките, да ги чупи. Някаква агресия, рев и нерви около 2-3 часа, в които не мога да го успокоя. Не му даваше и да обядва, а само сладко и фаст фуудс. Говорих с бившия ми мъж за това му състояние, а той ме овери, че детето е щастливо и той не му се кара. Помислих си, че това е някакъв адаптивен период и за това се случва това.
Новата му жена не приема и не иска детето ми да бъде взимано и да посещава апартамента им. Ако тя е там се затваряла в другата стая, докато малкия си тръгне. Поради тази причина, той в рамките на тези няколко часа в които е при него, го разнася на различни места за по половин един час. Започнал е да му говори, че апартамента на тати е неговия дом, не при мама. Това дори бившия ми го казва в мое присъствие пред малкия. Не желае да се опита да го приспи на обед, или да има някаква ангажираност освен да играят и да се разхождат.
Всичко вървеше добре, до миналата седмица, когато като чу че ще идва баща му да го вземе изпадна в ужас. Започнаха писъци и да ме овещава да не тръгва, само с мама ако дойде. Помислих, че е моментно настроение, предложих на бившия ми да се кача в колата и да отидем някъде заедно, за да се успокои и да се увери, че всичко е наред. През цялото време, детето не искаше да се откъсне от мен и не даваше, баща му да го докосне. Положението се влоши още повече, само да чуе да говоря с баща му и започва страшен рев, обещава да ме слуша само да не отива при тати. Опитах да поговоря с него, попитах дали тати му се кара, дали тати го е ударил, защо не иска тати и че тати много го обича и иска да си поиграят. Детето мълчи, не казва нищо - нито да, нито не, нито каквато и да е причина защо не иска... Вече няколко пъти правя опити да говоря с него и да се опитам да разбера защо. Но винаги и само мълчи, веднага след това сменям темата и той охотно отговаря на всякакви въпроси.
Преди два дни бившия ми мъж въпреки всичко настоя да го вземе, макар и да не иска малкият. Просто на входната врата, детето започна да крещи да заключим, да заключим тати да не влиза. Той го грабна и освирепя, започна да го тръска и да му казва, че ще го смачка. Казах му, че по този начин още повече детето няма да го иска. Малкия пищеше с цяло гърло да не тръгва и ме стискаше за ръката.
Бившият ми мъж, много се ядоса пусна го и започна да ми крещи, че аз го настройвам и за това не иска да тръгва.
Напротив, никога не съм казала нищо лошо против баща му. Винаги целта ми е била, те да изградят истинска връзка и да се срещат. Детето е момченце на 3 години, ако това също има някакво значение
Имам ли основание, да си мисля, че нещо се е случило, докато детето е било при него или не. Как да постъпя, какво да говоря на детето и как да го успокоя относно баща му ?
Защо е възможно това отчуждение изведнъж ?
Виж целия пост
Историята е следната, с бащата на детето ми сме разделени още преди раждането. Той замина за чужбина, родих сама, както и отгледах сама детето до навършване на 1.6 г. След това той се завърна, но след няма и 20 дни си хвана нова жена и абсолютно никога не е живял и ден с детето си. Идваше когато си иска за по час в моя дом. След като заведах дело за издръжка и режим на свиждане, той абсолютно спря да го търси в рамките на 1 година. Като дори го подминаваше на улицата. Детето не го познава и не го приема, като свои баща.
Един ден той ни потърси отново и аз на драго сърце откликнах на желанието му да си вижда детето. Дадох му картбланш когато иска да се виждаме заедно тримата, докато детето свикне с него, опознае го и е готово да бъде с само с него без мое присъствие. Така постепенно в рамките на 3-4 месеца това се случи и той започна да го взима без мен за по няколко часа, без приспиване. Не съм слагала ограничения, нито съм гледала режими на свиждане. Детето се връщаше от срещите супер изнервено и травмирано. Започваше да блъска, да не си иска играчките, да ги чупи. Някаква агресия, рев и нерви около 2-3 часа, в които не мога да го успокоя. Не му даваше и да обядва, а само сладко и фаст фуудс. Говорих с бившия ми мъж за това му състояние, а той ме овери, че детето е щастливо и той не му се кара. Помислих си, че това е някакъв адаптивен период и за това се случва това.
Новата му жена не приема и не иска детето ми да бъде взимано и да посещава апартамента им. Ако тя е там се затваряла в другата стая, докато малкия си тръгне. Поради тази причина, той в рамките на тези няколко часа в които е при него, го разнася на различни места за по половин един час. Започнал е да му говори, че апартамента на тати е неговия дом, не при мама. Това дори бившия ми го казва в мое присъствие пред малкия. Не желае да се опита да го приспи на обед, или да има някаква ангажираност освен да играят и да се разхождат.
Всичко вървеше добре, до миналата седмица, когато като чу че ще идва баща му да го вземе изпадна в ужас. Започнаха писъци и да ме овещава да не тръгва, само с мама ако дойде. Помислих, че е моментно настроение, предложих на бившия ми да се кача в колата и да отидем някъде заедно, за да се успокои и да се увери, че всичко е наред. През цялото време, детето не искаше да се откъсне от мен и не даваше, баща му да го докосне. Положението се влоши още повече, само да чуе да говоря с баща му и започва страшен рев, обещава да ме слуша само да не отива при тати. Опитах да поговоря с него, попитах дали тати му се кара, дали тати го е ударил, защо не иска тати и че тати много го обича и иска да си поиграят. Детето мълчи, не казва нищо - нито да, нито не, нито каквато и да е причина защо не иска... Вече няколко пъти правя опити да говоря с него и да се опитам да разбера защо. Но винаги и само мълчи, веднага след това сменям темата и той охотно отговаря на всякакви въпроси.
Преди два дни бившия ми мъж въпреки всичко настоя да го вземе, макар и да не иска малкият. Просто на входната врата, детето започна да крещи да заключим, да заключим тати да не влиза. Той го грабна и освирепя, започна да го тръска и да му казва, че ще го смачка. Казах му, че по този начин още повече детето няма да го иска. Малкия пищеше с цяло гърло да не тръгва и ме стискаше за ръката.
Бившият ми мъж, много се ядоса пусна го и започна да ми крещи, че аз го настройвам и за това не иска да тръгва.
Напротив, никога не съм казала нищо лошо против баща му. Винаги целта ми е била, те да изградят истинска връзка и да се срещат. Детето е момченце на 3 години, ако това също има някакво значение
Имам ли основание, да си мисля, че нещо се е случило, докато детето е било при него или не. Как да постъпя, какво да говоря на детето и как да го успокоя относно баща му ?
Защо е възможно това отчуждение изведнъж ?
