Проучване: Четете ли литература за родители?
- Публикувана: 26 март 2019, 16:10 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2019, 21:06 ч.
26 март 2019, 16:10 ч.
Здравейте, аз съм студент в Софийски Университет "Св.Климент Охридски", специалност Предучилищна и начална училищна педагогика. Във връзка с проект за университета, провеждам проучване с цел изследване каква част от родителите четат литература за родители.
Резултатите ще бъдат обявени в темата след приключването на проучването. Благодаря на всички, които ще се включат. Всеки, който има желание може да сподели мнението си относно четенето на книги за родители, както и да сподели любимите си такива.
Публикацията е съгласувана с администратор.
Виж целия пост
Резултатите ще бъдат обявени в темата след приключването на проучването. Благодаря на всички, които ще се включат. Всеки, който има желание може да сподели мнението си относно четенето на книги за родители, както и да сподели любимите си такива.
Публикацията е съгласувана с администратор.
# 1
26 март 2019, 16:21 ч.
Чела съм доста неща, да. Единствените, които наистина ми допаднаха, бяха две книги на Йеспер Юл: Твоето компетентно дете и Изкуството да казваш "не".
Виж целия пост
# 4
26 март 2019, 17:10 ч.
Според мен ако човек иска да е добър е в една област, трябва непрекъснато да се учи и развива, защо при родителството да не е същото. Ако искаме не просто да отглеждаме деца, но и да ги възпитаме и да изградим здрава емоционална връзка с тях, трябва малко да се потрудим и върху себе си и начина си на общуване. Прочела съм 3 книги и се опитвам да приложа прочетеното, или поне това, с което съм съгласна, тъй като смятам, че има и някои крайности в тях.
Виж целия пост
Скрит текст:
"Самостоятелното дете" на Анна Бикова - просто задължителна!
"Трениране на успешни родители" Томас Гордън - много полезна и за общуването с другите, не само с децата и
"Братя и сестри без вражди" не помня авторите.
"Трениране на успешни родители" Томас Гордън - много полезна и за общуването с другите, не само с децата и
"Братя и сестри без вражди" не помня авторите.
# 5
26 март 2019, 17:38 ч.
Изключително права сте. Това е и моето мнение. Това проучване има главно за цел да постави на преден план въпросът - родителят трябва ли да се обучава да бъде родител. В бъдеще време смятам да разпространявам тази идея сред родителите, тъй като смятам, че обучението на родителите (било то индивидуално или в някаква група) е от изключителна важност за правилното развитие на децата.
Виж целия пост
Според мен ако човек иска да е добър е в една област, трябва непрекъснато да се учи и развива, защо при родителството да не е същото. Ако искаме не просто да отглеждаме деца, но и да ги възпитаме и да изградим здрава емоционална връзка с тях, трябва малко да се потрудим и върху себе си и начина си на общуване. Прочела съм 3 книги и се опитвам да приложа прочетеното, или поне това, с което съм съгласна, тъй като смятам, че има и някои крайности в тях.
Скрит текст:
"Самостоятелното дете" на Анна Бикова - просто задължителна!
"Трениране на успешни родители" Томас Гордън - много полезна и за общуването с другите, не само с децата и
"Братя и сестри без вражди" не помня авторите.
"Трениране на успешни родители" Томас Гордън - много полезна и за общуването с другите, не само с децата и
"Братя и сестри без вражди" не помня авторите.
Изключително права сте. Това е и моето мнение. Това проучване има главно за цел да постави на преден план въпросът - родителят трябва ли да се обучава да бъде родител. В бъдеще време смятам да разпространявам тази идея сред родителите, тъй като смятам, че обучението на родителите (било то индивидуално или в някаква група) е от изключителна важност за правилното развитие на децата.
# 7
26 март 2019, 19:13 ч.
Преди четях много, сега по-рядко, защото детето ми отдавна порасна. 
Но продължавам да следя новостите, държа да бъда информирана баба. Е, сега чета по-рядко книги и учебници, повече статии, а и от форума също научавам доста неща.
Виж целия пост
Но продължавам да следя новостите, държа да бъда информирана баба. Е, сега чета по-рядко книги и учебници, повече статии, а и от форума също научавам доста неща.
# 8
26 март 2019, 21:08 ч.
Чета статии, главно за бебешкия период, защото синът ми все още е в него. За възпитанието по-нататък по-скоро бих се доверила на личния си опит и усещане за света. Ако имам трудности с общуването с детето си, бих се обърнала към специалисти, а после към книги. Поддържам изцяло идеята, че родителите учат децата си какви да бъдат чрез собствен пример и това не може да бъде избегнато. Колкото и книги да прочетем, детето ще попие от нашето поведение, възгледи, от реакциите ни. Според мен книгите могат да бъдат само ориентир, никога не бих се позовала на книга като последна инстанция за възпитаване на детето ми.
Виж целия пост
# 9
26 март 2019, 21:25 ч.
То е ясно, че са само ориентир. И дават спокойствието, че детето е напълно нормално и това, което ви втрещява, е просто период, през който минават всички деца и който ще отмине. 
Плюс някое и друго трикче от опита на други родители, което може да не подейства при вашето дете, но може и да помогне в някоя критична ситуация.
Виж целия пост
Плюс някое и друго трикче от опита на други родители, което може да не подейства при вашето дете, но може и да помогне в някоя критична ситуация.
# 12
28 март 2019, 12:06 ч.
Аз четях, но не намерих това, което ми трябва. Изпробвала съм препоръчани техники за конкретни ситуации - с моето дете не действаха. Полезни ми бяха единствено две книги:
1) 'Как се възпитават момчета' или нещо от сорта, в която в началото много подробно се описва физическото развитие на момчетата, пиковите моменти на хормоните и как те влияят на поведението.
2) Positive discipline for toddlers - тук също има много подробно описание на мозъчното развитие на децата между 1 и 3 години, което провокира определено поведение.
Всичко, което съм изчела по книгите, при сина ми не работи. Затова съм си изработила свои механизми, които в 99,9 % от случаите действат. Вече не чета книги.
Виж целия пост
1) 'Как се възпитават момчета' или нещо от сорта, в която в началото много подробно се описва физическото развитие на момчетата, пиковите моменти на хормоните и как те влияят на поведението.
2) Positive discipline for toddlers - тук също има много подробно описание на мозъчното развитие на децата между 1 и 3 години, което провокира определено поведение.
Всичко, което съм изчела по книгите, при сина ми не работи. Затова съм си изработила свои механизми, които в 99,9 % от случаите действат. Вече не чета книги.
# 13
28 март 2019, 20:32 ч.
Много е хубаво, че сте изпробвали много неща. Смятам, че това е най-полезното от книгите - дават ни много предложения какво да използваме. Именно чрез тях се създават и убеждения какво би работило за нас. Дори да не е същото като от книгите. От друга страна е интересно и какво работи за другите. Все пак ние не сме изолирани в свят - ние и нашето дете - живеем и с други деца, приятели на нашето дете, може да имаме и второ дете, внук, внучка, племенница и т.н. и е хубаво когато имаме набор от знания и варианти как можем да постъпим в дадена ситуация, а не "баба си знае, баба си бае".
Виж целия пост
Аз четях, но не намерих това, което ми трябва. Изпробвала съм препоръчани техники за конкретни ситуации - с моето дете не действаха. Полезни ми бяха единствено две книги:
1) 'Как се възпитават момчета' или нещо от сорта, в която в началото много подробно се описва физическото развитие на момчетата, пиковите моменти на хормоните и как те влияят на поведението.
2) Positive discipline for toddlers - тук също има много подробно описание на мозъчното развитие на децата между 1 и 3 години, което провокира определено поведение.
Всичко, което съм изчела по книгите, при сина ми не работи. Затова съм си изработила свои механизми, които в 99,9 % от случаите действат. Вече не чета книги.
1) 'Как се възпитават момчета' или нещо от сорта, в която в началото много подробно се описва физическото развитие на момчетата, пиковите моменти на хормоните и как те влияят на поведението.
2) Positive discipline for toddlers - тук също има много подробно описание на мозъчното развитие на децата между 1 и 3 години, което провокира определено поведение.
Всичко, което съм изчела по книгите, при сина ми не работи. Затова съм си изработила свои механизми, които в 99,9 % от случаите действат. Вече не чета книги.
Много е хубаво, че сте изпробвали много неща. Смятам, че това е най-полезното от книгите - дават ни много предложения какво да използваме. Именно чрез тях се създават и убеждения какво би работило за нас. Дори да не е същото като от книгите. От друга страна е интересно и какво работи за другите. Все пак ние не сме изолирани в свят - ние и нашето дете - живеем и с други деца, приятели на нашето дете, може да имаме и второ дете, внук, внучка, племенница и т.н. и е хубаво когато имаме набор от знания и варианти как можем да постъпим в дадена ситуация, а не "баба си знае, баба си бае".
# 14
29 март 2019, 15:42 ч.
Сто процента съгласна. Точно принципът 'баба си знае, баба си бае' при децата не работи, т.е. не води до никъде. Мисля си, че всяко дете си има свой характер, който непрестанно се променя, и родителят трябва постоянно да търси успешните методи, за да постигне желаното.
Детето се променя, израства, съзрява. Методите, които действаха на 2-3 години, на 6-7 вече не стават. При сина ми действат два метода: манипулация (невинаги) и заплаха за отнемане на нещо любимо в момента. Второто действа на 100 %, но след като разбра, че нито заплахите, нито обещанията ми са напразни и пропусна 2-3 рождени дни.
Успех с Вашия проект!
Виж целия пост
Детето се променя, израства, съзрява. Методите, които действаха на 2-3 години, на 6-7 вече не стават. При сина ми действат два метода: манипулация (невинаги) и заплаха за отнемане на нещо любимо в момента. Второто действа на 100 %, но след като разбра, че нито заплахите, нито обещанията ми са напразни и пропусна 2-3 рождени дни.
Успех с Вашия проект!
Препоръчани теми