Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда

  • 8 399
  • 98
# 45
За "Особено ако в него намира прилики с баща му, когото ненавижда." не се бях замисляла. Може да ми е казвано или показвано, но не помня.
"Да си бях стояла при баба ми." Моето бабино царство беше само до 4ти клас. На таз Жена мога само поклон да ѝ направя.
Виж целия пост
# 46
Да,възможно е,още повече,че някои хора стават родители,без да имат желание за това,поддавайки се на външен натиск,или не си дават ясно сметка в какво се забъркват.Често насочват негативните емоции към децата си.Понякога имам подобно чувство и за моите родители,без непременно да смятам,че ме мразят.Макар да ме подкрепят за много неща,имало е и моменти,в които реакцията им за нещо,което съм правила,сякаш е надхвърляла нормалните граници.
И поради което не искам деца,за да не ги подлагам и тях някой ден на същото.
Виж целия пост
# 47
И поради което не искам деца,за да не ги подлагам и тях някой ден на същото.
Знам, че има много хора, които ще те нападнат, но аз те подкрепям. Hug Да станеш родител не е като да си вземеш хамстер и да му се кефиш на номерата.
Виж целия пост
# 48
Мисля си, че това може да се случи, когато силно мразиш себе си или някаква част от себе си, която виждаш в съответното дете и така прехвърляш и чувствата си. Казват, че човек се вижда като в огледало в другите хора.
Виж целия пост
# 49
 възможно е. не знам дали мразене е точната дума, но има родители, които са егоисти и не им пука за децата им, дори когато имат болка, болест, депресия или някакъв проблем. лично познавам такива хора, колкото и да е неприятно. За тях децата са нещо с което да се изфукат, но не и за което да се грижат.
Виж целия пост
# 50
Нагледала съм се на родители, които не могат да търпят децата си и ги пращат болни на градина/ училище.Нагледала съм се на такива,които фаворизират едното си дете. На такива,които избиват болните си амбиции и комплекси върху наследниците си. А даже съм чувала за деца създадени за да задържат таткото при майката и за други създадени, за да гледат родителите си като остареят.Според мен всички тези не си обичат децата.
Виж целия пост
# 51
Нагледала съм се на такива,които фаворизират едното си дете.

И аз съм се нагледала на такива. Правят децата си врагове за цял живот, така щото не им остават сили да се борят с истинските трагедии и врагове в живота.

Идеален начин да съсипеш живота на някое от децата си!
Виж целия пост
# 52
Мога много да говоря.
Направо съм като Роки 1 2 3 4 5...
Преди месец баща ми пак изперка, наговори ми глупости и ме сравни с майка си, а аз бях в кофти момент. Ама пак му простих.
Виж целия пост
# 53
Мога много да говоря.
Направо съм като Роки 1 2 3 4 5...
Преди месец баща ми пак изперка, наговори ми глупости и ме сравни с майка си, а аз бях в кофти момент. Ама пак му простих.
Hug Аз не прощавам!
Виж целия пост
# 54
аз прощавам ама никой не ми иска прошка
Виж целия пост
# 55
аз прощавам ама никой не ми иска прошка

Има една поговорка (не знам, дали не бе арабска): Ако нещо се случи веднъж, може никога повече да не се случи. Ако се случи два пъти, ще се случи и трети.

Научих се след втория път да не прощавам, защото знам, че ще има следващ път.
Виж целия пост
# 56
и аз винаги давам 2 шанс, но трети спрях. Само на мъжа ми все още му прощавам до безкрайност. Ама поне не става дума за много фатални издънки
Виж целия пост
# 57
Прощавам, в смисъл знам си го какъв е.
Иначе си общувам съвсем минимално с него. Иначе ме натоварва.
Виж целия пост
# 58
Много е гадно,когато майка ти не те харесва, и на всичкото отгоре дава мило и драго за другото дете , в случая брат ми. Ние сме две деца, и тя така да се каже, ме " прехвърли" на тате, за да не я гризе съвестта предполагам.Така уж и двамата бяхме любимци на някого.Само дето единия родител даваше, а другия не.На мен ми липсваше внимание, близост , време , авторитет в лицето на родител и още и още...Това изби в пубертета, а след това даде голямо отражение на животът ми като възрастен. В момента много ми помага с мотор деца, не мога да отрека.Най-големия и е любимец. Брат ми е в чужбина,и се вкопчи в него. С нея сме често на нож.Аз не одобрявам начинът,по който тя живее, нито тя моя.Много сме различни, аз се стремя да не съм като нея, тя се опитва да ме вкара в нейния коловоз....Омагьосан кръг...
Виж целия пост
# 59
възможно е. не знам дали мразене е точната дума, но има родители, които са егоисти и не им пука за децата им, дори когато имат болка, болест, депресия или някакъв проблем. лично познавам такива хора, колкото и да е неприятно. За тях децата са нещо с което да се изфукат, но не и за което да се грижат.
Да, наричат се токсични (разговорно, иначе им се вика по друг начин) и се "произвеждат" от своите родители. Децата или стават смачкани и попадат на същите, или стават като тях- егоисти, които няма да обичат своите деца. Ако имат повече от едно, едното се "обича" повече привидно, другото се неглижира. Омагьосан кръг се получава.
Като цяло е тъжна гледка и кофти за нормалните хора наоколо. Не би трябвало да се размножават.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия