Възможно ли е съзнателно или подсъзнателно родител да мрази детето си или да му завижда

Blagoslovena, имаш нужда не от дете, а от сериозна психологическа помощ.

Благодаря за всички положителни отзиви.
Секонд, помоща която психотерапевтите и психолозите дават е нула. Ходих при двама психолози. Единия с равен тон ми казваше да се гледам от високо когато говоря и да мисля дали не съм смешна. И да казвам на майка си и на баща си с имената им. Говори с майка ми, тя не промени отношението си към нас, със сестра ми. Още ни смята за деца.
Факт е че в България няма добри специалисти.
Когато бях депресия и крещях от вътре и на майка ме заведоха в някаква специализирана болница, Св. Наум ли беше. Казаха ми, че съм насъбрала много емоции, след като ме излушаха ми дадоха елементарни хапчета за сън, защото по техни думи ако ми дадат антидепресанти ще си влият с хормоните ми. Така че съм напълно нормална.
Не ти пожелавам на теб да се случи.
Тогава и аз ще ти напиша да се лекуваш. Да не казвам при един паихолог как не ми издадоха и амбулаторен лист а получи  пари.
Психолозите не могат да те лекуват, не разбират ни душата ни емоциите на човека. Имаме един психиатър в града. За кратко замедтвах колежка, мед. сестра, която пишеше амбул. листове. Та той не разграничаваше депресия и окр, на всички почти пишеше шизофренията, параноидна, не зная дали вземаше пари за да прави хората луди, но това е голям грях. Човек от нищо хубаво не става луд.
Понеже съм вярваща съм им казвала от време на време един цитат. Всеки луд не е набожен, т.е. ако е бил щеше да се помоли, да се успокои и да вярва.

Най-лошото в моя случай е, че съм свикнала в града, свикнала съм да съм в къщи. И не мога да се изправя. Сестра ми е една. Тя е в София. Аз там не ходя. Освен един път годишно. Забравих да спомена аденом. Така че и нейния живот е сложен, журналист е, напрегнато е, има си проблеми със здравето, толкова е нервна, че винаги като отида ми прехвърля вина. Че нямала деца, аз съм и пречела, като се оплаквам от майка и отношението и аз съм виновна. Всъщност се оказа имаме лоши гени. Инсушинова резистентност, ген на кръвта, който не позволява да задържи плода, има два спонтанни аборта, отлепване и после всичко отиде на м....си.
Та си представете мравка в река. Няма сламка на която да се опре да избяга. Доеи е чудо, че все още съм жива. Всеки с такъв стрес на мое място ще прегори. Единствено ме спасява пеенето в църквата, медитацията. И това ми се забранява. Бъдете живи и здрави!

И само да кажа на тези дето дават непоискани мнения. Ако някой иска съвет дайте го, ако не си го пазете. Грозно е. Отврстена съм от много хора в този форум, които ме ровиха чак ми бяха намерили бившия фейс. Вече заради тях нямам.

Звучиш ми точно като една приятелка. Наистина си зле, но хем го знаеш, хем нищо няма да направиш. Жалко.
Дано някой ден намериш пътя.

Помогни си сам и Господ ще ти помогне
В този форум има много безплатна здравна помощ и абсолютно безплатна психотерапия
По въпроса за здравето- толкова много хора страдаМЕ от изброените от теб неща, те са масови, не са уникални. Приеми ги, информирай се, лекувай ги, дръж ги под контрол.
По въпроса за майка ти и сестра ти- тази горчивина те изяжда. Какво значи "Не ми дават".
Има интересни книги https://chitanka.info/text/26986-otrovnite-roditeli и много други. Но те трябва да служат за да разбереш ситуацията и хората и да продължиш напред. Не да търсиш възмездие, признание, справедливост.

Например, сега моето отношение към баща ми /човекът, който най-много ме е мачкал/ е - той е болен, стар човек, оставете го. Това е. Точка.

Ако ти изброя с колко точно неща се занимавам в момента, ти ще прегориш от стрес!🤣

Не ми дават. Значи че съм сменила една стая. Искам да изхвърля стари мебели. Поръчвам нови и тя че спира на вратата и ми прави адски скандали. В резултат на което 2 м диван стоя на стълбището и съседите го вкараха насилствено в избата ми чрез изкъртване. Да те посещават  в 1-2 ч и да те бутат насила. Това какво е освен луди хора които не дават да си живееш живота. Тя се измива с тези думи. Не можеш сама. Сега и смених секция фурна, легла, ракла. И приключих. Правя го от любов. Сестра ми си гледа живота нищо не им помага.

Ако си от Пловдив мога да ти препоръчам страхотен психиатър. Той спаси майка ми. Само човек, който не се е сблъсквал с депресия не знае колко коварна е тя. Как тихичко отнема, докато не изчезнеш напълно

Много подобна ситуация с тази при мен... Разликата е, че мен майка ми ме отпрати след развода си с баща ми. Остана да живее с брат ми, а мен ме изхвърли с буквално два чифта дънки и два суичъра при баба ми. Бях на почти 13.
Баба ми е човекът, на когото дължа това, което съм.
Брат ми ме мрази и в момента. Неистова омраза, насаждана с години...
От три години с жена му са собственици на два апартамента, купени с пари от продажба на имот, чийто единствен наследник беше майка ми. Това е третият имот, който тя продава... Аз все още съм под наем със семейството ми... Но ... не това е проблемът, то е само маркер на цялостното й отношение към мен.
Все още реагирам на забележките й, преживявайки ги като единствен коректив, все още съм в стрес от очакванията й към мен, все още преживявам всяка нейна реакция по отношение на живота ми, кариерата ми, семейството ми, начина на възпитание на дъщеря ми...
А съм на 43, дъщеря ми е на почти 20...
Белязана съм - и психически, и емоционално - от липсата на любов между нас, фор евър...
А съм достатъчно успешна и успяла, за да не живея в комплекса на всичко това...

Аз оня ден установих, че лудия ми баща, толкова лудо мрази родителите си, че даже не си е извадил Удостоверение за наследници. Съответно - нищо не си е потърсил.
Аз отдавна съм в моето си семейство, с което вече си имаме достатъчно неща.

Брат ми седи при тях. С кой акъл - необяснимо.