Позитивното мислене невротизира и прави хората зависими

След като споменаваме "метафизика за домакини", вероятно се има предвид карикатурното позитивно мислене, при което се насилваме да сме положителни към всички и всичко, а всъщност постигаме доста лицемерен краен резултат. Общувала съм с предостатъно такива хора и усещането е нечистоплътно.

Позитивното мислене трябва да се разглежда като фокус върху поставяне и постигане на цели, а не вайкане какво се е объркало. Но винаги се стъпва на реална равносметка и осъзнаване и зачитане на емоциите, не отричане. Можем да изпитваме гняв, срам, страх или завист - чувствата не са нещо, което да заметем под килима. Основната работа е вътрешна и е свързана с това да си дадем сметка какво изпитваме и какво ни движи, а след това да си поставим смислена цел и да действаме. Целта ни мобилизира.

Дано да не стана твърде лозунгарско, обаче на мен ми е тема и се опитвам на това да уча и децата си.

Хубаво би било авторът на темата да поясни срещу какво толкоз се роптае, та да сме наясно.


Това е по-скоро позьорство, а не позитивизъм.
Прилича ми на евангелистките сборища по стадионите през ранните 90 години у нас.
Такова мислене е, разбира се, невъзможно и безсмислено. Но пък и аз такива хора реално не познавам. Колкото да се докара на поза за определено време може, но реално човек не живее така.

Идеята на позитивистичната философия е такава и в нея няма нищо лошо.

"Позитивен" - положителен, реален, действителен
(прил.) абсолютен, категоричен, несъмнен, неоспорим, точен
(прил.) одобрителен, утвърдителен, потвърдителен
(прил.) уверен, сигурен

Позитивът е реалността, негативът, противоположното й изображение, а не добро и лошо.

Да, не казвам, че има лошо, а че често е грешно разбрана.

Признавам си, че и аз съм свикнала да разглеждам позитивно със знак плюс, а негативно със знак минус. Значението на двете думи се е изкривило във времето. Изцяло съм съгласна с поста ти, може би аз не се изразих ясно.

Именно, че е грешно разбрано. И се обсъжда предимно от хора, които са тотално незапознати със същността на нещата. Те са най-склонни да правят генерални изводи.
Иначе аз те разбрах още в предходния ти пост и съм съгласна. Просто правя извадка от тълковен речник, за да поясня на извеждащите, правещи изводи без наличие на базисни познания.

Тълковния речник не може да бъде аргумент, а и според мен е неточно и подвеждащо описан.
Няма как позитивен да е равно по значение на действителен - едното е обективната фактология, другото натоварено с очаквания и ентусиазъм.

Тълковният речник дава официалното значение на определени понятия.
Както и науката.
Другото са съчинения тип жълти вестници и обсъждане на ниво млади майки люпят семки в градинката.

Затова са речниците. И науката. Иначе всеки ще си приказва каквото му хрумне и хората няма да могат да се разберат един друг. От това иде Вавилонска кула.
За нея да обяснявам ли смисълът?

"Позитивен" не е обяснено като термин с "натоварен с очаквания и ентусиазъм". Не знам какво сте чели и какъв е източникът ви на информация по въпроса.

Естествено, че науката дава точни определения. Ние коментираме с какво значение се свързва позитивното мислене, като възприятие. Има много нюанси в понятието, не става дума да си говорим "кой каквото му хрумне", а да се оцени по какъв начин това словосъчетание влияе на хората и измества техния личен подход към мисленето.
И другия немаловажен въпрос е носи ли полза това някому? На разпространителите вероятно носи, но на потребителите - съмнително.

За жалост,май реалистичният позитивизъм не е много популярен,а концепции като от книгата и филма Тайната са по-търсените.

Ако човек не се заиграва с изучаване на разните изсмукани от пръсти течения, които реално обслужват парично създателите им, а използва собствените си сиви клетки, ще е много по- близо до истина.

Ако сутрин се събуждаш с мисълта "кой знае каква гадост пак ще ми се случи", си роден фаталист и каквото да четеш, и в каквото да се опитваш да вярваш, вътрешно ще си останеш същия.
Външно ще се опитваш да демонстрираш обратното, но отдалече ще ти личи, че е маска.

Аз съм от хората, които се будят с настроение, не ми трябват часове, че да включа към общуване с другите, нито въобще ми кръжат ободряващи мисли- лозунги из главата.

Да, като погледна през прозореца и вън е слънчево, и зелено, се усмихвам на видяното, но ако е мрачно, не пустосвам и не го приемам едва ли не, като враждебен акт на природата.

Това е реалистичния позитивизъм, заложен в човека, имал късмета да не изтегли късата клечка с раждането си.

Според мен, авторът на темата изобщо няма предвид реалистичния позитивизъм, а феновете на "Тайната" и сие. Има едни хора, които от цяло десетилетие мислят позитивно, за да станат богати. Точно тези са смешните и точно тези са онези, които изглеждат напълно изкукали.

Абе не ще да са изкукали те...😀 ами тия, дето им четат книгите и ги купуват, ходят им по семинарите и им плащат, а накрая дори не разбират за какво става въпрос.

Аз тия вторите имах предвид.

Имали ли сте среща с такива поклонници?

В момента, в който кажеш нещо, което, от тяхна гледна точка, е негативно, веднага те отрязват и ти казват, че не искат да слушат негативизъм. "Махай се, ще ме заразиш!". А ти, на практика, си казал само, че има нов грипен щам, например.

А, не са ме репликирали така, щот принципно съм страховита.

Не знам доколко е свързано с темата, но имам няколко познати- евангелистки. С едната се познаваме още в първи курс в университета. Докато останалите треперехме преди някой изпит, тя винаги беше спокойна и с усмивка казваше: " Не го мисля, Господ мисли за мен, той ще ми помогне". И така беше във всяка ситуация. Още по време на студентството роди едно след друго три деца, живееха на квартира и двамата с мъжа й учеха. Ние се чудехме как ще се справи, тя пак използва същия аргумент. И наистина, все така се случваше, че нещата се оправяха. И другите ми познати са така, просто не го мислят и някак си се справят с трудните ситуации.
Друга моя позната не е евангелистка, но гледа много леко на нещата, все казва " няма нищо непоправимо, щом не е фатално"...и действително, както мисли, така й се получават нещата- с лекота.
Аз съм краен реалист и тревожна личност, все го мисля, оглеждам проблема от всички страни, не спя по цели нощи. На другия ден се оказва, че нищо не е такова, каквото съм го мислела и изобщо е нямало нужда да се тревожа толкова, но...
Така че, хем съм скептична към позитивно мислещите, хем тайничко им завиждам, че не мога да си пречупят мисленето...

Най-големият проблем на позитивно мислещите или поне тези, които казват, че са такива, е че голяма част от тях се опитват всячески да натрапят позитивното мислене на всички останали, но най-малко на самите себе си. Именно това ги невротизира и ги кара да изглеждат всичко друго, освен наистина позитивни.
Когато човек говори за мислене, най-добре е първо да започне от себе си, да се увери, че така наистина му е по-добре и тогава да проповядва.
Животът не веднъж ме е срещал с хора, привърженици на различни духовни практики и религиозни течения, в основата на които стои позитивното мислене. Почти без изключения се опитват да бъдат нравоучители на цялото човечество, да ти посочват къде бъркаш в мисленето си. Например: направил си непоправимата грешка да споделиш, че си нещо настинал и веднага се започва с ровене къде точно психиката ти куца, че да си навлечеш такава неприятност и после как ти би могъл само със силата на мислите си да се излекуваш, но понеже още си невеж, е добре те да се намесят като своего рода наместници на всемирската добрина. В същото време доста от тези хора звучат толкова объркано и несигурно, и толкова много отрицателни епитети използват, за да наложат мирогледа си, че вместо да те излекуват със самото си присъствие, със всяка изминала дума първо те карат да влезеш в някакъв филм ( най-често на ужасите), а после  да станеш все по-скептичен, докато съвсем не те отблъснат.
Добрата новина е, че все пак има и наистина позитивни хора, които могат да послужат като добра реклама на положителното мислене. Само че, при тях няма нужда от дълги пледоарии и убеждения - веднага разбираш, че пред теб стоят осъзнати и мъдри хора с бодър дух.