Позитивното мислене невротизира и прави хората зависими

Публикувана: 4 апр. 2019, 11:37 ч.

Последно мнение: 9 май 2019, 23:16 ч.

2 847

# 30 25 апр. 2019, 11:46 ч.

Може би съм срещала само един човек, на когото бих му лепнала етикети 'позитивно-мислещ човек'. Англичанин, само във фитнеса се засичаме, но много проблеми винаги имаме. Работи в болница като охрана и се занимава с някакви страшни и побъркани случаи... Разправял ми е как са го били, плюли в очите, след това инфекции имал. Нещо някой му откраднал, изгубил нещо, сега синузит има, все някакви такива неща... Но винаги с усмивка го говори, винаги весел, та останах с впечатлението, че каквато и да му се случи, той ще е позитивен.

Обаче, веднъж пък го попитах след поредната тъжна история 'как така винаги е толкова позитивен'? Той пък ми отговори, че изобщо не е позитивен човек.

Явно хората имаме различно разбиране за позитивност. Явно някой дори и да изглежда позитивен, вътрешно не ги приема толкова слънчево нещата.

Виж целия пост

The Siren of Titan

# 31 25 апр. 2019, 12:37 ч.

Познавам доста от ню ейдж типажа, които със суеверен страх бягат не само от негативно, а дори от прагматично мислене.

Защото примерно аз мисля позитивно за общата посока - знам, че като се заемеш с нещо и действаш, нещата се нареждат и все се извеждаш на някакви позиции. Само че като почна да разбивам голямата задача на под-задачи, там вече си съставям списък от потенциални дребни пречки. Но не за да мисля как лошото ще ме спъне, а за да се подготвя. Защото в крайна сметка колкото и позитивно да мислиш, всяка дейност, проект, план, си искат работа на терен и една доза "копаене" и съвсем реални усилия. Нищо не пада даром.

И съвсем нормално е вече да мислиш тия усилия как да не ги саботираш, как да не правиш бели, как да ги оптимизираш.

За много хора това е негативно мислене, мрънкане. Обаче не е така - това си е принципът отдалеко, да е леко и да не съм в небрано лозе. Повечето хора тръгват с позитивна нагласа, само че се оплитат в кълчища, щото нали - да не мислим негативно за дребните неща. Като да подпишеш договор, без да гледаш дребния шрифт.

Виж целия пост

Анонимен

# 32 25 апр. 2019, 13:04 ч.

The Siren of Titan, и аз процедирам подобно на теб като се заема с нещо сериозно. И точно заради желанието си да предотвратя разни спънки няколко хода предварително, търпя критика от по-безгрижно настроени хора в обкръжението си ( или по-незапознати с материята на проблема), че още преди да се е случило си вгорчавам живота с предположения от типа на "ами ако?" или размишления "как да избегнем това, това и това, без да е сигурно, че ще се случи".
Ако аз го приемам като един вид подготовка и за вариант Б или за чиста проба реализъм, за тях е по-скоро ненужно втелясване и песимизъм. Смятам, че и те, и аз сме прави. Но това, за което те са абсолютно прави е, че ако се провалиш в нещо, така или иначе накрая пак ще ти е гадно. Нищо, че си имал психическата подготовка, че може да не ти се изпълнят плановете.

Виж целия пост

The Siren of Titan

# 33 25 апр. 2019, 13:24 ч.

Проблемът е, че ако мислиш позитивно и се провалиш, ти става гадно, все едно самата Вселена те е наказала, или карма, или господ не те харесва.

А ако подходиш прагматично, знаеш точно на коя стъпка е станала издънката и си подобряваш опита. Или се връщаш до последния момент, в който всичко е работило.

То е малко като да излизаш без чадър, мислейки позитивно, че няма да вали.

Виж целия пост

Анонимен

# 34 25 апр. 2019, 13:33 ч.

Да, но ако пък не се провалиш, се оказва, че напразно си товарил съзнанието с притеснения, вместо да се подготвяш за резултата в радостно очакване.
А за чадъра...може би зависи и доколко те притеснява дъжда.
Аз така един чадър цяло лято си го разнасях, а то почти не валя. Но пък..колкото и да ми беше досадно, че все го мъкна, поне бях подготвена Simple Smile