Здравей!Искам да ти кажа че това което изпитваш е напълно нормално.Тук наскоро четох в някаква книжка че дори куче да си вземеш ходиш на курс,как да го гледаш(поне тук ходят де 
)а бебчето като дойде мама е толкова неподготвена и объркана от новата роля и отговорност че и се струва непосилно.Аз също съм минала по този път с реването и депресиите.честно казано не можеш да направиш много освен се успокояваш доколкото можеш.Просто тава са хормони и депресия а изтощението и отговорноста си казват думата.Просто трябва да си търпелива да отмине този период и ако можем ние да те успокоим и да те подкрепим дано мине по бързо.Не знам бебчето ти колко е голямо но мен ме държа депресията до третия месец.Просто разбираш че бебчето ти си плаче без това да значи края на света или че нещо непоправимо му се е случило.Аз не съм чувала за бебче което не плаче така че най-важното е ти да се успокоиш защото бебчетата усещат тези неща и стават още по ревливи.Знам че е трудно и плашешто и чувството за вина те смазва(както беше при мен когато не успях да кърмя,нито имах кърма сигурно от стрес нито той можеше да захване както трябва,просто слагаше езика отгоре и нищо не се получаваше,или пускаше постоянно) но бебенцата успешно си отрасват и на изкуствено хранене.Знам че натиска е голям че навсякъде пише кърми!Кърми!Кърми! Но като не се получи не е най голямата зло.Важното е да се отпуснеш и да ти е приятно с детенцето!Аз на втория месец като нищо не ставаше и спрях да кърмя и да се цедя (по цял ден за 1 час цедене 5 гр. кърма и това е а почти цял ден това правех,кърмене,помпане,кърмене,помпане),тогава се успокоих и бебчо също защото почна да му стига храната и даже много скоро отказа и нощното хранене та стана много приятно.Това съвсем не значи че те подтиквам да спреш да кърмиш,напротив направи всичко възможно като първо се успокоиш, но не го взимай като фикс идея(като мен)Не се приятеснявай в началото ти се струва непосилно но много скоро бебчо може да започне да спинка цяла нощ и на теб да ти е по леко.Почти всички бебенца имат колики,неизползваното стомахче до сега трябва да се напълни с всички бактерии докато заработи нормално.Колкото и да ти се струва банално ще ти кажа че времето лети бързо само знай че нищо ненормално не правиш или чувстваш!!!Мноооого голяма част от майките минават по този път и са се чувствали точно така но бързо минава този период не се притеснявай!А тати трябва за сега да слуша и да помага и да те успокоява.Аз също мисля че бaбите само влошават положението!Целувки и успех!!!
Виж целия пост
)а бебчето като дойде мама е толкова неподготвена и объркана от новата роля и отговорност че и се струва непосилно.Аз също съм минала по този път с реването и депресиите.честно казано не можеш да направиш много освен се успокояваш доколкото можеш.Просто тава са хормони и депресия а изтощението и отговорноста си казват думата.Просто трябва да си търпелива да отмине този период и ако можем ние да те успокоим и да те подкрепим дано мине по бързо.Не знам бебчето ти колко е голямо но мен ме държа депресията до третия месец.Просто разбираш че бебчето ти си плаче без това да значи края на света или че нещо непоправимо му се е случило.Аз не съм чувала за бебче което не плаче така че най-важното е ти да се успокоиш защото бебчетата усещат тези неща и стават още по ревливи.Знам че е трудно и плашешто и чувството за вина те смазва(както беше при мен когато не успях да кърмя,нито имах кърма сигурно от стрес нито той можеше да захване както трябва,просто слагаше езика отгоре и нищо не се получаваше,или пускаше постоянно) но бебенцата успешно си отрасват и на изкуствено хранене.Знам че натиска е голям че навсякъде пише кърми!Кърми!Кърми! Но като не се получи не е най голямата зло.Важното е да се отпуснеш и да ти е приятно с детенцето!Аз на втория месец като нищо не ставаше и спрях да кърмя и да се цедя (по цял ден за 1 час цедене 5 гр. кърма и това е а почти цял ден това правех,кърмене,помпане,кърмене,помпане),тогава се успокоих и бебчо също защото почна да му стига храната и даже много скоро отказа и нощното хранене та стана много приятно.Това съвсем не значи че те подтиквам да спреш да кърмиш,напротив направи всичко възможно като първо се успокоиш, но не го взимай като фикс идея(като мен)Не се приятеснявай в началото ти се струва непосилно но много скоро бебчо може да започне да спинка цяла нощ и на теб да ти е по леко.Почти всички бебенца имат колики,неизползваното стомахче до сега трябва да се напълни с всички бактерии докато заработи нормално.Колкото и да ти се струва банално ще ти кажа че времето лети бързо само знай че нищо ненормално не правиш или чувстваш!!!Мноооого голяма част от майките минават по този път и са се чувствали точно така но бързо минава този период не се притеснявай!А тати трябва за сега да слуша и да помага и да те успокоява.Аз също мисля че бaбите само влошават положението!Целувки и успех!!! 