Паническо разстройство - 36

  • 32 919
  • 736
# 180
Аз си го усетих сутринта, ама дойдох в града и ми е така зле сега. Ривотрил пих, все тая. Ще му ударя една бира пък.
Дано Вие да сте добре и весели празници!
Виж целия пост
# 181
И аз да се запиша за днес.Добро утро на всички.Благодарности първо на deepmind (не знам как да отбележа)
Вчера се видях с психиатър.Имам тревожно разстройство,депресия,паник атаки и изразена хипохондрия.При мен явно учестения пулс е от това.Започвам антидепресанти и се моля само да се върне същия човек,който бях преди.Лек ден на всички
Виж целия пост
# 182
Ети, дано, дано. Стискам палци за теб!

Аз си знам, че при мен никога няма да е същото. Айде стига и аз тези черни мисли. Да си пия бирата да се довлеча до някое такси и у леглото.
Виж целия пост
# 183
Човек, който е преодолял паническо разтройство и всякакви свързани с него гадории се променя завинаги. Да, Джери, никога няма да си същата, ще станеш по-силна, по-мъдра и по-щастлива. Защото ти ще го преодолееш, както и всички тук.
Виж целия пост
# 184
Ettyy,  радвам се, че са се получили нещата. Дано нямаш и проблеми с изписването на лекарствата от тукашното ти ДжиПи. Това със сърцебиенето ми се засили последните дни, поради ред причини. Не му обръщам внимание и си цъкам така. Замаяноста отново се появи, но тя си е следствие на тревожността и на нея не обръщам внимание. На какъв АД ще стартираш и ще пиеш ли нещо допълнително към него?
Виж целия пост
# 185
Здравейте, момичета! Аз преди около месец бях писала в темата и тогава бях на ръба на отчаянието, имах и самоубийствени мисли... Сърцебиене, слабост, отчаяние и всичко, за което пишете.
Не искам да ви изнасям лекции, искам само да се похваля, че месец по-късно, БЕЗ нито едно хапче, мога да твърдя, че почти съм нов човек. Почти същата като преди, а до месец вече няма да бъде почти, а ще бъде - напълно същата като преди съм. Как го направих ли - добър психотерапевт, който да ме насочи,НЕ да ме излекува, силно желание да се излекувам, изправяне лице в лице със страховете ми, но най-вече - спрях мрънкането, оплакването, лекарите, вярвах, че ще се излекувам и за миг не съм си помисляла - не, няма да стане.
Така, че - един съвет от бивша, мислеща  за самоубийство жена - спрете да мрънкате, спрете да се оплаквате, вярвайте че ще се излекувайте и го искайте. Смея да твърдя, че който не се е излекувал от ПА и тревожност не го иска, защото това е неговият начин да бъде обгрижван.
Това е от мен, успех Simple Smile
Виж целия пост
# 186
O-ха, това последното е много брутално твърдение - говори за неразбиране на проблема.

Аз пък смея да твърдя, че никога не си имала ПР, а просто си била в някаква дупка заради нещо, което ти е минало и сега пръскаш мъдрост в една от най-тежките теми.
Виж целия пост
# 187
O-ха, това последното е много брутално твърдение - говори за неразбиране на проблема.
Размишлявам си тука и си говоря от моята си гледна точка. Не казвам, че съм права.
Аз съм на мнение, че има нещо вярно в думите ѝ, но боли като ни го кажат.
Хем само мрънкаме, че ни е зле (аз съм от тия най-мрънкащите), хем като ни го кажат и сме обидени и засегнати.
Ние някак сме се вкопчили в това състояние и сякаш сами не искаме да го пуснем.
Работата с психотерапевт е задължителна според мен. Не може да разчитаме само на хапчета и да чакаме всичко да мине с вълшебна пръчка. Сами виждаме, че и хапчетата не лекуват, пак си ги имаме сиптомите.
Много тежка и дълга борба е (то и зависи кой от колко време е с ПР) и за съжаление сме сами в нея.
НО това изправяне пред проблемите е на по-късен етап. Идва момент, в който сме готови за това. В началото и да искаш - няма как да се случи.

Ще ми бъде интересно да кажете и вие какво мислите. Моля само да не се нападаме един друг! Всеки мисли различно, нека уважаваме и мнението на другите, та дори и да е различно от нашето.

Виж целия пост
# 188
Ettyy,  радвам се, че са се получили нещата. Дано нямаш и проблеми с изписването на лекарствата от тукашното ти ДжиПи. Това със сърцебиенето ми се засили последните дни, поради ред причини. Не му обръщам внимание и си цъкам така. Замаяноста отново се появи, но тя си е следствие на тревожността и на нея не обръщам внимание. На какъв АД ще стартираш и ще пиеш ли нещо допълнително към него?
И аз много се радвам,че се получиха нещата.Започвам Дулоксетин и в началото Лексотан
Виж целия пост
# 189
Явно идеята на женицата е била по-скоро да ни се подиграе,отколкото да ни окуражи. Мнооого грозно.
Аз не смятам, че мрънкам. Просто споделям какво ми е състоянието. А иначе, повече от 25 години не съм спряла да се боря...
Виж целия пост
# 190
Момичета, извинявам се ако сте го приели като нападка. Просто изказът ми е такъв и така е прозвучало. Исках да ви мотивирам.
Анонимен, 8 години се боря с ПА,тревожност,депресия, хипохондрия, прекрасно знам какво е Simple Smile Имала съм периоди, в които съм много зле, такива в които уж се оправям, ама не. Пила съм хапчета, ходила съм по лекари - то сърце,то корем, то кръвно, припадъци, безсилие, всички екстри.
Започнах да се излекувам, когато осъзнах, че аз сама искам да имам ПА и колкото и нелогично да звучи - това ми харесва, прави ме специална, хората ми обръщат внимание, а аз имам нужда от него. Всички ние сме така - тези, които с години си влачим състоянието - харесва ни и го искаме. В момента, в които го признаеш пред себе си, олеква ти, дава ти обяснение защо с години си така - не защото си болен или не можеш да се справиш, а защото го искаш. Втората стъпка е да се изправиш пред страха си - когато получиш ПА - оставаш с нея - не бягай от стаята, сградата, колата, автобуса - оставаш там и я чакаш да мине - казваш си: "Давай да те видим, какво ще стане, всъщност - кога някога нещо ми е станало, през всичките тези години, веднъж припаднах ли,получих ли инфаркт, парализирах ли се?" Когато осъзнаеш, че нищо няма да ти се случи и че можеш да го контролираш, спира да ти пука. Като получиш ПА, се казваш - ха, пак ли ти, айде разкарай се, че не ми е до теб и тя си тръгва. Процесът е дълъг, но при мен траеше осъзнаването само месец, може би защото бях готова,може бе защото осъзнах, може би защото попаднах на добър терапевт, който ми каза истината в очите.
Пожелавам на всички да достигнат до истината и да се оправят. Simple Smile
Виж целия пост
# 191
Честно, намирам обвинението ти, че хората сами са си виновни за меко казано безчувствено, надменно и арогантно. Дори и при теб такъв да е бил случаят, е хубаво да говориш в първо лице единствено число, защото съм убедена, че за една голяма част тук това е като да риташ падналия.

На теб може да са ти обръщали внимание и да си го искала, да си била обгрижвана, но при мен това беше точно обратното. Първо предпочитах смъртта си пред това и второ никой, никой не ме разбираше. Ей такива подмятания чувах като твоите, че съм си втълпявала, че сама съм си го правела и незнам какви "надъхвания". Това постига точно обратното - страдащият от ПР (който и без това е разкъсван от самообвинения, освен другите проблеми) изпада още по-дълбоко в дупката. А, да - както каза - да съм спряла да мрънкам. Това ме накара да погреба сума ти хора, защото само който не е минал от там, не знае колко е обсебващо това чувство. Обгрижване е последното, което получих.

Думите ти са подигравка към хората, които всеки ден изцеждат силите си да се борят с това и са напълно изтощени. Сякаш си много далече от тази борба и говориш от някаква висота, надолу към мрънкащите, които не били искали да се излекуват.

Аз може да нямам вече ПА, но и през ум няма да ми мине да изцепя такова нещо, защото знам как съм се борила!

Защото като виждам хората тук, живеещи в ада, бягащи по лекари, сменящи хапчета, носещи страничните им ефекти, всеки път нова надежда с ново лечение и всеки път греда...съпреживявам дълбоко всичко, защото знам какво е! И колко сили коства. Нищо чудно, че всички са постоянно уморени - това не е от без борба.

Голяма част тук сме имали прекрасен живот преди ПР и нямаме никаква нужда от паник атаки, та да сме итересни или различни. Честно, толкова е повърхностно...
Виж целия пост
# 192
Аз не смятам, че мрънкам. Просто споделям какво ми е състоянието.
Али, неприятно ми е да си го призная, но аз чисто мрънках... ама постоянно мрънкане. Sad
Още се чудя как мъжът ми не ме остави.
Първата година (докато още осъзнавах какво точно ми се случва) - питаше ме някой как съм и аз започвах като развалена плоча.  Оплаквания, мрънкане, будех съжаление. Жалка картинка съм била.
После една "приятелка" намерих, която започна да ми мрънка за всичко (нея май неофициално хипохондрия си я тресеше). Ей тогава се погледнах отстрани и видях как ме виждат останалите.
Та и заради това постът на KPP хич не ме обижда. Напротив - много точно ме описва. Боли ме от тази истина, но не мога да я отрека...
Виж целия пост
# 193
Здравейте! Честит празник!
Както има една приказка-Всеки гледа от собствената си камбанария! Така,че всеки приема и вижда нещата по различен начин.
Според мен най-важното е да не се предаваме,без значение със или без хапчета,прихотерапии,психолози.
Понякога човек не подозира колко е силен. Мисля,че всички,което сме в това състояние го разбираме.
Ако щете мрънкайте,ако щете плачете,ако щете се смейте. Но не губете надеждата! Да,нищо няма да е като преди,защото все си мисля,че дори и човек да е се е откопчил от това си сътояние,винаги в него ще живее малката доза страх да го връхлети пак.
Виж целия пост
# 194
И аз съм от мрънкащите. Но винаги съм била такава, и преди ПР-то. Затова не смятам че сега го правя защото търся внимание. От близките си съм го получавала винаги, а извън този кръг никой не знае истината.
Пия АД и с психотерапевт говоря, боря се. Осъзнавам всичко което ми се случва. Отдавна не съм дете.И все пак един месец ми се струва малко време за излекуване. Но пък Екхарт Толе го е направил за една нощ. Преживял е катарзис. Препоръчвам ви да прочетете "Силата на настоящето" .  Това което той описва като практика за справяне чрез мисленето ни е интересно, но за мен трудно за изпълнение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия