Паническо разстройство - 36

  • 32 909
  • 736
# 390
Ивче, точно хипохондрия е с всичките тези изследвания и страхове от болест. Иначе не пречи да си ходиш по изследвания и да си говориш с психиатърката. Прави го паралелно.
Гледам назад и си мисля "да, не умрях за тия 3 години с ПР, ама и толкова неща пропуснах". А сега са ни най-хубавите години от живота....
Виж целия пост
# 391
Напълно си права! Simple Smile. Нашето дете на 30-ти прави годинка, а аз само търся за левкемии и лимфоми...всички ми казват да се радвам на семейството си и да живея, но тук ме разбирате, че с такива диагнози -ПР, трудно се живее. Даже сутрин с кафето изпитвам тревожност. Не говоря почти вече с никого, спирам се да правя нещо, (защото нали има ми нещо, в главата ми най- вече)какъв е смисълът да се понаглася и да изляза. А мина вече година, аз не помня нищо освен болести Sad
И се извинявам, че пиша в темата за пр, а не за хипохондрията, но то при мен са вкупом двете неща, явно е често срещано така.
Виж целия пост
# 392
Ти пък, няма за какво да се извиняваш! Simple Smile
Баш за тука си си.... както и всички нас с бръмбарите в главата. Grinning
Виж целия пост
# 393
Някакси като ви чета започвам все повече да се припознавам. И аз само обикалям от лекар на лекар и някакси отказвам да приема, че всичко идва от ПР. И мен най-много ме е страх да не ми се случи нещо и да не мога да видя детето ми как расте. Като родих се побърках, няма да ви казвам колко много страшни диагнози поставях на детето, защото се роди по-рано. И всичко бяха реални и бях сигурна в тях. След като се поуспокоих малко дойдоха екстрасистолите. И се побърках, една ми приятелка ми каза, че понеже само се притеснявах какво ми има на мен или на детето - най-накрая тялото ми е произвело реален симптом, който да ме побърква. Сутрин ставам и започвам да меря пулс, кръвно...от няколко дена сутрин винаги съм с висок пулс и все си мисля, че ми има нещо и че от екстрасистолите съм отключила и друга аритмия. Май ще трябва да приема, че всичко ми е от главата. Просто с майчинстовото и стоенето вкъщи много се задълбочи. Започна и да ме е страх да излезна с приятели, да не би да получа криза с екстрасистоли или да ми стане нещо. Само си мисля, че ако бях на работа нямаше да имам време за това. Най-много ме яд, че губя най-хубавите ми моменти и след толкова дълго чакано бебе не мога да му обърна внимание.
Виж целия пост
# 394
Ивче, хипохондрия си е. Напълно те разбирам и знам какво ти е в главата, как кроиш планове, как си мислиш, че си неизлечимо болна. Но повярвай - не си. Това с тези лимфни възли - когато в тялото има инфекция, няма как да не се подуят, те се филтър, който спира тази инфекция да се разпространи по тялото. Обаче след като един лимфен възел е бил надут, няма как след това да спадне до началния си размер. Моите при слабините и при врата са си уголемени и така си и стоят. Ако имаше левкемия, повярвай, левкоцитите при най-нормална ПКК щяха да покажат, пък и за една година вече щеше да си си заминала Grinning. Няма да ти казвам - мисли позитивно и т.н, защото знам, че не е лесно, но ще ти кажа - посети психотерапевт (не психиатър, защото той ще те натъпче с хапчета, които няма да излекуват душата ти, а само ще потиснат симптомите на тялото) докато е време. Хипохондрията е лечима, както всяко друго разстройство, стига да си обърнеш внимание, а не да отлагаш и затъваш още. Самите ти думи - вместо да ходя на психотерапевт, трябва прво да открия какво ми е физически - показват колко огромна нужда имаш от терапевт. Направи го заради детето си, защото след години, когато вече си здрава, ще съжаляваш за изпуснатите години Simple Smile Сама казваш, че като се върнеш година назад, си спомняш само болести.

Elita85, теб съветвам същото нещо - психотерапевт. Понякога, без да получим правилната насока, не можем да се излекуваме. В България някак си имаме предразсъдък към психолозите и психотерапията - ако отида, значи вярно съм луда, но не е така. Това е най-доброто нещо, което можеш да направиш за себе си. Аз се преродих и то само след няколко сеанса. А бях в ада, по-зле и от вас.
Виж целия пост
# 395
Благодаря за отговорите, много сте мили Simple Smile
Брат ми е лекар и отдавна ми изби мисълта, че като се ходи на психолог и подобни -си луд. Той твърди, че в България хората не лекуват психическото си здраве, а само ако ги боли-лекар. Обаче и брат ми не ми обръща внимание на тревогите вече...мъжът ми дойде да ми покаже вчера негов възел на врата да се кротна, ама познайте какво ме тресна и легнах като болна 🤪😑. Детето и то има, но лекарката му си ги следи. Тя имаше големи рани и обриви по шията, успокоявам се, че оттам и не пипам,  защото е опасно. Себ е си обаче разоравам всеки ден,  сега само гледам и мъжа ми....
 не ме е срам да отида на сеанс изобщо. Ще събирам сили да си подредя мислите в главата и какво да правя в скоро време.

А през изминалата една година и други неща проверявах😀- кардиолози(заради сърцебиенето и задуха), жлеза(преди седмица пак там бях), намазки. За мен всичко дойде от кюретажите за полипи те и усложненията после...Възлите се присъединиха ноември и така половин година 🤪
Виж целия пост
# 396
Тъй като аз в момента съм с аритмия ежедневна, исках да ви напиша за един мой съсед, който е дядо на 80 г. Скоро му се оплаках от прескачанията на сърцето  ми и той ми каза че цял живот ги има. Като млад не е ходил по лекари. В онова време кой ти е гледал тези неща. Но някъде от 50-тата си година е ходил на какви ли не прегледи и е пил какви ли не неща, които са му изписвани. От доста години обаче нищо не пие. Един лекар му е казал че така ще си живее и когато е най тежко да се движи повече. "Накарай го това сърце да се разбие хубаво" му казал и дядото към момента кара колело бавничко и не спира да се движи ежедневно. Много е важно движението. Не говоря за учестения пулс, а за прескачанията.
Мислите ли че този дядо разбира нещо от ПР и ПА. Той не мисли лоши неща и ето до колко години е доживял. Разбира се това е индивидуално, но страхът и вглеждането в себе си много пречат да живеем нормално. Моят психотерапевт ми казва " какво се плашиш толкова , веднъж се умира". А пък аз му отговарям "веднъж , ама завинаги" 😄. Изв. това беше черен хумор. 😀 Но искам да ви повдигна духа.
Виж целия пост
# 397
Тъй като аз в момента съм с аритмия ежедневна, исках да ви напиша за един мой съсед, който е дядо на 80 г. Скоро му се оплаках от прескачанията на сърцето  ми и той ми каза че цял живот ги има. Като млад не е ходил по лекари. В онова време кой ти е гледал тези неща. Но някъде от 50-тата си година е ходил на какви ли не прегледи и е пил какви ли не неща, които са му изписвани. От доста години обаче нищо не пие. Един лекар му е казал че така ще си живее и когато е най тежко да се движи повече. "Накарай го това сърце да се разбие хубаво" му казал и дядото към момента кара колело бавничко и не спира да се движи ежедневно. Много е важно движението. Не говоря за учестения пулс, а за прескачанията.
Мислите ли че този дядо разбира нещо от ПР и ПА. Той не мисли лоши неща и ето до колко години е доживял. Разбира се това е индивидуално, но страхът и вглеждането в себе си много пречат да живеем нормално. Моят психотерапевт ми казва " какво се плашиш толкова , веднъж се умира". А пък аз му отговарям "веднъж , ама завинаги" 😄. Изв. това беше черен хумор. 😀 Но искам да ви повдигна духа.

Много е прав кардиолога на дядото. Обаче движението е важно не само при екстрасистоли, а и при сърцебиене (като при нашите). Едно от най-добрите лечения при ПР е спорта и движението, защото така изразходваш насъбралия се адреналин и съответно не избива в ПА. Неслучайно хората, които се затварят вкъщи и не мърдат никъде, са най-зле. Тоя адреналин трябва да излезе хора, че ако остане в тялото, вярно ще се мре на млада възраст (я инсулт, я инфаркт) Grinning
Виж целия пост
# 398
Само си мисля, че ако бях на работа нямаше да имам време за това.
Пак не е сигурно. Simple Smile Тези, които работим, знаеш ли колко пъти тук сме се чудили дали да напускаме, защото не можем да станем и да идем на работа. Помня как седях в офиса и се държах за седалката на стола с часове, за да не падна от замайването. Мъка беше. А ходенето с градския изобщо не искам да си го спомням....  
А за реалните симптоми - психосоматика е това.
При всеки тези психосоматичи симптоми са на базата на наши си конкретни страхове. Тъпото е, че се менят. Тамън свикнеш с някакъв симптом и той се сменя. Днес ще е замайване, утре пулс, после нещо друго.

KPP, от адреналина няма да се мре, ама няма и да се оправим от ПР, ако не вземем мерки.
Виж целия пост
# 399
На мен хипохондрията ми мина след като преболедувах на 32 години туберкулоза. Споко, минава с времето.
Нещо ми е кофти тези дни. Дали не се преуморих от маратона. Нищо де, пак сега съм на фитнес. Да избибивам и бръмбари, освен навика Simple Smile
Виж целия пост
# 400
Аз като получих атаките след побоя и то доста след това имаше заплахи-бях на работа - сякаш умирах, тръгвах си ей така на обед, обикалях все на въздух, пък накрая, като пиех вече и хапчета, си признах- не ме изпъдиха, но не ми помагаше работата за другото...

Мисля си сега как може един изрод да ми съсипе и счупи психиката така изящно без да се усетя....и това да не мога да го преборя в себе си...мислех, че с любов ще се излекувам, но не и не...само в един етап на живота си се чувствах някак без проблеми и то неотдавна, но няма вече. И дете, и мъж има - а още съм в капана на скапания насилник и последиците на манипулирането.
Виж целия пост
# 401
Само си мисля, че ако бях на работа нямаше да имам време за това.
Пак не е сигурно. Simple Smile Тези, които работим, знаеш ли колко пъти тук сме се чудили дали да напускаме, защото не можем да станем и да идем на работа. Помня как седях в офиса и се държах за седалката на стола с часове, за да не падна от замайването. Мъка беше. А ходенето с градския изобщо не искам да си го спомням....  
А за реалните симптоми - психосоматика е това.
При всеки тези психосоматичи симптоми са на базата на наши си конкретни страхове. Тъпото е, че се менят. Тамън свикнеш с някакъв симптом и той се сменя. Днес ще е замайване, утре пулс, после нещо друго.

KPP, от адреналина няма да се мре, ама няма и да се оправим от ПР, ако не вземем мерки.

Напротив. Неврологичните заболявания, инфарктите, че дори и ракът се развиват и получават от натрупване на адреналин, който не е изразходен (я с ПА, я със спорт) повишаване на нивата на кортизол в организма. Изключителен пример за това са случаите, в които народът казва - еди кой си умря от мъка. Например - чести са случаите, когато почине нечий близък роднина, съпруг, дете и след няколко месеца този човек го покосява инфаркт. Или когато почине някой дядо, след няколко месеца си отива и бабата. Всичко това е в следствие на повишаването на адреналин, който не е изразходен и завишаване на нивата на кортизола. Затова ПА, колкото и да ги мразим, са наши приятелки, защото пречистват и зануляват организма. А кортизола се регулира с хубави емоции Simple Smile
ПА се оправят, когато откриеш източника, който ги причинява, дразнителя. При някои е желанието да бъдат обгрижвани (защото в детството са били пренебрегвани, защото съпруга не им обръща внимание), при други е домашно насилие, при трети страх за здравето.Общо взето работата на психотерапевта е да те насочи да достигнеш до отговора на въпроса - защо.

Тези твърдения не ги правя на босо, баща ми е невролог и с него доста сме говорили по темата. Simple Smile
Виж целия пост
# 402
Здравейте, ще пусна въпроса си в няколко теми, за да стигне по-голяма аудитория: имате ли представа дали в България се правят събирания от сорта "група за взаимопомощ"? Ако има отворени ли са за посещение от нови хора, платени ли са? Аз съм в София но ако има в др.град за почивните дни примерно, също ме интересува.
Виж целия пост
# 403
М/у другото и аз напипах скоро леко увеличени колкото грахче на слабините на сгъвките на краката, и бях полудяла но само писах на един доктор той каза че това е нищо. А моята хипохондрия се отключи след раждането и след дядо който си отиде от рак, но ехее на 82 години. Чакам с нетърпение да почна пак работа, че да се отърся съвсем, сега иначе съм добре ходя на психолог не пия хапчета. Едвам се спасих да не почна АД, невроложката ме гонеше с рецепти а психолога ми казваше-Не. Та м/у другото писах тези дни на предаването-"Е духа на здравето" да направят една такава тема за хипохондриците, отговори ми самата водеща и ми пожела да нямам страхове и че ще подготви Юли месец такава тема. Тъй че ще пиша да я гледаме.
Виж целия пост
# 404
Здравейте ,момичета ! И аз съм една от вас с паник атяки от години .Не знам ,защо но от скоро  съм със сърцебиене по цял ден ,а от днес с ужасни прескачания на сърцето .В такова състояние нормялно ли е да са по цял ден ,плаша се ,защото не ми се е случвало  до сега .Днес около 9 пъти  прескачане ,сърцебиенето и това направо е кошмар . Всички изследвяния са в норма  ,днес и щит.жлеза провериха . Когато имам паник атаки сърцебиенето е кратко ,а днес е цял ден Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия