Паническо разстройство - 36

  • 32 914
  • 736
# 435
Преодолях я с ежедневно излизане и борба със себе си. Дара ми помогна много. Винаги ще помня думите й " няма отказване и няма да губиш вяра". Аз на моменти се обезверявах страшно. Тя ми разказваше как е ходила до близкия до блока магазин и как е умирала десет пъти вътре. Е, и аз така. Писала съм тук и си се подигравах сама как се подготвях за 200 метрови разходки, защото в началото едва стигах от нашия пети до първия вход на блока. Беше ми мноооого трудно. Като вървях краката ми тежаха като олово. И също мислех че ще умра като вляза в магазина до блока. Но пак казвам, не се отказах нито за миг, хем тогава още беше студено. Всеки ден излизане трябва. Агорафобията се преодолява с постоянно изправяне срещу страха от излизане ако в това се изразява. А страха от излизане от вкъщи е най-тежката форма на агорафобията. Защото има просто страх от площади, от големи магазини, но при мен беше страшно. Бях като отшелник в къщи. Сега ми остана само страх от возене на далечни разстояния с автобус, всичко друго преодолях. И в градския транспорт си се возя. А с него колко се борих. Не искам да си спомням. Много дълго стана , но исках да стане ясно че е преодолимо. Просто трябва ежедневно изправяне пред страха и да е ясно също че човек трябва сам да се пребори. За съжаление никой не може да му помогне. Морална подкрепа и разбиране на проблема, да, но нищо повече не може да очаква от околните. Затова се бори смело и ще се справиш. Успех!
Виж целия пост
# 436
Можеш ли да споделиш как я преодоля тази гадна агорафобия.... и аз се боря и ми е трудничко🤯😳😤😏
Cveta, прочети тази и предната тема. Мисля в предната тема обсъждахме и описвахме кой как.
Виж целия пост
# 437
Аз пък съм обратното, страх ме е да се прибера у нас и да ме налегнат депресията, тревожността и самотата.
Много ми беше зле тази нощ. Повръщаше ми се, виеше ми се свят в леглото. Добре, че пийнах малко илачи и ме докараха на курс. Преуморих се вчера, а преумората е много коварна за нас. За психиката и нервната системи.
Виж целия пост
# 438
Мен днес яко пак ме тресе паниката, а минаха няколко дена с много малко прескачания. Ама все си мисля, защо не минават напълно, а уж пия лекарства. Днес и психолога ме пита защо ги лекуват като проблема не ми е в сърцето и дали ги лекуват, за да не доведат до трайно увреждане. Изперках и сега само го мисля и се ядосвам на себе си.. на 5 кардиолога ходих и все съм в паника и не задавам адекватни въпроси. Не знам дали ви се случвало ... само питам страшно ли е и се надявам да не чуя няква страшна диагноза и блокирам
Виж целия пост
# 439
Мен днес яко пак ме тресе паниката, а минаха няколко дена с много малко прескачания. Ама все си мисля, защо не минават напълно, а уж пия лекарства. Днес и психолога ме пита защо ги лекуват като проблема не ми е в сърцето и дали ги лекуват, за да не доведат до трайно увреждане. Изперках и сега само го мисля и се ядосвам на себе си.. на 5 кардиолога ходих и все съм в паника и не задавам адекватни въпроси. Не знам дали ви се случвало ... само питам страшно ли е и се надявам да не чуя няква страшна диагноза и блокирам

Честно, малко ти се ядосах Simple Smile Ще си позволя да ти се скарам - спри да се оплакваш и жалваш Simple Smile. Няма ти нищо. Пет кардиолога са ти го казали. Начинът да се оправиш от екстрасистолите не е постоянно да се жалваш, да ги следиш и да си повтаряш - ето, има ми нещо, какво ми е и т.н. Начинът е да се опиташ постепенно да ги забравиш и игнорираш.

Според мен сама ги правиш повече като количество с това, че постоянно ги мислиш и ходиш по кардиолози. Трябва да спреш да обикаляш по кардиолози, щом и петимата са ти казали, че нищо ти няма, значи наистина нищо ти няма, в противен случай, когато продължаваш да ходиш, сякаш сама искаш да ти кажат - ами да, има ти нещо. Спри да ги мислиш и да обръщаш внимание, при все че ти имаш съвсем малко екстрасистоли и то не всички са камерни. Ако бях аз, щях да спра всички хапчета, които са ми изписали (защото хапчетата вредят повече, особено когато няма нужда да се пият) и да започна да пия ударна доза магнезии. Ще се учудиш магнезия колко помага.
Разрови се в интернет и прочети малко повече информация като цяло за екстрасистолите и "колаборацията" им с магнезия. Ако знаеш английски, търси сайтове на английски и то медицински. Знам че ти е филм в момента и цялото ти същество е обсебено от това и всеки удар на сърцето, но се опитай да се разграничиш. Намери си занимание - някакъв проект (ако не ходиш на работа), ако ходиш на работа, се зарови с работа, просто нещо което да ти отклони вниманието.
Колкото до това защо кардиолозите изписват хапчета (бетаблокери), когато в същото време ти казват, че нищо ти няма - защото когато отидеш на преглед те виждат, че си паника, нервна, вероятно с хипохондрия и първо - не им се занимава с теб Grinning и второ - дават ти ги, за да ти изчезнат екстрасистолите и да се успокоиш. 

Честно казано, аз бих сменила и психолога, защото ти задава супер неадекватни въпроси, които - първо, вместо да те успокои, той те панира допълнително и ти създава нови страхове; второ - задава тези неадекватни въпроси, без очевидно да има никаква обща култура по темата, не я е проучил и т.н. За мен всеки един психотерапевт трябва да е запознат с основните диагнози и физически симптоми, от които се оплакват пациентите им, за да могат да дадат логично обяснение и да разграничат дали наистина оплакването на пациента е на нервна почва или е с физически произход.
Виж целия пост
# 440
KPP, благодаря пак! Просто всички лекари казаха, че трябва лечение и непрекъснато ми се върти в главата защо. Когато Трайков ми изписа хапчетата каза, ще ги полекуваме малко, но видимо не изглеждаше притеснен..като го питах трябва ли да ги пия - отговора беше, че не мисли да ми ги изписва за дълго време. Ядосвам се и аз на себе си - защо не задавам адекватни въпроси на лекарите и защо сега като ги няма, вместо да мисля за нещо друго, пак те са ми в главата.
За психолога - и аз това обмислям, даже днес му го казах, че ми подхранва страховете с тези негови изказвания. Поне на това се зарадвах, че аз по принцип все си мълча. Няма да ходя по лекари, решено Simple Smile Иначе магнезия го пия 2x500 вече 2ри месец Simple Smile
Виж целия пост
# 441
KPP, благодаря пак! Просто всички лекари казаха, че трябва лечение и непрекъснато ми се върти в главата защо. Когато Трайков ми изписа хапчетата каза, ще ги полекуваме малко, но видимо не изглеждаше притеснен..като го питах трябва ли да ги пия - отговора беше, че не мисли да ми ги изписва за дълго време. Ядосвам се и аз на себе си - защо не задавам адекватни въпроси на лекарите и защо сега като ги няма, вместо да мисля за нещо друго, пак те са ми в главата.
За психолога - и аз това обмислям, даже днес му го казах, че ми подхранва страховете с тези негови изказвания. Поне на това се зарадвах, че аз по принцип все си мълча. Няма да ходя по лекари, решено Simple Smile Иначе магнезия го пия 2x500 вече 2ри месец Simple Smile

Извинявай,че така ти се скарах, но понякога това отрезвява (моят психолог ми го е казвал и дори и той самия ми се кара). Трайков и на мен искаше да ми изпише бетаблокери и ми предложи аблация (не знам дали си чувала, но като цяло - лекува аритмията с ток), обаче и двете се предлагат на всеки пациент с екстрасистоли и се прави обичайно. Аз никога не бих си направила аблация, освен ако наистина имам истински сърдечен проблем. Щом ти е казал, че не смята да ти ги дава дълго, значи наистина ти ги дава просто, за да се повлияят по-бързо (защото вижда, че явно си притеснена и няма да успееш да се справиш сама). Обаче се замисли - ако наистина имаше сърдечен проблем, щеше ли да ти ги дава замалко. Хората с кардиологични заболявания пият хапчета цял живот. И друго се замисли - от 5 кардиолога, от който един професор и специалист точно в аритмиите, да ти казват, че няма нищо обезпокояващо, значи наистина е така. Започни да се успокояваш, че ти няма нищо, когато усетиш, че се прокрадва гадната мисъл, се скарай на себе си и си кажи - хайде не ми се лигави, нищо ти няма и така, докато не си наложиш, че наистина ти няма. В момента, в който се успокоиш ще изчезнат. Другия вариант е да си кажеш - добре, сега отивам при още един кардиолог и ако и той ми каже, че всичко ми е наред, значи ми няма нищо и спирам. Аз освен от електрофизиолозите в Токуда, съм доволна и от кардиолога в Торакс 1 (един възрастен). Човека ми обърна внимание, даже ми назначи кръвни излседвания, които са показатели за сърцето и накрая ми каза - въпреки, че са ви много екстрасистолите, не са опасни, живейте нормално и спортувайте.Даже отказа да ми изписва бета блокер, а ми каза да пия 3х500 Магнезии, Мента глог и валериана по 60 капки на ден и Симпатил. Ти пиеш ли АД или успокоителни? Междудругото от АД се получават екстрасистоли Wink Колкото до психолога, аз наистина бих го сменила, то направо си е "престъпно" да ти говори така, при условие, че знае каква ти е психиката в момента. Ако искаш, мога да ти дам координати на моя психолог. Аз го намерих от една дама тук в темата.
Виж целия пост
# 442
Абе защо се извинявате?
Всеки път като вляза в този форум чета само оплаквания, оплаквания и от време на време по някое оплакване.
Как така веднъж поне нямаше един човек, който да сподели как се бори с тези проблеми... как прави нещо за това състояние, ама наистина как го прави? Е то може ли всеки ден по няколко пъти на ден да пишеш за всеки свой сърбел и същевременно да идкаш да се излекуваш или поне да стъпиш на крака? 
Не виждам никакви усилия от 95% на потребителите, а останалите 5% са успокояващите. Няма и процент с хора, които драпат на пред...
Виж целия пост
# 443
Elita85,не знам дали ще ти е полезно,все пак всеки премисля нещата различно,но ще ти разкажа.
При мен беше с ускорен пулс. Правех 130-135 пулс в напълно спокойно състояние,дори и като бях бременна.
Бях изплашена,родих и тръгнах по кардиолози.
И аз като теб-всичко беше наред,сърцето здраво.
Докторката се чудеше какво да ме прави,аз реално дори не бях за лечение.
Изписа ми бетаблокер-при нужда.
Обаче от страх аз почнах да го пия всеки ден,първо четвъртинка,за кураж,после половинка и така почти година.
Въпреки хапчето,аз пак имах ускорен пулс,пак си ходех по кардиолози и пак всичко беше наред. В януари ми писна и хвърлих хапчетата,през февруари отидох на кардиолог,потвърди,че нямам нужда от лечение.
Понякога пак имам сърцебиене,пак си ме е шубе,но не ми пука.
Взимам Валидол или билково лукче,дори не съм купила бетаблокер,за да имам при нужда.
В такъв момент си казвам,няма от какво да ме е страх,нали ми казаха,че съм добре,че сърцето ми е здраво. В крайна сметка,ако се наложи ще отида на преглед и толкова.
Виж целия пост
# 444
Абе защо се извинявате?
Всеки път като вляза в този форум чета само оплаквания, оплаквания и от време на време по някое оплакване.
Как така веднъж поне нямаше един човек, който да сподели как се бори с тези проблеми... как прави нещо за това състояние, ама наистина как го прави? Е то може ли всеки ден по няколко пъти на ден да пишеш за всеки свой сърбел и същевременно да идкаш да се излекуваш или поне да стъпиш на крака? 
Не виждам никакви усилия от 95% на потребителите, а останалите 5% са успокояващите. Няма и процент с хора, които драпат на пред...
Ами, единствено аз преди няколко седмици бях подробно обяснила как се излекувах, какво осъзнах и какво ми е помогнало и продължава да ми помага, как достигнах до извода и дадох идеи как може и при вас да подейства. Резултатът бяха нападки от някои потребителки в темата, които ме нарекоха психопатка и още доста грозни обидни думи и като цяло обявиха, че се гавря с вас и тях. След това едната госпожа ме докладва на админ и беше поискала да ме баннат от сайта. Естествено админът явно прецени,че всичко е плод на нейните представи и единствено изтри моят първоначален пост и постовете с обидите към мен. Не можах да разбера логиката на дамите и до днес не я разбирам.
Та...вече не споделям методи, как съм се преборила и т.н, но оттогава никой друг не е публикувал друго, освен оплакване, което впрочем потвърждава наблюденията, теорията ми и изводите до които стигнах Simple Smile
Виж целия пост
# 445
Deep, не си напълно прав. Аз също съм споделяла много пъти как съм се борила (не само в последните 2 теми), давала съм контакти на най-добрия (за мен) психотерапевт и съм се опитвала да дам кураж на останалите като съм обяснявала какво е било при мен, защото хората трябва и това да чуят и да осъзнаят, че не са сами с тези си мисли и чувства. Не мисля, че съм се оплаквала тук в темата... май през този  мрънкащия период само четях темата и не пишех в нея, а си ходех на психотерапия.  
А точно пък на предната страница Сали обясни как се е справила с агората.
За мен новите потребители също трябва и да попрочетат темите назад, защото не можем всеки път с подробности да обясняваме нещо, което е хубаво описано примерно в предната тема.
Виж целия пост
# 446
Dara, в никакъв случай не съм визирал теб.
Знам, че с постовете си се опитваш само да си полезна и да помогнеш. Имах предвид останалите които пишат в темата. Jerry също я изключвам.
Просто се дразня, че вече няма полезни постове, а само едни и същи оплаквания...хора, които дори не правят опит да променят нещо.
На 10000 места има описани симптоми....
КРР, ти верно влезе остро, но чак пък обиди и докладвания ....
Виж целия пост
# 447
Просто се дразня, че вече няма полезни постове, а само едни и същи оплаквания...хора, които дори не правят опит да променят нещо.
Началният период е така и искаш само да се оплакваш. Нито съвети приемаш, нито желание имаш да се оправиш май. Поне при мен беше така и продължи около една година - отчаяние и оплакване. Ходих на психолог и ми казаха ГТР и депресивни, но нищо не направих половин година (освен мислене при какъв лекар да ида и кога ще се мре...)!!! След това вече дойде момента, в който приех, че всичко ми е от главата и започнах да търся начини да се боря.
Виж целия пост
# 448
Dara77 много си права. Лошото е, че този първоначален период при някои хора трае над 10-15 години и никога не осъзнават, че проблема е в тях и в това, че не искат и не полагат дори най-малко усилие да се оправят, а не в лекарите и терапевтите, които окачествяват като некадърни. Затова уважавам и подкрепям хора (вкл и тук в темата), които въпреки, че са затънали, не се отказват и не се дават на ПА и тревожността. Останалите, които ежедневно пускат постове - как сте вие, аз днес съм много зле, имам сърцебиене, задух, мисля си че имам рак, просто подминавам. При тях отношението към темата е нещо като:"Мило дневниче, просто споделям, ама не търся мнение".

Имам огромното желание да помагам на други хора да преминат по-лесно през този ад, като споделя какво проработи при мен, но истината е, че повечето хора с ПА, не искат да им се помага, те просто желаят да се оплакват и да им се обръща внимание (не визирам само посетителите в темата, а и много мои познати). Но, да като цяло трябва да приемем, че излекуване не означава никога повече да не се разтревожиш за здравето си и да не си проследиш пулса, да не получиш ПА или да не чувстваш неразположение - това няма как да стане, невъзможно е. Означава да приемеш себе си такъв, да разбереш, че всички симптоми, неразположения и т.н., емоции, които изпитваш са присъщи на всеки човек и ти не си по-различен. В момента, в който пеструктурираш мисленето си по този начин, спира да бъде драма фактът, че си получил ПА или че си имал сърцебиене или че ти е отпаднало, боли те глава. Просто го отбелязваш, казваш си ок и отиваш на плаж, в планината, в мола, на работа и се кефиш на живота. И аз от една седмица всяка сутрин ставам със сърцебиене и от време на време си премервам пулса (нормализира ли се това пусто сърце), обаче продължавам да си работя, да си говоря с колегите и да се смея. А преди, когато ми се случваше такова нещо, ходех в спешното и после бях болничен. В крайна сметка и да ми е болно сърцето, аз какво мога да направя - не присаждат нови. Ако се наложи ще си пия хапчетата и ще живея колкото Господ е дал. И така Simple Smile
Виж целия пост
# 449
Само не разбрах, от къде на къде, някой ще казва какво ще се пише в групата. Ако някой иска да се оплаче, да се оплаче, ако иска да се похвали, да го направи. Никой няма право да казва какво ще се пише в групата и какво не. За много от нас е важно да видят, че всички имаме едни и същи симптоми и не е болен от някаква тежка болест. Това е едно от най-големите предимства, че общуваме една с друга, да разберем, че не сме сами. Разочарована съм, че не проявявате разбиране и толерантност към хора, които вървят по пътя, по който и вие сте минали.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия