Търпи ли природата дисбаланс, или "всичко се връща"?
- Публикувана: 12 апр. 2019, 21:07 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2019, 13:30 ч.
# 285
20 апр. 2019, 10:53 ч.
Щастието е постоянно чувство на умиротворение, спокойтствие, блаженство, любов, благодарност. Рай.
НЕ е щастие чувството на радост, при които се отделя кортизол. Това е временна емоция и след като отмине имаме нужда от нова "доза", с времето привикваме и започваме да чувстваме неудовлетвореност. А това е пътят към ада- липсата на любов, страха и всички негативни емоции, породени от него.
На другото сама отговаряш.
Катерица, препоръчвам ти да четеш д-р Джоузеф Мърфи- много добре обяснява Библията.
Виж целия пост
SaRaNia,
Мисля, че по напред ти писа, че щастието е относително понятие. Любов като чувство, без действие е нищо.В какво обаче се изразява това действие не е казано. Казваш даването да взема превес, даваш какво/колко .... Половината човечество сигурно мисли, че е дало много, а нито е щастливо, нито е доволно.
Още нещо, лично мнение, даващия в повечето случаи очаква благодарност, реванш или нещо подобно, такова даване не бих приела.
Мисля, че по напред ти писа, че щастието е относително понятие. Любов като чувство, без действие е нищо.В какво обаче се изразява това действие не е казано. Казваш даването да взема превес, даваш какво/колко .... Половината човечество сигурно мисли, че е дало много, а нито е щастливо, нито е доволно.
Още нещо, лично мнение, даващия в повечето случаи очаква благодарност, реванш или нещо подобно, такова даване не бих приела.
НЕ е щастие чувството на радост, при които се отделя кортизол. Това е временна емоция и след като отмине имаме нужда от нова "доза", с времето привикваме и започваме да чувстваме неудовлетвореност. А това е пътят към ада- липсата на любов, страха и всички негативни емоции, породени от него.
На другото сама отговаряш.
Катерица, препоръчвам ти да четеш д-р Джоузеф Мърфи- много добре обяснява Библията.
# 286
21 апр. 2019, 08:31 ч.
Много късно открих темата и не успявам да ви изчета.
Първото, което ми прави впечатление, е, че не се прави разлика между трагедия и умишлено причинено зло.
Трагедия е, когато падне покривът на църквата, докато хората пеят химн. Трагедия е, когато се разболяват децата ни и или си отиват от този свят.
За съжаление, трагедията е част от живота, точно както смъртта е част от живота. И не, не е вярно, че онова, което не ни убива, ни прави по-силни. Това са тъпи клишета, които хората повтарят тогава, когато не знаят, какво да кажат.
Другата страна на монетата е умишлено причиненото от някого зло ... и тука веднага, забелязвам, се намесва моралният релативизъм, т.е. не сме били знаели точно, кое е добро и кое е зло. Ама можело злото да е добро, пък доброто да е зло и бла бла бла.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Точно заради това, онези, които не могат да различават доброто от злото, ги наричаме луди!
Забелязала съм, че хората, които са много "духовни", са големи фенове на моралния релативизъм. Не е никак случайно, че много от не-духовните гледат на тях като на луди.
Виж целия пост
Първото, което ми прави впечатление, е, че не се прави разлика между трагедия и умишлено причинено зло.
Трагедия е, когато падне покривът на църквата, докато хората пеят химн. Трагедия е, когато се разболяват децата ни и или си отиват от този свят.
За съжаление, трагедията е част от живота, точно както смъртта е част от живота. И не, не е вярно, че онова, което не ни убива, ни прави по-силни. Това са тъпи клишета, които хората повтарят тогава, когато не знаят, какво да кажат.
Другата страна на монетата е умишлено причиненото от някого зло ... и тука веднага, забелязвам, се намесва моралният релативизъм, т.е. не сме били знаели точно, кое е добро и кое е зло. Ама можело злото да е добро, пък доброто да е зло и бла бла бла.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Точно заради това, онези, които не могат да различават доброто от злото, ги наричаме луди!
Забелязала съм, че хората, които са много "духовни", са големи фенове на моралния релативизъм. Не е никак случайно, че много от не-духовните гледат на тях като на луди.
# 287
21 апр. 2019, 16:05 ч.
Работата ми пряко има кой да оценява.
Много обичам емпатите - теоретици. Преди време помолих тук за помощ, нематериална и не за мен. Всичката емпатия, която иначе струи на талази от мнения, като твоето, се изпари, даже изби в расизъм в моя случай.
Виж целия пост
Дренке, напред беше споменала, че работиш с деца с увреждания, прокрадвало се е, че си медицинско лице. Дано не си лекар. Основен проблем на здравната ни грижа е липсата на емпатия и ти си нейно олицетворение. От повечето ти мнения по най-различни теми просто струи превъзходство и желание да покажеш на някой колко е незнаещ, заблуден А и Б в психологията е преминаването през различни стадии на скръбта, като понякога човекът остава в някой от тях до края на живота си. Нормално е да скърбим, нормално е да се чувстваме слаби и обезверени в дадени ситуации.
Работата ми пряко има кой да оценява.
Много обичам емпатите - теоретици. Преди време помолих тук за помощ, нематериална и не за мен. Всичката емпатия, която иначе струи на талази от мнения, като твоето, се изпари, даже изби в расизъм в моя случай.
# 288
21 апр. 2019, 21:57 ч.
Другата страна на монетата е умишлено причиненото от някого зло ... и тука веднага, забелязвам, се намесва моралният релативизъм, т.е. не сме били знаели точно, кое е добро и кое е зло. Ама можело злото да е добро, пък доброто да е зло и бла бла бла.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Точно заради това, онези, които не могат да различават доброто от злото, ги наричаме луди!
Забелязала съм, че хората, които са много "духовни", са големи фенове на моралния релативизъм. Не е никак случайно, че много от не-духовните гледат на тях като на луди.
Да.... не знаех за такъв термин. Rелативизъм, но от опит, го потвърждавам. Прониква в главите на хората и не се усещат как са залитнали към злото... уж много духовни, тресе ги една всеобхватна лИбоф; добри и много позитивни... ама отишли от другата страна.
Неотдавна открих едни молитви, които ми харесаха.
В едната от тях има следния абзац:
"Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост.
Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст.
Без познанието любовта не е мъдрост, а лудост.
Без светостта любовта не е мощ, а слабост.
Когато се съединят страст, лудост и слабост, тогава настава ад, който дяволът нарича своя любов. "
от тук
Виж целия пост
Скрит текст:
Много късно открих темата и не успявам да ви изчета.
Първото, което ми прави впечатление, е, че не се прави разлика между трагедия и умишлено причинено зло.
Трагедия е, когато падне покривът на църквата, докато хората пеят химн. Трагедия е, когато се разболяват децата ни и или си отиват от този свят.
За съжаление, трагедията е част от живота, точно както смъртта е част от живота. И не, не е вярно, че онова, което не ни убива, ни прави по-силни. Това са тъпи клишета, които хората повтарят тогава, когато не знаят, какво да кажат.
Първото, което ми прави впечатление, е, че не се прави разлика между трагедия и умишлено причинено зло.
Трагедия е, когато падне покривът на църквата, докато хората пеят химн. Трагедия е, когато се разболяват децата ни и или си отиват от този свят.
За съжаление, трагедията е част от живота, точно както смъртта е част от живота. И не, не е вярно, че онова, което не ни убива, ни прави по-силни. Това са тъпи клишета, които хората повтарят тогава, когато не знаят, какво да кажат.
Другата страна на монетата е умишлено причиненото от някого зло ... и тука веднага, забелязвам, се намесва моралният релативизъм, т.е. не сме били знаели точно, кое е добро и кое е зло. Ама можело злото да е добро, пък доброто да е зло и бла бла бла.
Моралният релативизъм е психически непоносим. Точно заради това, онези, които не могат да различават доброто от злото, ги наричаме луди!
Забелязала съм, че хората, които са много "духовни", са големи фенове на моралния релативизъм. Не е никак случайно, че много от не-духовните гледат на тях като на луди.
Неотдавна открих едни молитви, които ми харесаха.
В едната от тях има следния абзац:
"Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост.
Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст.
Без познанието любовта не е мъдрост, а лудост.
Без светостта любовта не е мощ, а слабост.
Когато се съединят страст, лудост и слабост, тогава настава ад, който дяволът нарича своя любов. "
от тук
# 289
24 апр. 2019, 21:54 ч.
Ще цитирам един астролог, казал го е през 1647 година :
"Бог не оставя ни грях ненаказан, ни лъжа неотмъстена"
Виж целия пост
"Бог не оставя ни грях ненаказан, ни лъжа неотмъстена"
# 291
1 май 2019, 13:07 ч.
...под кармична се разбира връзка от предишни животи. И пак се говори за разплати, отплати. Кой ги калкулира и взема отношение, не е ясно. А кармични могат да се нарекат всички тези връзки, които са по-значими и играят по-съществена роля в живота на човек. Значимите срещи в живота на човек, не са случайни. В състояние се да насочват и променят посоката на съдбата, житейската перспектива...
Та..връща се, отработва се и тн. Може и в друг живот, и от наследниците.
Виж целия пост
Та..връща се, отработва се и тн. Може и в друг живот, и от наследниците.
# 292
1 май 2019, 13:10 ч.
Има и друга възможност - събития, невървене да са просто знак, че се отклоняваш от пътя, а не наказание. В крайна сметка си мисля, че животът е прекалено кратък, за да се хаби от него за наказания за неща с отдавна минала давност. Има по-важни неща, да се върви напред и нагоре, не да се компенсират стари неща. Да, съжаляваш и се разкайваш, ама това не ти е Монополи, да пропуснеш три хвърляния в затвора или да си загубиш хотела...
Виж целия пост
# 293
1 май 2019, 14:31 ч.
Допадна ми последното разсъждение. Но това би означавало, че човек си има предначертан път или поне такъв, който му се полага/пасва. Аз лично не вярвам в това, но пък е възможно кофти нещата наистина да са знак, че нещо не правиш като хората.
Виж целия пост
# 294
1 май 2019, 14:38 ч.
Аз пък с времето съм се убедила, че има неща, които ти пасват и с които е по-лесно да си развиеш съзнанието. Други пътища пък - може да ги подхванеш, но да си личи, че не са за теб, дори да си изпълниш целите. А си има и доза случайност, не всичко е наказание, понякога си е безпричинно.
Виж целия пост
# 295
1 май 2019, 15:58 ч.
Невървежът би трябвало да е сигнал, че нещото което си си наумил, искаш, не му е подходящ момента, мястото, не е за теб. Не че не правиш нещо като хората. В противен случай, дори и наглед труднопостижими неща могат да станат възможни, благодарение на благосклонността на момента, съпровождащите обстоятелства. Затова не трябва да го насилваш на всяка цена както искаш и когато го искаш. Препятстването, спънките за това дават сигнал.
Нищо не се връща според човешките представи за справедливост, ако ли да, просто има синхрон и се припокриват разбиранията за баланс между лично и външно за някакъв момент. Може на някои хора да им се иска да се връща, но не е така в смисъла, който се влага в него. Другото е бла бла и от него файда към настоящия момент няма. Балансът не се води и не му е мерило субективното човешко разбиране за справедливост, колкото и справедливо и логично да изглежда. Животът не дава по заслуги. И да изглежда, че дава, пак е въпрос на синхрон между лично и външно, а не на заслуги. Затова и в него примери за несправедливост да искаш. Всеки си има някаква съдба, основна житейска посока, още с момента на раждането си. Дори и хора, които човек смята, че са му навредили по някакъв начин, най-вероятно са част от житейската му програма.
Виж целия пост
Нищо не се връща според човешките представи за справедливост, ако ли да, просто има синхрон и се припокриват разбиранията за баланс между лично и външно за някакъв момент. Може на някои хора да им се иска да се връща, но не е така в смисъла, който се влага в него. Другото е бла бла и от него файда към настоящия момент няма. Балансът не се води и не му е мерило субективното човешко разбиране за справедливост, колкото и справедливо и логично да изглежда. Животът не дава по заслуги. И да изглежда, че дава, пак е въпрос на синхрон между лично и външно, а не на заслуги. Затова и в него примери за несправедливост да искаш. Всеки си има някаква съдба, основна житейска посока, още с момента на раждането си. Дори и хора, които човек смята, че са му навредили по някакъв начин, най-вероятно са част от житейската му програма.
# 296
1 май 2019, 16:30 ч.
Много хубави - кратки и прости обяснения е дал св. Йоан Дамаскин за съдбата,за Божият промисъл, за Божието допущение, за късмета ( не очаквах, че и той признава това понятие),за силите, които са в нашата и извън нашата власт и мястото на свободната ни воля, до колко тя е свързана с Божията или се отдалечава от нея.....
Книгатае много четивна и полезна за търсещите натури .
Виж целия пост
Книгатае много четивна и полезна за търсещите натури .
# 297
1 май 2019, 16:59 ч.
Аз съм склонна да вярвам, че имаме айде не тотално предначертан път, но с определена кройка, водеща към дадени пътеки, да го нарека.
Дълги години се натисках да съм финансист и през определени години все имах сериозни събития, изпитания, несгоди, които ме убедиха окончателно, че в крайна сметка не съм родена за финансист и това върви срещу мен. И понеже аз съм упорита, не вярвам в разни предначертаности тем подобни, все срещу течението гребях. Докато не се сринах тотално и не изгубих всякакъв шанс да се напИням в тази посока.
Направих рязък завой и смених попрището – нещата се успокоиха и вече всичко ми се случва плавно и някак естествено.
Тъй че съм склонна да вярвам, че имаме заложена някаква житейска карта.
Виж целия пост
Дълги години се натисках да съм финансист и през определени години все имах сериозни събития, изпитания, несгоди, които ме убедиха окончателно, че в крайна сметка не съм родена за финансист и това върви срещу мен. И понеже аз съм упорита, не вярвам в разни предначертаности тем подобни, все срещу течението гребях. Докато не се сринах тотално и не изгубих всякакъв шанс да се напИням в тази посока.
Направих рязък завой и смених попрището – нещата се успокоиха и вече всичко ми се случва плавно и някак естествено.
Тъй че съм склонна да вярвам, че имаме заложена някаква житейска карта.
# 298
29 септ. 2019, 20:22 ч.
Реших да се включа отново.
В предишен пост бях писала за мой приятел, който беше уволнен.
Той изживя много тежък период, защото наистина даваше сърцето и душата си за успеха на компанията. Накрая по най-грозния начин го принудиха да подпише взаимно съгласие за прекратяване на договора му. То не беше изнудване, заплахи за него и семейството му... Не можех да спя, знаейки през какво минава и виждайки го колко страда. Бяха го изкарали изключително черен, обвинявайки го, че е провалил проект (за което нямаше доказателство)... 8 месеца по-късно излезе решение, че проектът е успешен за компанията му.
Точно 1 година по-късно след случая, хората, на които разчиташе, неговите двама ръководители, които не си вдигаха телефоните, когато той им звънеше, за да разбере какво се случва; същите, които не му отговориха на нито 1 съобщение; същите, на които той спечели проект и донесе успех; да, тези същите двама бяха публично уволнени от компанията на тази дата, на която съсипаха моя приятел.
Трябва да бъдем добри към хората и да не ги нараняваме умишлено.
Вярвам в това.
Вярвам, че когато нараним, трябва да имаме очите да се извиним и да помолим за прошка.
Не е нужно да връщаме, защото за мен природата не търпи дисбаланс и когато правиш зло, то определено настига и теб рано или късно.
Виж целия пост
В предишен пост бях писала за мой приятел, който беше уволнен.
Той изживя много тежък период, защото наистина даваше сърцето и душата си за успеха на компанията. Накрая по най-грозния начин го принудиха да подпише взаимно съгласие за прекратяване на договора му. То не беше изнудване, заплахи за него и семейството му... Не можех да спя, знаейки през какво минава и виждайки го колко страда. Бяха го изкарали изключително черен, обвинявайки го, че е провалил проект (за което нямаше доказателство)... 8 месеца по-късно излезе решение, че проектът е успешен за компанията му.
Точно 1 година по-късно след случая, хората, на които разчиташе, неговите двама ръководители, които не си вдигаха телефоните, когато той им звънеше, за да разбере какво се случва; същите, които не му отговориха на нито 1 съобщение; същите, на които той спечели проект и донесе успех; да, тези същите двама бяха публично уволнени от компанията на тази дата, на която съсипаха моя приятел.
Трябва да бъдем добри към хората и да не ги нараняваме умишлено.
Вярвам в това.
Вярвам, че когато нараним, трябва да имаме очите да се извиним и да помолим за прошка.
Не е нужно да връщаме, защото за мен природата не търпи дисбаланс и когато правиш зло, то определено настига и теб рано или късно.
# 299
29 септ. 2019, 21:03 ч.
По твоята логика, значи и твоят приятел е направил зло, щом го е застигнало зло.
Виж целия пост
Препоръчани теми