Аз ако бях чакала да срещна Човека я в университета, я в работата, щях да имам само котка засега 😂 Женска специалност, заобиколена съм от жени от ученичка още...
Виж целия пост
Как се запознахте?
- Публикувана: 14 апр. 2019, 17:13 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2020, 12:03 ч.
# 60
16 апр. 2019, 21:30 ч.
# 63
17 апр. 2019, 11:10 ч.
Отново забавна и усмихваща тема! Още не мога да се похваля с подобна история, но чета с удоволствие хубавите ви преживявания! 😀
Виж целия пост
# 64
17 апр. 2019, 11:59 ч.
Хахаха - но не е лесно и когато нещата на 40+ са нетрадиционни и имаш примерно, 3 красиви любовни истории, всяка за времето си. Трябва да разкажеш за 3 запознанства...
Виж целия пост
Имам чувството, че всички освен мен и Динчо, са се запознали с мъжете си още докато са били в пелени. Или някъде около първи клас. Впечатлена съм от темата: повечето ми приятели и близки са се запознали с половинките си в университета или на работа 
# 65
17 апр. 2019, 12:52 ч.
Интернет рецидивист съм. От три дълготрайни връзки от 1998 г. насам, и с тримата съм се срещнала в интернет, като с втория и третия сме били в различни държави в етапа на виртуалното запознанство. С последния съм и до днес, и детето отчувахме кажи-речи. Първата среща, три дни и три нощи, си направихме на Санторини (преди това се бяхме виждали веднъж за кратко в София)
Парадоксът в това е, че никога не съм имала профил в сайт за запознанства.
Виж целия пост
(преди това се бяхме виждали веднъж за кратко в София)Парадоксът в това е, че никога не съм имала профил в сайт за запознанства.
# 66
20 апр. 2019, 20:42 ч.
Запознахме се ние.... Оказа се, че първо съм ваксинирала котката му тогава е бил с гаджето си, забелязал ме бил, но аз хич не съм го отразила.
След време от котка минал на заек, та ми се наложи да му изрежа ноктите(на заека😁), после мина за храна на животното, после аз му казах, че вече трябва да ме покани на кафе защото така нещата няма да станат..... И сега вече имам 4 деца, котка и рибки(зайчето...то даде фира)
Виж целия пост
След време от котка минал на заек, та ми се наложи да му изрежа ноктите(на заека😁), после мина за храна на животното, после аз му казах, че вече трябва да ме покани на кафе защото така нещата няма да станат..... И сега вече имам 4 деца, котка и рибки(зайчето...то даде фира)
# 67
20 апр. 2019, 22:40 ч.
Skabiela,
искрено ме развесели постът ти, дори го прочетох на глас на мъжа ми и дъщеря ми
Виж целия пост
искрено ме развесели постът ти, дори го прочетох на глас на мъжа ми и дъщеря ми
# 70
21 апр. 2019, 09:42 ч.
Попаднахме в една компания, нейде сред природата... Та запознахме се, но той по-голям от мен, доста красив. Помислих си - без съмнение ще е обвързан, дори женен. И тогава един мой далечен братовчед, негов приятел, се появи и ми зашепна: „Хубаво момче, нали? Нали?! И е ергенче!” Аз го погледнах неописуемо възмутено и надменно - т.е. как смееш да ми говориш така! Но вече имах предвид информацията и показах симпатия на ММ, та после се получиха нещата. Отрича да е карал този приятел да го рекламира... 
Виж целия пост
# 71
21 апр. 2019, 10:08 ч.
Запознахме се в офиса. Той идваше по работа . Всички ми казваха Х те е харесал, ама аз не им обръщах внимание. Пиехме кафе, говорихме си. Почна да идва и когато няма работа при мен. В началото го приемах като приятел, но той беше много настоятелен. И така близо 5 години сме заедно.
Виж целия пост
# 72
22 апр. 2019, 13:36 ч.
Никаква романтика. При нас беше сблъсъкът на титаните - скарахме се в момента, в който се видяхме за първи път. Буквално за здравей-здрасти. И с малки паузи се карахме в продължение 12 часа, като едновременно много се смяхме, както и другите около нас. Бях изтощена, такова чудо не бях виждала - хората обикновено бързо ми отстъпват. Пък тоз как се амбицира...Викам си - не си познал, моето момче. Обаче се оказа, че аз не съм познала. На другия ден пак идва със целия си антураж (бяха общо 12), обаче никой не говори с мен вече, освен той. Викам си - брех, че и тях инструктира, ама не е познал. Пак аз не бях познала, хвана някакъв бас с моята приятелка за номера ми и го спечели, най-нахално си го записа. А аз бях уморена, вече даже исках помирение с него, не можех повече.
Както той обича да казва, разпределихме си ролите още в началото (видяло се било кой е шефа, хаха) и от тогава не сме се карали. Установихме, че ако тази енергия я вложим в нещо общо, нямаме стигане. Предложи ми същата година, под една огромна елха в едно средновековно градче с крепостна стена около себе си. С него от еманципирано, бойно момиче станах слаба, обгрижвана принцеса. И въпреки, че той си мисли друго, вътрешно знае, че аз съм шефът.
Виж целия пост
Както той обича да казва, разпределихме си ролите още в началото (видяло се било кой е шефа, хаха) и от тогава не сме се карали. Установихме, че ако тази енергия я вложим в нещо общо, нямаме стигане. Предложи ми същата година, под една огромна елха в едно средновековно градче с крепостна стена около себе си. С него от еманципирано, бойно момиче станах слаба, обгрижвана принцеса. И въпреки, че той си мисли друго, вътрешно знае, че аз съм шефът.
# 73
26 апр. 2019, 00:46 ч.
А ние пък не помним - нито единият не може да си спомни кога точно сме се запознали, приятелката, покрай която се познаваме също не помни кога ще да е било. Със сигурност поне 10на години си бяхме приятели (именно приятели, не гаджета, любовници или друго) преди да ни хрумне да се съберем... а може би и повече.
Виж целия пост
# 74
26 апр. 2019, 08:32 ч.
На практика се познаваме от деца (6ти, 7ми клас).
В 10ти клас (той 11ти) много взе да ми прави впечатление. Аз все се опитвах да го провокирам, като ме вижда с други момчета 😂, ама той изобщо не разбрал.
Много бях упорита. Уж се получиха нещата, но се разделихме. Той ми изпрати SMS, че нищо нямало да излезе.
Минаха няколко месеца и той пострада в тежка катастрофа. Светът ми се срина и пътувах всяка седмица до Пирогов, за да го виждам, въпреки че той не можеше и да говори. Минаха няколко месеца и след като се прибра вкъщи и се възстановяваше, се виждахме по-често. Явно нещо му е проговорило, че аз наистина много го обичам.
Тогава си бяхме деца, но до ден днешен (12 години вече, а от 8 живеем заедно) знам, че нищо не може да ни раздели. Били сме разделени, докато учех, докато ходех на бригади, но тези моменти ни доказаха, че детската любов си е най-чиста.
Виж целия пост
В 10ти клас (той 11ти) много взе да ми прави впечатление. Аз все се опитвах да го провокирам, като ме вижда с други момчета 😂, ама той изобщо не разбрал.
Много бях упорита. Уж се получиха нещата, но се разделихме. Той ми изпрати SMS, че нищо нямало да излезе.
Минаха няколко месеца и той пострада в тежка катастрофа. Светът ми се срина и пътувах всяка седмица до Пирогов, за да го виждам, въпреки че той не можеше и да говори. Минаха няколко месеца и след като се прибра вкъщи и се възстановяваше, се виждахме по-често. Явно нещо му е проговорило, че аз наистина много го обичам.
Тогава си бяхме деца, но до ден днешен (12 години вече, а от 8 живеем заедно) знам, че нищо не може да ни раздели. Били сме разделени, докато учех, докато ходех на бригади, но тези моменти ни доказаха, че детската любов си е най-чиста.
Препоръчани теми