Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 31

Моят 4 годишен племенник има странно поведение, което притеснява майка му, но неврологът е отчел, че "всички деца на 4 години се държат по този начин". Правили са му и ЕЕГ, нищо не е показало.
Детето обаче си има своите странности, нервности, агресия, които определено не са типични за всяко дете.
Консултация с психиатър дали ще помогне в някаква насока?

Първо да се консултират с детски психолог.

Психологът иска неврологично становище от лекар, за да знае какъв проблем има. А и самото дете се държа нормално при психолога и на пръв поглед нещата изглеждат нормални, но ние знаем, че не са.
Омагьосан кръг..

При нас при подстригване трябва як мъж да го държи, защото буквално се мята, крещи, обръща очите и е като на война. Крещииии Косааааааааа хаха ужасен, че ще му се промени фасона. За мен дори детето да е в норма, ако има проблеми с тези неща говори за проблеми с нервната система, невроза най-малкото. Спокоен човек и наред с нервите не се тръшка, не пищи от всичко.

Психолога с който работихме, а после и психиатъра в Св. Никола при който бяхме на обследване работих с детето без изобщо да питат или да поискат становище от невролог.
Консултирайте се и с друг психолог. Второ мнение ще ви помогне да се ориентирате какъв е проблема.

А аз навремето, точно обратно директно при психиатър заведох детето. Вярно, че ми беше близка и това предопредели решението ми, но аз в екстрени ситуации действам с тежката артилерия. След това вече дълги години работихме с психолог, но първоначалните насоки получих от психиатъра. Казвам работихме, защото психологът, който посещаваше детето отделяше специални часове за срещи и с родител, което мисля е много полезно.

Моето дете е почти на 13 години и от известно време има тревожна промяна в поведението му.  Достатъчно тревожна, че да го помъкна по доктори. Той е с лека форма на аутизъм и досега сме се справяли почти с всичко без особено големи проблеми. Той е изключително общителен, може да се води сносен диалог  с него, обича разнообразието, споделя с мен ако нещо го тревожи, има малко приятели, но си ги търси, успява да контролира сносно поведението си в обществото, справя се в училище. Ако не са любимите теми “фиксации”, бих казала, че вървяхме изключително добре напред. Но всичко това се промени отпреди близо месец и сега е доста различно. Първо се появи апатия към всичко, дори и към любимите неща, спря да контактува с нас, взе да се затваря в себе си и да си прави някакви негови ритуали. Появи се силна тревожност и разсеяност, до степен, че взе да му пречи за всичко. Обяснява ми, че му идват мисли, които не може да подтисне и трябва да прави ритуалите, за да се успокои. Взе и навън да не може да се контролира. Понякога потъваше толкова дълбоко в мислите си, че приличаше на епилептични леки припадъци. Посетихме невролог, направиха ЕЕГ, направихме и ядрено-магнитен резонанс. Всичко беше чисто и наред. Последва среща с психиатър и имаме добавена диагноза обсесивно-компулсивно разстройство. Психиатърът предположи, че е впоследствие от пубертета, но аз смятам, че и затварянето вкъщи, заради пандемията е оказало някакво, дори и малко влияние. Ние живеем в Турция и от март миналата година, детето ми е на онлайн обучение, с изключение на ваканциите. Как протича пубертета при по-големите дечица? Ще съм много благодарна ако някой реши да сподели опит. Засега оставам със свито сърце...

Големия ми син, който е в норма започва да проявява сходни проблеми. На 12 е и аз го свързвам с периода на пубертета.

Здравейте, нова съм в групата и искам да споделя моята история. Имам двама сина. Големият е на 4 години, а бебето е на 2 месеца. Тук ще споделя за голямото си момче и моите притеснения, като бих искала да чуя и вашето мнение относно неговото състояние. Още от бебе,забелязах известно изоставане спрямо другите деца. По-късно се обърна, по-късно пропълзя и по-късно проходи (1.3 месеца). Но някак си всички ме убеждаваха как е момче и това е нормално. След това започна ясла на 2 и тогава забелязах,че има доста говорещи дечица,но моето не беше от тях. И пак бях успокоена със същото. Да,но минаваше време и думите не идваха. Исках да направим консултация с логопед,но никой не ни приемаше преди 3 години. Едвам изчаках третия му рожден ден,за да го заведем на логопед. Смея да твърдя,че избрахме най-добрата и опитна логопедка в Русе и тя твърди,че детето ми е абсолютно здраво,но има забавяне в речта с неустановен произход. След консултациите с логопед всяка седмица,думите идваха една след друга. Изреченията също не закъсняха,но някак си все едно всичко се случва адски бавно. Детето ми има огромен запас от думи,но му е много трудно да прави по-сложни изречения. Най-дългите му изречения са от 6 думи и то с наша помощ. Още бърка родовете и числата. Напоследък започна да повтаря всичко,което му кажа. Например "Криси, ела!" И той повтаря"Криси, ела!". Иначе има перфектно ниво на разбиране. Изпълнява абсолютно всичко,което му кажем. Отговаря на всякакви въпроси,освен тези със Защо? Но отговаря адекватно на "Как се казваш? На колко си години? От къде си? Как се казва,мама, тати,баба,бебето?,Какво правиш? Какво ядеш?" И т.н. Знае доста букви и може да брои до 10. Като цяло по цял ден говори,но предимно прости изречения или постоянно показва кое какво е или назовава кой какво прави. Например ако бебето повърне казва "Никола повърна!" . Много е социален,играе с децата,търси ги. Има добра груба моторика,кара тротинетка. Гушка ни,целува ни, спи спокойно. Но е много злояд - яде само плодове и зеленчуци и ядки. Не иска да прави много неща сам. Иначе може да се къпе,да си мие зъбите,да ходи сам до тоалетната,да си обуе гащите, чорапите и т.н. с блузите и обувките имаме проблем. Храни се от малък сам с вилица,с лъжица му е трудно. Много съм притеснена обаче за това повтаряне и за това,че често изпада в истерия,ако не му се угоди. Не участва с охота в групови занимания и често се оплакват от това в градината. Струва ми се и,че не говори достатъчно за възрастта си,в сравнение с дори малки деца на 2. Не разказва истории от детската градина,не може да учи стихотворения. Не реже правилно с ножици,нито да оцветява в линиите. Искам да отбележа,че му обръщам много голямо внимание. Постоянно го занимавам с образователни игри. Воден е и на детски психолози,които не намират проблеми в него. Просто имал собствено темпо и характер. Но свекър ми постоянно повтаря как не говори достатъчно,че едва ли не е много зле и ни обвинява,че сме лоши родители,без акъл. Според него мозъкът на детето не е развит, защото не яде месо. Всеки път след като говоря със свекър си не спирам да плача. Сега като имам и второ дете, съм още по-уплашена,защото четох,че ако първото дете е аутист,има огромен шанс и второто да е...Направо ще се побъркам от притеснение,но не знам какво повече да направя за него. Благодаря,че изчетохте всичко! Всяко мнение или съвет ще ми е от полза!

Не го води на логопед, не го води на психолог, нито на невролог или каквото друго се сетиш. Единственият правилен път е да направите консултация с добър детски ПСИХИАТЪР. Само той може да ви даде адекватен отговор и да постави диагноза, той може да даде насока за терапии и други занимания. Аман от пишман специалисти, дето успокояват родителите, че нищо му нямало на детето.....

Но щом вече говори и умее неща сам, това е добре. И сега не мисли за бебето, да,  има по-висок риск, но той не е огромен.


Допълвам се: Днес е световният ден за информираност за Аутизма !!

Здравейте!

С тази публикация бих искала да Ви поканя да участвате в изследване, което провеждам, за да напиша магистърската си теза във връзка с дипломирането ми. За да се включите, използвайте този линк: https://forms.gle/N4hm2KxFzHUpnXqcA. Целта на изследването е да науча повече за взаимовръзките между начина, по който родителите на деца с разстройство в развитието и такива на деца с типично развитие разбират своите емоции и тези на децата си, по който се справят с тревожността си в различни ситуации и как това е обвързано с индивидуални характеристики. Интересувам се само от обобщените, групови резултати. Анализът на получените отговори ще бъде групов, не индивидуален.
Ако решите да участвате и последвате линка, на първата страница можете да се запознаете още веднъж с целите на изследването и с начина на протичане, както и да използвате контактите ми и да се свържете с мен, ако имате въпроси.

Благодаря на всеки от Вас, който има възможност да отдели от времето си и да попълни въпросниците. Това ще бъде много голяма помощ и принос към работата и дипломирането ми. Очаквам да бъда готова с резултатите и изводите в края на тази година и поемам ангажимент да ги споделя тук, в резюме.

Ето и малко информация за мен: казвам се Джулия, бакалавър съм по психология и завършвам магистратура по клинична психология в Нов български университет, развивам се в областта на психологичното консултиране и психотерапия. В линка има посочени, но оставям и тук мои контакти:
- Т: 0878194843.
-@: todorova.djulia@gmail.com.

Благодаря!

Пиша за да се оплача, вчера в развита страна като Белгия, да, прехвалената Европа, изгониха дeтето ни от СПЕЦИАЛНОТО училище, ето така - директорката вика, че от утре не може да идва. Ние шок, щели да му търсят дневен център, но кога не се знае. Дете на 11 години, което има право по закон на задължително обучение.
Той е много труден последните месеци, ние сме в период на преместване в друго училище, те знаят, ставаше въпрос за най - много  5 седмици още. Той е там от почти 9 години. Мъжа ми се обади при правата на децата да се оплаче. Аз разбирам, че е непоносим напоследък и пречи, но така от ден за утре  не може, то и при работа трябва предизвестие. Сега си седим в къщи и чакаме......... но да взимат 3000 евро може.

Това е ужасно, Бео. Защо не го искат? Агресивен ли е? Психолог работи с него предполагам. Какво казват специалистите?

Не, никаква агресия, просто пречи, не учи, и стана много екстремно палав, катери се по огради, класа му е на втория етаж, и се притеснявали да не падне,  много труден период,  те знаят че ние сме в задънена улица, чакаме училището с повече персонал, и ни забиха нож в гърба. След 9 години гледан, като писано яйце там. Не отричам, че е трудно, но така да си измиеш ръцете и утре да те няма, оправяйте се сами. В шок сме.

Как така ви казаха? Не трябва ли писмено да се обосноват и после, ако смятате че са ви нарушени правата да писнете където трябва. Очевидно са били груби и безапелационни. В крайна сметка защо не се обърнете към адвокат, дори и от организация някоя, да се знае  какво чакате и какво да правите. Но ако е било опасно детето да е там , по добре че сте го прибрали. Успех, дано се справите сами или не сами.