грижа за болен възрастен

Tifius е влязла в обяснителен режим още от първата си публикация. Ако имате предвид мен, че имам нужда да се издигна в собствените си очи, нещо сте в грешка. Или ме познавате и знаете по-добре от мен. Останете си със здраве и дано не ви се налага да попадате в ситуация да гледате болен родител.

Нямаше да е зле,ако бяхте прочели темата! За съжаление пиша от горчив собствен опит!

А а от какъв пиша, от негорчив или. Знаете ли, че за двете седмици, в които оставих майка си сама припадна на улицата и после едвам я върнах на този свят, защото си удари главата и пострада лошо. Сестра ми ми каза, че всичко това я товарело психически и не иска да ходи дори в болницата да я вижда, а живееше в един град с нея, а аз всяка седмица пътувах 700км за да съм до нея. Като я изписаха сестра ми каза, че детето ще шуми много и не я иска в тях, а и няма място, а аз живея в София и нямаше как да я взема и я взе свекърва ми. Майка, която цял живот е гледала две деца и едното и заяви, че не иска и да чуе за нея, щото тя ако искала да е щастлива нямало как да се наеме с подобно бреме. И останах само аз, никой друг. Благодаря на Бога, че мъжа ми е свестен и не мърмори, че тя е в нас, защото знам, че повечето мъже биха били против.Но ако не я бях взела, досега да е умряла. Аз усещам, че нямам друг избор. Иначе и на мен ми идва в повече. Чисто нов апартамент, в който се нанесохме, хола винаги е като болнична стая, но къде да я оставя, на кого. Кой ще се грижи с любов за нея и по какъв начин, че да може да я закрепи, щото тя е като малко дете в пълна невъзможност да се грижи сама към момента. Но такъв е живота. Не обвинявам никого, всеки знае себе си. Просто казвам, че има начин. Авторката се вижда, че я интересува и вълнува, а моята сестра каза на майка ми, че е мъртва за нея, за да се отърве от грижата, щото я товарело. Това е.

Не, не се чувствам по този начин от коментарите в темата. Искам да обесня какво смятам да правя, за да дам отговор какво всъщност съм рвшила да правя след като създадох темата. Всеки коментар тук и споделено мнение са от полза, наистина. Темата е много болезнена за всеки, достигнал монента от живота си, в които трябва да покаже благодарност за възрастните близки, грижейки се за тях. Наистина всеки живот има  хиляди обстоятелства и просто е сложно. Оправдание, извинение, обяснение...Създадох тази тема просто като зов за помощ, търсех някой измислил някакъв начин болният да бъде с близките си и в същото време как неговите близки да успеят да продължат живота си, но и да са от полза. Аз искам да се грижа за моята баба, търся начин да олесня грижите с помощ от болногледач, за да мога да се грижа и за децата си. Никога не съм си и помисляла, че понеже ще е трудно няма да участвам. Няма как да оставя човек, които винаги е бил до мен без значение дали му е било удобно, дали е имал работа или просто свои живот.

Разбира се, винаги има и ще има някой страничен, който да се намира на приказки с осъдителен характер, колкото да се изкаже по темата. Грижата за хронично болен, особено с тежка болест е товар за близките. В нейното състояние, може би хоспис, в града, където си ти, щом не можете да сте ежедневно до нея.

Напълно те подкрепям в решението си да наемеш човек за помощ! Ние се грижихме за болен родител, после наехме помощ и накрая беше дом. След като минахме през всичко това се моля само да съм си наред с ума когато остарея и напълно да откажа децата ми да правят такива саможертви. Винаги има чувство за вина, това е Човешкото у нас, но аз на моите деца не желая да го причинявам, нито на съпруг.

И аз така, дано само пенсията ми някой ден е достатъчна за хоспис ако се наложи, че си е скъпа екстра.

Странно как попаднах на тази тема,  в точния момент...
От 4 дни съм в болница с моята баба. Вдовица,  сина й,  моят баща,  почина преди две години,  оттогава аз изцяло се грижа за нея. Брат ми пътува,  тук е по два месеца на всеки четири,  съпругът ми пътува също,  имам две деца, куче,  работа.
От две години насам съм на режим всеки ден при нея,  памперси,  пазаруване,  чистене и тн. До преди 2 седмици горе долу се оправяше сама,  но зазля изведнъж. Легна с пневмония,  приеха ни в болница с придружител - аз. След първите 24 ч наех санитарки да се въртим,  няма да казвам за каква цена.. През нощта не е на себе си,  вика,  буйства,  през деня спи. Пробвах с хоспис,  побъркваше ги нощем и си я взех.
След празниците се надявам на консулт с психиатър,  жената си отива,  но някак трябва да се справя до края
Взимала съм я у дома два пъти по два месеца, побърка децата. Аз се чувствам адски изтощена и ме е страх вече и за собственото ми здраве. По същия начин не мисля за нищо друго,  от което страдат околните. Колкото и да давам пример на децата, как трябва да се грижим за най-близките си,  от един момент нататък идва в повече..

Ох, тази тема направо ме бодна. Изпратих родителите си съвсем скоро, вчера правихме 40 дни на баща ми, майка ми си отиде 20 дни преди него. И те бяха възрастни и в последните дни им се случи какво ли не, но стана така че си заминаха и не се наложи изобщо да ги гледаме. Ние със сестра ми се бяхме уплашили много какво ще правим, макар че сме в един град с тях, а сестра ми живее на съседната улица.Проверявахме всякакви възможности.Познато ми е и това, че не искат кухня, не искат и човек да се грижи за тях, но ако нещата бяха стигнали до там, щяха да поискат. Няма място за претенции.
Авторке, ако имате средства, наемете малка квартира в София за бабата. Ще ви излезе по-евтино да я гледате на място, където сте самата Вие. Тя има ли къща или апартамент там, където живее? Ако има, продавайте, за да имате пари да се справите.
Знам, знам какво ще кажете. Бабчето няма да даде. Тук няма шест-пет, трябва да даде.В София ще намерите и свестен хоспис, и човек да я гледа. Ще е скъпо, но всички да се включват с пари, друг начин няма.Не се знае колко още й остава. Може да минат 3-4 години и все да е на легло. Какво ще правите? Решавайте въпроса докато още може да се движи, че после с частна бърза помощ ще я превозвате и ще ви излезе  цяло състояние.

Имам баба на 94 год.
Бавно и полека старостта натделя.
Живееше в друг град. Първо започна да и помага жена по 2 часа на ден. После почна по 6. После почна и през ноща да идва. Случи се така че децата й в събота и неделя тичаха до провинцията да изчистят и сготвят. И те не са първа младост и почнаха много да се уморяват. Намерихме дом в София и сега живее тук. Вече е почти на място. Аз лично сама трудно я вдигам а пък за къпане и денонощно обслужване изобщо не се получава. Мисля че и за нея и за всички в семейството това е най-добър вариант.

Мили хора, благодаря ви за подкрепата, милите думи, споделения опит и съветите. Искрено съжалявам, че тази тема е толкова четена и има толкова хора, които се включиха,защото страданието на болните е нещо ужасно.
Докато аз(внучката) и двете дъщери на баба се разберем кой как ще се включи, баба тази сутрин падна и си счупи крака. Естествено сега успяхме доста бързо да се организираме- леля ми си взе отпуск, майка ми пристига от чужбина още тази вечер...трябваше ли да стигнем до тук?
Аз съм от Варна, баба и едната й дъщеря са в Добрич. Във Варна няма подходящ ходпис, тъй като тук всички са със славата на места, където пращаш близките си на скорошна смърт. В Добрич пък вече месец не можем да открием болногледач,а сега съвсем стана сложно, тъй като със счупен крак тя става напълно неподвижна и с нужда от денонощна помощ. Снощи взех решение, че повече не мога да чакам дъщерите й и ще я взема при мен с децата и ще намеря жена да ми помага, тъй като децата ми са малки и нямам на кого да ги оставям(винаги съм с тях,на 2 и на 5 години са). Съжителството ни би било много трудно, тъй като децата ми са малки. Постоянно си представям как някое е болно(понякога и двете едновремено) ,а баба е с адски болки в другата стая- е, къде ще ида?
Въпреки всички ужасни сценарии в съзнанието ми( които са проект на напълно реални ситуации), все пак реших да я взема у дома. Беше ме яд на майка ми и на леля ми - едната все е на работа,а след работа била твърде уморена, другата пък живеела в чужбина, не можела да зараже всичко и да тръгне... Казах си, защо след като има две здрави дъщери,аз трябва да поема цялата грижа и да събера на едно място две малки дечица и болен стар човек?... но след това пред мен изплуваха спомени от целия ми живот до сега, в които баба е била част. Винаги е присъствала в живота ми и то в помощ за мен и всички около мен. Как тя нито веднъж нямаше оправдание, извинение, обяснение, пречка за да бъде в най-горещите точки? Ето за това реших, че поне ще бъде спокойна съвестта ми, че съм ѝ се отблагодарила.
Но ето че днес тя си счупи крака и събра двете сестри при себе си. Да видим какво ще измислят и как ще се погрижат за майка си, която е дала живота си за тях.

Няма да ги чакаш да измислят поредния сценарий, в който ти си на топа на устата, а те си гледат живота! ТИ опъваш за всичко, значи имаш основен глас в решенията! Едната не можела, другата не можела, а всъщност и двете не искат! Щом искат да абдикират от задължения, моля, но в замяна на това и двете ще отделят по една стабилна сума всеки месец, която евентуално да покрие наем на малка квартира близо до твоето жилище, както и жена за помощ, също храна и лекарства. Така ги виждам аз нещата.

Все трябва да има някакъв начин, не може такъв човек като баба ми да си умре самичък в дома си

кои места си проверила във Варна?

лично не съм посещавала нито един хоспис, тъй като искахме да се грижим за баба в дома й. Мнението ми е сформирано от форумите в интернет и лични истории на познати