Защо учителите се сменят постоянно?

Проблеми с колектива, преместване в друго населено място, откриване на по-добра възможност (например място в по-близко или елитно училище) и т.н.
Въпрос на късмет, не е масово. Дъщеря ми е 8-ми клас и има един единствен случай на смяна за всичките години.

По английски и аз съм имала няколко учителки - може би си намират нещо друго с езика, а не учителстване. Дъщеря ми преди 15 години малка имаше по английски преподавателка - студентка по англ. филология

Искат, но искат и разни други неща – достойно заплащане, добър колектив, свестни шефове...  
Между другото, едва ли ги назначават на постоянно място, най-вероятно само за учебната година.
Радвайте се, че все още се намират някакви учители.

Най-лесно можеш да си отговориш на въпроса защо учителите се сменят постоянно като се запиташ дали ти самата би работила като учител.

Хората, които знаят добре западен език, обикновено учителстват, само докато си намерят нещо по-добро. Просто пред тях има много повече перспективи, свързани с по-добро заплащане и по-малко стрес и нереалистични очаквания от страна на обществото.

Относно учителката по английски - да в английска има голямо текучество.
Освен гореизброените причини, ако става въпрос за млада жена има и излизане по майчинство.
Друга причина - пестене на средства. Учителят се назначава за една година и след 30.06 се освобождава. От 15.09 - нов. Така се спестяват няколко заплати, а кандидати все ще се намерят.
Завръщане на титуляра
Пенсиониране
Смърт. Да, и това се случва.
Боледуване.

Сега се сетих за една приятелка бивша учителка по френски език. Преди години ми се оплакваше от държанието на директорката. Но не мисля, че това може да е причина да напуснеш работното си място. Сигурно, защото разсъждавам по определен начин. Но не съм в същата позиция, така че няма да си позволя да съдя.


Това е доста тревожно! За спестяване на някакви си средства учителите се подлагат на несигурен живот - дупки в социалните, здравните и т.н. а от друга страна децата биват лишавани от развиване на дълготрайни отношения с качествени учители. Това го виждам и в така наречените супер-маркети - на всеки 6 месеца нов работник, но не съм си и представяла, че може да се прилага същата схема с учителите. И наистина после как очакват младите да се насочват към учителската позиция - ще блъскат с години да учат, за да получат после такова отношение?

Разбира се не навсякъде е така. Но се назначават първо за една година и след това мястото се обявява пак. Ако директорът е доволен ще назначи за постоянно, ако не е или му "спуснат" друг кандидат назначават нов човек. Ако човекът е без голям опит (над десет години) заплатата е по-ниска, съответно няма или е малък и процентът прослужено време и т.н. Причините са най-различни.

В училището на сина ми пък учителите се сменят всяка година съвсем целенасочено и така от първа година на детската градина до 6 клас, когато приключва началното училище и започва гимназията. За Белгия иде реч, но не знам дали е за всички белгийски училища. Класовете също ги размесват на всеки две години. В началото ми беше много неприятно, защото аз съм от хората, които не обичат промените, особено свързани с хора. Синът ми обаче е толкова адаптивно същество, че хич не се впечатлява от това. Аз обаче вече страдам за тазгодишните учителки, които се оказаха строги и взискателни, но пък децата научиха много.

За съжаление в целия свят има глад за учители. Хората не искат да работят това - не е достатъчно добре платено и по цял ден се занимаваш с оплаквания и мрънкания от родители, разглезени ученици, все повече деца със специални потребности, и огромна преса от правителството - да постигнеш по-големи резултати...

При нас в Англия учителите масово работят на половин седмица. За цяла седмица не им стигат нервите. Работи се от 8 до 5 плътно, от това време си 5 пълни часа с децата, а 3 часа проверяваш тетрадки всеки ден и приготвяш уроци за другия ден - седиш в училището, не си отиваш у дома, отговаряш на имейли на родители и т.н. Отговорен си за всичко и си винаги виновен ти...

Отделно е политика - един и същи учител да не преподава 2 поредни години на един и същи клас, особено от 1-ви до 6-ти клас. Счита се, че така могат да се избегнат евентуални проблеми с фаворитизъм или пък тормоз над ученик. И аз съм съжалявала за някои добри учители на детето ми, но така беше докато в 6-ти клас не ни се падна помощник-учител, който използваше сарказъм и много фини обиди към децата. Нито можеш да докажеш, че ги тормози и обижда, защото не е директна обида, а и много деца не му разбираха сарказма, нито можеш да преместиш детето - нямаш на базата на какво. Едва изчакахме края на учебната година да се отървем. Човекът просто не беше създаден да работи с деца - идваше от друга сфера и търпението му и разбирането му не му бяха силата.

Нагаждат нормативите на учителите. Всяка година се променя броят на учениците и това рефлектира върху нормативите на учителите. Разпределянето на часовете между различни учители става по различен начин. В общия случай всеки учител иска да си продължи часовете с класовете, но е нужно часовете да се разпределят така, че за всеки учител да има пълен норматив.

Защото вместо да се радват, че има все още млади хора с ентусиазъм, те ни карат да носим доста товар върху плещите си. И в един момент осъзнаваш, че се раздаваш за едно няма нищо. За ръководството няма значение дали децата са доволни, дали родителите са доволни. Те искат да сме роботи в бумащината и ако може да сме го свършили вчера.  Който е добре с документацията, той се справя отлично с работата.

Не знам каква е ситуацията във Вашето училище, но ще Ви кажа (като бивш учител) какви са причините според мен:

1. Обикновено новите учители се назначават на срочен договор за една учебна година (септември-юни) - свърши ли учебната година, те остават без работа и отиват на борсата до есента, когато отново ги назначават. Така училището си спестява пари като не им плаща осигуровки лятото. Това е напълно законно и повечето директори се възползват от тази възможност. Разбира се, учителят няма как да е сигурен, че наесен пак ще го назначат - може да намерят по-добър кандидат или такъв, който иска по-малко пари. Затова при първа възможност повечето бягат и търсят друго училище.

2. Да бъдеш учител в днешно време е 20% работа с децата и 80% попълване на безсмислена бумащина (в извънработно време, разбира се). Ако искаш да заведеш децата някъде, да работите с някакви специални материали или просто да ги изведеш на урок в парка, трябва преди това три дена да попълваш документации, обяснения защо, какво и как, да искаш разрешение, да убеждаваш ръководството, че не искаш да ги отвлечеш, никой няма да умре, просто искаш да направиш часа си малко по-различен, интересен и запомнящ се. Общо взето, всеки те спъва както и с каквото може, защото, няма да се лъжем, най-безопасно за децата е да седнат мирно в класната стая, да не пипат нищо и само да слушат какво им се говори - така е най-лесно и отговорността е най-малка, затова много учители са принудени да преподават така, въпреки че са наясно, че това не е най-добрият начин да научиш децата на нещо. Затова много хора напускат бранша, това е и една от причините по които го напуснах аз (преподавах биология и химия, а нито биологията, нито химията се учат само с приказване и писане).

3. Заплащането на повечето места е под всякаква критика и има тонове работа, която учителят трябва да върши в извънработно време, защото няма как да я свърши докато води часове. Това води до липса на каквото и да било лично време. Докато бях учител истински почивните дни се брояха на пръстите на едната ми ръка. Затова много учители, особено по езиците и по математика, търсят нещо, което дори да не е по-платено, поне не е толкова натоварено и след края на работния ден имат време за себе си и за близките си.

4. Много учители срещат проблеми с дисциплината или пък с родители и няма кой да ги защити от разглезени и невъзпитани деца, от агресивни родители, от откачени директори и т.н. Не съм имала такива проблеми, но много мои колеги имаха. И се е случвало да чувам как някоя колежка хлипа в тоалетните след поредната порция психически тормоз от някоя проблемна майка или от директорката. Каквото и да се случи в час, вината се хвърля първо (а понякога и единствено) върху учителя, включително за ниски оценки. Много са малко родителите, които признават, че детето им има поведенчески проблем и са готови да работят с него, или сядат да му помагат ако е изкарало ниска оценка. Тази агресия и липса на комуникация и подкрепа също гони много учители.

Общо взето, това са причините учителите да се сменят постоянно. По мои наблюдения, най-голям глад има за учители по математика и езици, скоро ще започне и за такива по природни науки. Условията навсякъде са сходни и една част скитат от училище на училище в търсене на по-добри условия, а друга направо напускат бранша. Единственото, което могат да направят родителите в случая е да работят със своето дете и да са отворени към комуникация и съвместна работа с учителя. Останалото зависи от директора.

За протокола: преподавала съм в елитна столична държавна гимназия, а след това в частно училище. В училищата в малките населени места сигурно е още по-тежка ситуацията.

От елитна и престижна гимназия се превърнахме в училище просещо деца. Аз съм учила там и се гордеех с това. Сега всеки може да влезе, даже ни принуждават да ги молим. Жалко. От учители се превръщаме в звероукротители, длъжни сме да се унижава е търсейки деца. Започнах работа с огромно желание, а сега търпя разочарования. Най-младия човек в колектива съм. Нямам идея дали ще се върна след майчинство. Имах прекрасни деца все още, но виждам как с последните випуски си отива надеждата. Болно ми е. За съжаление в училище не си практикуваш професията, а се занимаваш с глупости.