Възможно ли е с годините семеен мъж да става все по-добър съпруг и баща

  • 5 063
  • 91
# 60
Е, тя темата е така поставена, че не става много ясно какво точно се пита, и защо, но пак се оказва полезно - да видим за какво служат мъжете. Явно за и бащи не стават, щото нямали инстинкти, жените им и на това ли ги учат, не разбрах много добре.
Виж целия пост
# 61
Да, например бивши затворници, алкохолици, насилници, нарциси, психопати, които търпят   еволюция на съзнанието и стават порядъчни, образцови съпрузи и бащи за пример. Simple Smile
И един мармот завива шоколада със станиол ...

Защо ли не вярвам в чудеса?
Виж целия пост
# 62
Психопат, познавам един. За около 20 г се беше укротил, не че е станал добър, просто си траеше. Сега пак започна. И с приказките, и с действията. Се ля ви.
Виж целия пост
# 63
Да поясня - темата се отнася всъщност за 2 неща, които вървят заедно - загриженост и капацитет реално да бъдеш полезен - защото ако едното ти липсва няма как да бъдеш добрия съпруг и баща. Загрижеността е да се интересуваш как  децата и жената се чувстват и какви нужди имат и да имаш желанието да ги задоволиш. Другото е да имаш капацитета да преценяваш ситуациите за да можеш да вземеш правилно решение. Давам пример за пояснение: Баща е сам с детето си. Детето се е запътило към нещо опасно или някаква опасност го грози. За да се предотврати тази опасност първо трябва вниманието на бащата да е в детето (а не да си говори примерно по телефона или да е фокусиран в нещо негово си) за да може изобщо да забележи опасността. Второ - трябва да има мисловни способности за да прецени адекватно опасността и да я предотврати. Ако едно от двете му липсва резултатът ще е един и същ - пострадало дете поради лоша родителска грижа.
Това не са конкретни неща, които можеш да научиш на курс да правиш механично. Това е вътрешен стимул и интелект, които или ги имаш или не.
Виж целия пост
# 64
Абе, да те питам - ти деца имаш ли, по градинки и майки с деца заглеждаш ли се?
Защо си седнала да философстваш за мъжките качества, не разбирам.
Виж целия пост
# 65
Снощи мм така " сипа от нейното лекарство" на дъщерята, че му казах Браво. Че беше започнала много да ми се качва на главата. Обещавам, повече да не го критикувам като баща.
Виж целия пост
# 66
Абе, да те питам - ти деца имаш ли, по градинки и майки с деца заглеждаш ли се?
Защо си седнала да философстваш за мъжките качества, не разбирам.

ако е за мен това - философствам щото темата ме вълнува. Децата ми са големи и са минали градинския период. Но сега пък правят други неща, които пак си искат родителски контрол
Виж целия пост
# 67
От това, което чета  - склонна си да прехвърляш вина и отговорности, спрямо своите представи за грижа и контрол.

Виж целия пост
# 68
То защото няма заблеяни майки, които са откровено опасни за децата си. Всеки ден почти се сблъсквам с такива.
Да не говорим, че и на най-загрижения и отговорен родител се случва детето му да се нарани и то пред очите му.

Скрит текст:
Добре че не помниш как цял форум ти се молеше да си заведеш бебето на лекар, когато падна и си удари главата. Май така и не го заведе...
Виж целия пост
# 69
То защото няма заблеяни майки, които са откровено опасни за децата си. Всеки ден почти се сблъсквам с такива.
Да не говорим, че и на най-загрижения и отговорен родител се случва детето му да се нарани и то пред очите му.

Има разбира се и заблеяни майки и заблеяни бащи. Ма тук темата е за бащите.
Между другото заблеяност е същото като некадърен родител - заблеял си се защото си преценил, че нещо друго е по-важно. Ако детето не ти е приоритет значи не ти дреме достатъчно за него
Аз затова казах ВНИМАНИЕТО му да е в детето, а не ОЧИТЕ. Щото очите може да си гледат, ама да не виждат щото вниманието ти не е в това, което гледаш, а в нещо съвсем различно.


Цитат
Добре че не помниш как цял форум ти се молеше да си заведеш бебето на лекар, когато падна и си удари главата. Май така и не го заведе...

това за мен ли беше? Ако да - изобщо не се сещам какво имаш предвид.

От това, което чета  - склонна си да прехвърляш вина и отговорности, спрямо своите представи за грижа и контрол.

нормално е всеки да си има свои си представи за грижа и контрол. Убедена съм, че и ти имаш такива. За мен няма значение как гледаш едно дете ако резултатът е добре огледано, здраво, развиващо се и щастливо дете.
Виж целия пост
# 70
Не твърдя, че е ненормално, но и не намирам смисъла на подобни дълбоки разсъждения. Ако имаш проблем с мъжа си относно родителството, търси решение, заедно с него, или сама, вместо да чакаш на общественото мнение по общи въпроси, касаещи бащите - може ли, не може ли.
Виж целия пост
# 71
Аз ще отговоря от гледната точка на гаден милениъл. Всичко се учи, за всичко си има метод и подход. Няма гарантирани резултати, но ако много държиш - може да подходиш мениджърски или бюрократично и отстрани нещата да станат много гладки. Проблемът при повечето родители е, че изобщо не включват на родителски режим, а просто си живеят и чакат детето да се адаптира. Да, ама детето изисква специален подход, понякога специален до дебилност, контраинтуитивен.

По-старите поколения и хората, които си обичат комфорта, не го разбират, а понякога се инатят (защото наистина е адски тъпо човече с ръст един метър да ти задава как да правиш нещата, ама какво да правим...) Повечето хора също така не искат да учат и да се усещат като поучавани, затова просто правят там нещо и ако стане.

Та - не знам дали може, в смисъл ако човек се заинати, дори за нещо хубаво, напук няма да стане нищо от него. Но това вече си е до характер и особености.

Иначе самата аз с годините ставам все по-отлична жена и майка, точно защото някои неща не са магия, а се учат. За други неща пък подхождам технично, без его, защото просто не искам да го мисля и да го преживявам.
Виж целия пост
# 72
Стига ценностите да са положени на място (това не се променя - каквато клечка си изтеглила, това е), всичко останало е въпрос на практика и желание. Никой не се е родил научен.
Виж целия пост
# 73
Както и преди писах въпросът ме вълнува принципно дали такова нещо е възможно, защото някои хора казват, че може, но явно това мнение не е резултат от личен опит, а по-скоро на тях им се ще да е така, надяват се да е така и кой знае още какво. Аз никога нищо не чакам - имам ли проблем действам си по него или докато не го реша или докато не ми писне и се откажа тотално да се занимавам или пък  докато други хора или обстоятелства го решат най-неочаквано за мен.
Виж целия пост
# 74
Skrekkelig,
какво те навежда на мисълта, че мненията не са базирани на личен опит? То не всички пишат така като теб наизуст.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия