Децата и самостоятелността

Много хубава тема и точно на време за предстоящата ваканция
Моето момиче /ще навърши 9г след броени дни/ много добре се справя сама, пу пу, и въпреки, че 2 години бях в майчинство, за да гледам малката, през това време това ми беше цел - да се  опитам да я направя възможно най-самостоятелна, понеже от средата на 2-ри клас ще трябва  да се прибира сама от училище, както и да стои следобедите вкъщи сама - занималнята в училище никога не ни е била вариант. Преди седмица започнах работа, сега тя е 2-ри клас, прибира се сама /с нейна приятелка и майка ѝ, но все пак през една част от пътя е сама/, знае как да си стопли обяд, има и задача да изпразва миялната и да си вдига от масата каквото е яла. Ходи от ок.2 години и сама да магазина, има пресичане, но си е квартален. Играе и сама навън, има неголям периметър, но съм спокойна, понеже са все познати деца.
 Най-голям успех имахме с това да се научи сама да си пише домашните и да е отговорна към задачите за училище - проекти, домашни и всякакви други предстоящи за следващия ден неща. Въпреки, че малко повече от 2 години си бях вкъщи, не съм ѝ висяла на главата, а тя в нейната стая си пишеше и само при трудност се включвах и помагах. Та и това учи на самостоятелност. Не мога да се справя с разтурията  в стаята ѝ понякога, но това да е проблема, все ще дойде време да се научи и да поддържа подредено и що-годе оправено.

Отчитам факта обаче, че не живеем в София. Г относително голям град сме, но я няма софийската лудницата с трафика и разстоянията, така, че опитът ни няма как да е релевантен на този на родители от град с по-голям мащаб.

И все пак, учудвам се, че за доста хора, писали преди мен в темата, детето им се струва малко на тази възраст да прекара цял ден самО вкъщи. Аз съм с палци горе за подобен опит и съм почти сигурна, че всичко ще минава ОК. Успех, Таис!
 

И аз ще го уча моя догодина да се прибира сам, че тази година срядата ме подлудява. Единствената възможност е баща ми да го прибира, а той един път не е отишъл навреме!!

Таис,

моят беше на 9 когато съм го осатвяла целодневно сам. Или цяла вечер сам.
Но той от 7 г си беше е научен сам да ходи на у-ще, да се прибира, да си обядва и тн.

Естествено много си зависи от самото дете, но на много места по света си има общовалидни закони без възможности за различно тълкуване и според мен така и трябва да бъде. При нас ясно е казано до 12г. не може да се оставя дете само в къщи, до 7г. не може да оставя само в колата и т.н. Много от тези числа са в резултат на статистическа обработка на всички регистрирани инциденти така че сигурно са достатъчно добре обосновани.

На "много места по света" има организация за лятото за децата в училище. В България трябва да се търси платена, а може и в нея да няма места.

Мога да се оплача с много неща и при нас, които създават неудобства за работещите родители, но акцента ми беше върху друго. Постепенно с времето се научихме да ценим наличието на ясни закони за всичко, спазването им от всички и най-вече невъзможност за разнообразни тълкувания и шикалкавене. И да, справянето с много от неудобствата струва доста пари и допълнителни усилия, които огромната част от хората приемат за напълно приемливо когато се касае за осигуряване на безопасност на децата.

За мен, много по-страшно е да не ти дават шанс да пораснеш!

Занимални, курсове, лагери, детегледачки....бол!
Дано всеки намери подходящото !

Безспорно има много решения, но не всяко семейство може да си го позволи. Обикновено хората с по-ниски доходи немогат да наемат постоянна детегледачка, както и да запишат на детето курс за цялата лятна ваканция. Затова се търсят и други варианти.
Аз имах колежка, която сама отглеждаше дъщеря си и й се налагаше да я оставя нощем сама заради смените. Закона пази майките с деца под 10г при нас, но в крайна сметка жената имаше нужда от тези доходи и не напусна работа. На такава възраст си е страшно.

А какво ви е мнението за летни морски лагери? От каква възраст пускате или смятате да пуснете децата си?

Прекалено скъпи, доста кратки, общо взето опасни... Всъщност дъщеря ми досега точно на морски лагер не е била.
Синът ми пък хич не иска да се дели от мен нощем. Даже сега заминаваме за два дни и му е мъчно.

Тази година ще го пусна, но не на море, а на планина. Имало и басейн там....ще видим как ще е. Досега не се е делил за толкова време, та не знам.
На море не е лошо, но като че ли за по-големи деца. Първият ми морски лагер беше, като бях на 10 г. и спомените ми са, че само се пържихме на пясъка и гледахме тъжно морето, понеже не ни пускаха да влизаме....

На летен лагер отиде по нейно желание на четири години. Перфектна ортанизация!  Пет минути преди обявения час за тръгване, директорката и главен виновник , строи персонала, качи децата ииии.......Върнаха ми детето чисто, доволно и щастливо!
Пътува с тях, през следващите три години ,два пъти годишно, Сандански- море, Велинград-море... и, хайде на училище!

За четири години овършаха половин България! Не мога да отрека, че "зелените им училища" бяха повече от смислени!
Хотела им беше само база за нощувка, всеки ден посещаваха всичко Що може да се види наоколо...за четири години: от София,до Търново (и обратно) почти няма място където да не са раздвижили местната икономика.
Мнението ми е субективно! Директор, учител, дете, родител!

На зелено училище ходи. От първи клас. С непознати деца и ръководители не би отишла. Морски лагер си беше мизерия по наше време, плюс пържене дълги часове без чадър и сянка (помня доста неприятни изгаряния, и читава слънцезащита не съществуваше тогава), сега не знам как е. Не ходим на море в Бг отпреди раждането й (водили сме я в Бургас и на няколко плажа наоколо в нисък сезон, все пак да не е капо), ако нещо не се засили по свое желание с компания - няма как да попадне там.

Не са непознати деца, от училище се организира лагера. Имам доверие на госпожата ни. Най-малкото и тя има малко дете, което сигурно ще е с нея. Та не вярвам да не ги гледа.
Притеснява ме факта, че моята до сега не е ходила никъде сама. Дори и при бабите си не иска да ходи без нас. Обаче откакто реши, че иска на лагер се е ентусиазирала много. Прави всичко, само и само да ми покаже, че може да се справя сама. 7 дни са си доста време като за пръв път без родители. Баща й каза ок, обаче аз ще се побъркам. До края на май трябва да дам депозит, т.е. времето за мислене е до тогава.
Иначе от дългия път не ме е страх, защото вече няколко пъти сме пътували по 20-24 часа с автобус. Знае как е. 4-6 часа ще ги изтърпи без проблем. Но всичко останало ми е доста плашещо. Да не стоят много на слънце, да има хубава храна, да се оправя сама, да заспива спокойно..... и т.н. и т.н.

За морски лагер това, което би ме притеснило е да не изгори детето на слънце и дали няма много да иска във водата, пък да не ги пускат. Иначе ще се оправят - къпани - недокъпани, яли - недояли, все ще оцелеят. Ще им е забавно без родители, пък и малко по-самостоятелни ще станат.
Моят ще е на лагер не от училище с непознати деца, но тъкмо ще се запознаят.