Кой е най-важният съвет, който сте получавали от вашите баби/дядовци?

Баба ми беше потомствена софианка.
Нещата, които държеше да ми предаде бяха
- бъди винаги навреме
- бъди винаги в представителен вид, независимо, дали си у дома, на разходка, на  работа или на ваканция, тогава се казваше попивка.
- бъди вежлива и слушай внимателно събеседниците си

С годините усвоих изброено и есичко ми е полезно.

Прабаба ми казваше: Дават ли ти - вземай, гонят ли те - бягай. Да не се разбира буквално. Иначе от бабите и дядовците си само добро съм видяла

Много хубав съвет, дори в буквален смисъл.

Хубава тема...
Моите баби и дядовци починаха, лека им пръст, но ме научиха на толкова много неща

Дядо ми казваше, че добрите хора се познавали по отношението им към животните, ако ги обича, грижи се за тях - добър е.
Научи ме също, че не е нужно да се бутам, да нахалствам,  за да ме забележат, тъй като бях скромно дете (все още съм скромна, де )
Баба ме е научила да не ''тичам'' след хората, било то мъже, приятели и т.н
Права се оказа...
Винаги ми е повтаряла, че е по-добре мъжът да обича повече, да се стремя да ме обичат...

"От чуждите хубави полза няма."
Майка ми все се оплакваше от мен и баща ми, сравнения с чуждите хора правеше, изтъкваше ги за пример, на жертва се правеше, защото много се трудеше и си вредеше на здравето с това, искаше и ние да сме като нея, та по този повод мрънкаше, а баба я репликираше с горното, че да я поотрезви, но напразно. Такава си е и днес - само дето не я отразявам, имунитет си изградих.

Моята баба по бащина линия си имаше една простичка философия - всеки път, когато нещо неприятно се случеше, или аз направех някоя голяма магария /счупен прозорец, например/ тя махваше с ръка, и казваше с усмивка: "Майната му, бабе. Здраве да е! Свършила работа - няма файда да я мислим!"
За жалост не успях да прегърна тази философия, но осъзнавам колко по-леко бих живяла, ако я бях приела... А, баба беше все спокойна, ведра и позитивно настроена. Лоша дума от нея не съм чула. С дядо си живееха мирно и сговорно, като две грахчета в шушулка.

А на мен така ми се плаче като чета темата и като си мисля за времето когато имах и баба и дядо.

Замисляли ли сте се защо децата и възрастните хора са по-разумни, умерени, наблюдателни, ученолюбиви, интелигентни от тези в останалите възрасти .

Баба ми и дядо ми (той почина, лека му пръст) винаги повтаряха, че дете не се възпитава с шамари, а с разговори. И за доказателство на теорията имат моя прекрасен баща.
Винаги ще ги соча за пример - щом моите баба и дядо са могли да възпитат умен и отговорен мъж без нито един шамар(баща ми потвърждава, че е никога не е удрян), щом моите родители са направили същото с мен и брат ми (скромно, а?) пак без нито един шамар, значи никой няма оправдание да си шамаросва децата. Твърдо смятам да продължа линията им, дори, ако се наложи да шамаросам виртуално някого.

Toва е до човек, а не до възраст.
Идиоти и прекрасни хора има и млади и стари.

Едната ми баба, която наближава достолепните 88г., ми даваше един много мъдър съвет, когато минавах през пубертета: "Не всичко, което хвърчи се яде." Много ми допада, защото означава, че когато човек е млад, трябва добре да преценява хората, ситуациите и да премисли дали това което е привидно добро за него, наистина е така.

Аз имам две баби и един дядо. С едната баба не се виждам често, но не мога да кажа нищо лошо за нея- добър човек е. При баба и дядо на село ходя винаги когато е възможно т. е. ако не всяка седмица, то през седмица, но съм там, както и през цялата лятна ваканция--там при тях, с кучето и брат ми (9г.) е най-хубаво- със слаб Интернет, който и без това не ти е нужен там, и без "приятели", които гледат на теб с други очи след като кажеш, че предпочиташ на село вместо в града. Там има всичко--не ни се налага да купуваме разни "БИО" продукти, защото те произвеждат всичко- естествено ние помагаме. От своя дядо Кирил съм се научила да уважавам и обичам всичко българско, както и да почитам буквите(обожавам да чета) може би е заради светеца, на когото е кръстен, той е много просветен човек и винаги е отговарял на глупавите(понякога)и, детски въпроси и продължава да го прави, въпреки че вече не са толкова детски. Винаги е разговарял с мен като с възрастен човек и не е премълчавал нищо, за което съм поискала да зная. Заради неговото отношение сега съм това, което съм- а именно много по-отговорна и разумна, смея да твърдя, от своите връстници(на 16 години съм). На много други неща са ме научили тези изключителни хора и продължават да ме учат, но най- важното, което съм научила от тях е това да се трудя и да не разчитам на никого- ако ме оставят на село сама от глад няма да умра, а и като дойде есента ще мога да се похваля със забележителна продукция, благодарение на него и на баба ми. Ако той- дядо- ме е научил да уважавам писмеността ни, то баба ми ме е научила да чета- и от тогава (преди 11 години) аз не съм спирала. Тази жена ме научи да не обръщам внимание на тези, които ми мислят лошото, а да ги подминавам. Много неща съм чувала от тях, някои от които се срещат нагоре из коментарите, но тези две неща, което ще помня винаги са: "По-добре на хората в устата, отколкото в краката." и "Който ме мрази, под мене да лази." На някои от вас може да им звучи клиширано, но в тези думи има много истина- по-добре да те коментират, отколкото да дойде време, в което при споменаването ти ще следва" Мир на праха му! ", по-добре да не си губя времето да отвръщам на тези, които ме мразят, а да вървя напред- завиждайки ми, те остават под мен. Тези хора продължават да предават на мен и брат ми своята доброта и милосърдие. И успяват- пример са трите им деца. Дори когато тях вече няма да ги има- надявам се няма да е скоро- аз винаги ще си спомням за добрите думи, милите усмивки, търпеливите отговори на безумните въпроси, постоянно въртящата се опашка на Шаро, мъркащата Сара, красивите яренца, постния боб на баба и варените яйца от най- щастливите кокошки. Смятам, че независимо дали мъдростите на бабите и дядовците ни са "клиширани" всеки от нас трябва да пази хубавите спомени и ценните съвети в сърцето си. Най- вече за да не забрави след години откъде е тръгнал, каква храна е ял и че след борбата с кучето на двора е ходил една седмица със скъсани обувки. ☺️

Един цитат от любимия ми дядо ( мир на праха му!):
И сега, тато (диалектна дума за дядо), какво ще стане? ( изброих двете възможности)
- Не знам, Венче!  (не съм Невена)  
Или ще стане, или няма да стане! Няма смисъл да го мислиш! Каквото дойде - такова!

На дърти години оцених колко е прав. Хабих се на младини да премислям какво що, а сега просто оставям нещата да се случват и реагирам тогава. Няма смисъл от нерви и безсънни нощи за нещо, което я станало, я - не.

Баба ми често ми повтаряше преди да се омъжа за човек  от другия край на страната, че една жена винаги трябва да следва мъжа си, ако обстоятелствата налагат промяна.

Баба и дядо буквално са ни отгледале мен и сестра ми. Целият ми живот с тях е един голям съвет. Всеки ден с тях, всяка разменена дума, всеки спомен сега- всичко е в моя полза!

Хубава тема! Тази година за съжаление загубих и двете ми баби.. горе долу по едно и също време. Като съвети са ми казвали да не лъжа, да бъда честна, да уча и да се развивам и да имам добро сърце. И двете ми баби обичаха животните, тази любов към животните се е предала и на родителите ми, съответно и на мен. Грижа се за бездомничета и не толерирам насилието над животни.

Баба ми по майчина линия ми казваше:  "Като срещнеш някой човек на улицата, поздрави го! Няма да те заболят устата." До ден днешен поздравявам съвсем непознати с Добър ден. Друг съвет от същата ми баба : " Ядосвай се, но на сърце не си го слагай." Ето това не можах да  спазвам. Като се ядосвам, ядосвам се от сърце, а това никак не е добре.
Другата ми баба помня с цветните бонбонки "Детска радост",  които вадеше от джоба и ми даваше не цялото пликче, а  само по 3, за да има и за друг път.

Вече самата аз съм баба на две внучета . Непрекъснато общувам с тях. Какво ли ще си спомнят за мен един ден?!