Фентъзи и фантастика - 17

Историята е невероятна, а характерите на героите  търпят огромно развитие в трите книги. Особено развитие търпят някои герои като Малта например.
За съжаление преводът е просто безнадежден.
Корабът Парагон е Образцов, Брашън е Стремителен, а ако някой е чел поредиците за Шута и Убиеца . ще намери нещо много общо  между Живите кораби и тях.

Голям спойлер:

Два пъти зарязвам втората част заради превода...

Да, много е жалко, защото сюжета е много увличащ, дори повече отколкото при Фиц, а събитията в Бинград имат Голяма връзка със събитията на север. Много ме е яд, че МБГ не изаддоха RAIN WILD CHRONIKLES.

Всичките поредици на Хоб, от света за Древните са свързани (без тази за Шамана, тя е на друг континент)

Ако има нещо което ми допада в Хоб това е как разгръща характерите на хората, поставя ги на изпитание, за да разкрие нови черти от характера им. Най-ярка за мен е промяната при Малта, а най-пленителен е образът на Кенит.
Някои образи като този на Алтея например също претърпяват промяна в книгите. При Хоб обаче възлови са не хората, а идеите - в случая темата за робството както и принудителните бракове.

Хоб ми е голяма слабост. Четох Придворния убиец в много ключов за мен период от живота и много се припознавах във Фиц. Що рев изревах, мале... И все още ми е една от любимите поредици.
Надявам се и тази да ми остане с хубаво усещане до края.

Чела съм Хоб без грам спомен. Беше някак...безлична. На момента ми харесваше, но не бих препорчела или посегнала пак към нея.

на мен Хоб ми една от любимите авторки. Много майсторски напластява образите. Четох интервю с нея в което казва, че за нея мноог важно е семейството, защото масово приключенеца е тип сталкер  -Конан, Сивият Мишелов или, Арагорн, преди да се ожени за Арвен - те са хора самотници и на тях им е лесно да взимат решения. Но когато имаш семейство е трудно,то ти дава сила, но те прави и зависим, както е в случая на Фиц. И тя много е искала да покаже как героите трябва да се оправят когато имат семейство. Всички те -  Фиц, Алтея, Уинтроу...си имат хора които го обичат и  затова не могат просто да запрашат нанякъде . Дори  Живият Корабът за да бъде функционален винаги трябва  да има член от семейството на борда - независимо дали на него самия му харесва това.
Другото с което ще запомня Робин Хоб са котките  -авторката обича котките, има си котки и постоянно пише за котки. Котка има и Джина във фиц, котка има и Пчеличка,  котка има и Любезен, шест умрели котки намира Кенит на острова на Чуждите, а има и цял отделен разказ на Хоб посветен на жена и котка... И разбира се имаме Кетрикен, на която името й е котешко. въобще навсякъде при Хоб откриваме любовта й към котките.

Хоб е писала и много други истрии които също са интересно, макар да са нетипична за Вселената на Древните.. Като  Меган Лидхолм (сигурно знаете че тя има два псевдонима) е написала например двулогият Вълчето братство или книгата за Харпиите, а като Робин Хоб - и четирилогията за Шамана. Аз бих сравнил тези книги с трета част от поредицата Пенрик на Бюджелод. Там някак си нямаме точно Умение, Осезание и Синорна магия а някакви по-древни магии - най-общо казано в тези книги магията, която "стихийна магия" не бива контролирана от героя, а го контролира и разделя твърде рязко личността му на две части. Бих казал че тези книги са "чернови" на поредицата за Древните.


повечето герои при Хоб претърпяват голямо развитие  - Сенч, Славея, Шута, Малта, Алтея, Серила, дори - Кенит. не винаги то е в градивен план, но го има. Като че ли най "фиксиран" герой е Фиц, той най-малко се променя като характер .
Интересно е, че Хоб ни представя една история за три поколения, в която героите започват като млади и постепенно остаряват  и умират. Тя обхваща над шестедесет годишен цикъл от началото на първата книга (Тайните на занаята - тук Фиц е шест годишен), през Живиете кораби, поредицата Лорд Златен, Rain WILD CHRONIKLES, докато стигнем до последната книга (съдбата на убиеца - Фиц минава шестдесет години)

Не бях мислила за героите от тази гледна точка (за семейството и прочие), но определено има резон. Може би и за това толкова ми допадат.

https://www.shadowdance.info/magazine/interviews/robin-hobb/ - интервю с Робин Хоб 2017 г

Те са старички, от средата на 90те. И двете са класическа фантастика (не техно, по-скоро тип малко Хайнлайн, малко Стен на Алън Кол), макар че в Лордът има и фентъзи елементи.
Линията е малко по-ранна, по-мрачна, според мен. Има и втора част, Императорът на илюзиите. После се появява и предходна част.

Лордът е трилогия, харесва ми  повече от другата, но не съм чела третата част.

От събота се мъча с "Огън и кръв" на Мартин. Оказа се точно такава каквато очаквах. Хронология на рода Таргариен. Единия лорд събрал 1000  рицаря, другия 3000 хиляди. Лорд еди кой си се оженил за лейди еди коя си. В Кралски чертог се събрали  и започва изброяване на половин страница имена. Голяма досада.

Тя си е за точно определен тип хард фенове. Аз не съм такъв типаж, не съм чела даже оная с картинките, а я имам от години...

Въпрос на вкус, за мен е страхотна с кеф я изчетох.

И на мен ми харесва, хем не съм фен на сагата. Абе, колкото по-кратко, толкова по-съдържателно.
Прочетох трилогията на Катрин Арден. Толкова руски фолклор е изсипала, че накъртва. Направо да възкликнеш "Ой, батюшки!".
При Новик са по-деликатни някак нещата.

На мен не ми хареса, най-вече заради ужасяващите грешки в превода и заради това, че редактора буквално си е оставил ръцете, но иначе съм фен и на Мартин, и на идеята за хронология.

Новите ми придобивки от днес. Фръц! Тая посейдонската я награбих ей така, очаквам да е бозица (четеше ми се някакъв романс). За другите имам високи очаквания.