Днес разносвам цял ден Wood Mystique Estée Lauder пък аз и първи впечатления в това ветровито, дъжделиво време. Втори у дома – на затворено и топличко.
Навън. Остро, силно, лекарствено начало. Сякаш получавам удар в лицето. Не задължително лошо, но изненадващо – като непознат на улицата, който рязко се блъска във вас и си казвайте: „ей, какво става, по дяволите“. Може би тук усещам мъжкото в парфюма. Постепенно за сравнително кратко обонянието свиква с този „непознат натрапник“ и се открива при мен мистичното, вдига се завесата към Ориента – усещам бензоин и пачули, което а-ха вече те кара да се поотпуснеш и да си кажеш "а, това май ще ми хареса, интересно". Следват сладост + кожа на моя нос. Сладкото не ми е нито роза, нито малина, но е сладост, розов пипер, божур може би. Кожата си е кожа, в парфюм на мен ми звучи като ново кожено яке и като постоянен фон. За жалост исках да усетя много повече дървесини, но нищичко такова не усещам. Сигурно съм луднала, но към финала, от един момент натам парфюмът адски ми напомняше 5th Avenue Royale Elizabeth Arden – малина и кожа, тук роза и кожа, като при Wood Mystique всичко е по-остро и дръзко.
Вкъщи на затворено – същите впечатления, но усещам по-силно сладостта.
Сложен, интересен, много добре направен парфюм, усеща се луксозната бленда в състава и направата му. Трябва да се внимава къде и кога се носи – за околните се опасявам би бил агресивен, нахален, странен дори. Много ми хареса, всъщност, а очаквах след първото встъпително „шамарче“ да остане недолюбен до края. Бих носила този смелчага, нооо грам да не ми подхожда на натюрела и излъчването. Някак не ми стои на мен, не ми прилича, не се възприемам да ухая на него. Не съм аз, не е моята аура. Но не бих се поколебала да го препоръчам на любителите на кожа и роза, божур/малина. За мъжки ми идва идея по-женствен, за женски пък остричък, боцкащ. Чудесна трайност и проекция. Даже лично за мен идва повечко силата му, чак ми запечата небцето сякаш, само него усещам цял ден навсякъде.