Достойнството и уважението в ежедневието

  • 3 592
  • 55
Въпроса ми е според вас вие с какво сте спечелили уважението на мъжа до себе си и с кои негови действия разбирате, че той ви уважава? Питането ми е провокирано от факта, че в последно време имам твърде свободно време за анализиране и за нещастие стигнах до извода, че може би твърде често се съгласявам с всичко, и някак партньора ми е загубил интерес от нашите отношения-той просто знае какво ще кажа: "Както искаш."
На 30години съм вече, но не знам как да разбера дали ме уважава все още и, ако не - как да му покажа, че имам достойнство и гледна точка. С какви ежедневни и простички реакции примерно вие печелите уважение, възхищение от мъжа до себе си. Мисля че е започнал да ме приема за даденост и нещо, което му е в кърпа вързано. Заедно сме от 3години
Виж целия пост
# 1
Въпроса ми е според вас вие с какво сте спечелили уважението на мъжа до себе си и с кои негови действия разбирате, че той ви уважава? Питането ми е провокирано от факта, че в последно време имам твърде свободно време за анализиране и за нещастие стигнах до извода, че може би твърде често се съгласявам с всичко, и някак партньора ми е загубил интерес от нашите отношения-той просто знае какво ще кажа: "Както искаш."
На 30години съм вече, но не знам как да разбера дали ме уважава все още и, ако не - как да му покажа, че имам достойнство и гледна точка. С какви ежедневни и простички реакции примерно вие печелите уважение, възхищение от мъжа до себе си. Мисля че е започнал да ме приема за даденост и нещо, което му е в кърпа вързано. Заедно сме от 3години

Това вече е парадоксално!
Не можеш да разбереш дали те уважава, защото просто нямаш собствено мнение за нищо и винаги участваш във взимането на решения с категоричното "Както искаш"? newsm78

Да ти е минало през ум, че можеш да си оформиш мнение по даден въпрос и да го изкажеш, а по реакцията му, ако е различно от неговото, да се опиташ да разбереш за "каква те има"?
Виж целия пост
# 2
Моят скромен опит сочи, че започне ли една жена да си задава такива въпроси, конят вече е отишъл "у ряката".
Така че вероятно по-полезни ще ти бъдат съвети как да излезеш от ситуацията. Аз не мога да ти дам съвет, защото в брака си се провалих, а новата ми връзка е все още млада и не съм стигала до такива въпроси.
Може би само един съвет мога да дам - отделяй време за себе си и приятелите си.
Виж целия пост
# 3
Уважение не се печели с по-често казване на "не". Човек заслужава уважение на база какво е постигнал, що за човек е, как се отнася с околните и т.н. Ако сте заедно вече от 3 години като цяло той вече е придобил някаква представа за теб, като това в никакъв случай не го казвам в смисъл, че смята че не заслужаваш уважение. Той те обича заради това, което си.
Друг е въпросът, ако се чувстваш недооценена, пренебрегната. Това вече е повод за разговор, за действия от твоя страна, както и за изисквания. По принцип е нормално човек да се поотпусне с времето и да забравя за романтичните изненади, но ако се държи зле, покажи му, че не си съгласна. Например аз ако съм помолила мъжа ми да измие чиниите, а той не го е направил, оставям ги мръсни и толкова. И той си знае, че поставя ли му задача, значи си чака него. За сметка на това обаче, винаги ще е сготвено и изпрано/изчистено, тоест не се глезя, а просто се старая всеки да допринася, а повечето мъже имат нужда от "побутване" поне в началото.

Ако искаш дай повече примери за неговите прояви на неуважение и ще даваме идеи. Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Въпроса ми е според вас вие с какво сте спечелили уважението на мъжа до себе си и с кои негови действия разбирате, че той ви уважава? Питането ми е провокирано от факта, че в последно време имам твърде свободно време за анализиране и за нещастие стигнах до извода, че може би твърде често се съгласявам с всичко, и някак партньора ми е загубил интерес от нашите отношения-той просто знае какво ще кажа: "Както искаш."
На 30години съм вече, но не знам как да разбера дали ме уважава все още и, ако не - как да му покажа, че имам достойнство и гледна точка. С какви ежедневни и простички реакции примерно вие печелите уважение, възхищение от мъжа до себе си. Мисля че е започнал да ме приема за даденост и нещо, което му е в кърпа вързано. Заедно сме от 3години
Покажи индивидуалността си и я уважавай/отстоявай. Когато нещо не ти харесва, казваш "Това не ми харесва", когато не искаш да правиш нещо, казваш "Не искам да правя това", когато искаш нещо, казваш "Искам това и онова", "Харесвам това, не харесвам онова". Това се отнася и за отношенията ти с всички около теб. И още едно нещо – самият факт, че искаш да се променяш заради друг, а не заради себе си, показва липса на себеуважение. При това положение много трудно ще получиш уважение.
Не би трябвало човек на 30 да задава такива въпроси.
Виж целия пост
# 5
Ако нещо не ме кефи и/или не съм съгласна, просто не се съгласявам. Ако искам нещо конкретно, съобщавам. За мен това не подлежи на обсъждане, част от характера е и от чертите, които ме оформят като личност. Рядко се захващам за дреболии или имам претенции за неща, които считам за маловажни. На въпроси къде да отидем, кой филм да гледаме, какво да вечеряме и подобни, спокойно мога да се съглася с другата страна, за да му направя кефа. Но за съществени неща (избор на жилище, на място/държава за живот, професия, деца и пр.) имам мнение и още как.
Изначално съм очертала границите, докъдето може да стигне човек с мен и откъде нататък реагирам. Това се прави на интуитивно ниво, без осъзнаване и важи за всички отношения, не само с партньора.
Виж целия пост
# 6
Уважение се "печели" със себеуважение. Спреш ли да се отстояваш, нещата са изпуснати.

За мен уважението си личи най- много в критични моменти. Докато ви е хубаво и лежите на почивка, е по- трудно да видиш реакции. Почти всеки е склонен да прави мили неща (и да изглежда, че цени човека), докато е отпуснат, релаксиран, прави готини неща. Но не всеки може да покаже уважение дори когато се карате или е изнервен, бидейки подложен на форсмажорни обстоятелства. Т.е. мисля, че истинското ценене на човека се вижда в черните дни.
Виж целия пост
# 7
А ти защо постоянно се съгласяваш? Защото наистина си съгласна? За да не го обидиш/разсърдиш? Защото ти е по-лесно да  не мислиш?

Да ти кажа в големи полемики си се вкарала - уважава ли ме или не!  Laughing Чак ми стана малко смешно как си представила нещата. Ами хайде да погледнем нещата под друг ъгъл. Как реагира твоят половин когато ти предложиш нещо и той не е съгласен. Казва ли винаги, че е съгласен, спори ли и как спори, изслушва ли те, или ти казва, че си кухавелка и така и така стоят нещата.

Да казваш на някого, че имаш достойнство ей така пак е смешно. Ако моето половин се изтъпани и каже, че има достойнство и пита дали го уважавам предполагам ще се метна да търся термометър да му меря температурата и да чета в нета за ранни признаци за Алцхаймер.  Crazy Тези неща не се коментират, а се виждат в ежедневието.
Виж целия пост
# 8
Както вече е отбелязано- с изразяване на индивидуалност и себеуважение. Като тези характеристики са част от едно цялостно отношение към себе си, към другите и заобикалящия свят, което е според степента на осъзнатост... къде ти се поставяш в цялата картина, каква е твоята реалност.

Аз пък ще ти кажа, че щом си задаваш тези въпроси, си на прав път. Даваш си сметка, че така си твърде предсказуема и предизвикваш загуба на интерес. Като за начало започни да имаш мнение, да го изразяваш и да го отстояваш, но без да го налагаш. "Както кажеш" и "както искаш" ги изтрий от речника си, поне на този етап.
Виж целия пост
# 9

“Както вече е отбелязано- с изразяване на индивидуалност и себеуважение. Като тези характеристики са част от едно цялостно отношение към себе си, към другите и заобикалящия свят, което е според степента на осъзнатост... къде ти се поставяш в цялата картина, каква е твоята реалност.“

Как си по тези характиристики?
Виж целия пост
# 10
Хора, по-малко мислете, повече чувствайте! Ако не се усещате добре, положили сте усилия, но не става, имайте куража да търсите щастие другаде. Животът е твърде кратък!
Виж целия пост
# 11
Въпроса ми е според вас вие с какво сте спечелили уважението на мъжа до себе си и с кои негови действия разбирате, че той ви уважава? Питането ми е провокирано от факта, че в последно време имам твърде свободно време за анализиране и за нещастие стигнах до извода, че може би твърде често се съгласявам с всичко, и някак партньора ми е загубил интерес от нашите отношения-той просто знае какво ще кажа: "Както искаш."
На 30години съм вече, но не знам как да разбера дали ме уважава все още и, ако не - как да му покажа, че имам достойнство и гледна точка. С какви ежедневни и простички реакции примерно вие печелите уважение, възхищение от мъжа до себе си. Мисля че е започнал да ме приема за даденост и нещо, което му е в кърпа вързано. Заедно сме от 3години
Ами, не се съгласявай с всичко.Лично мнение по темите нямаш ли?
А ако не ти "позволява" да имаш лично мнение, налагайки винаги своето, извода сама си го направи.
Виж целия пост
# 12
Покажи малко повече самоинициатива. Започни да се грижиш за себе си, да отделяш време за хобитата си, ако нямаш такива, си намери, предлагай му някакви занимания за двамата, опитай се да бъдеш по-активна.
Виж целия пост
# 13
Имам лично мнение, но често за ежедневни дребни, битови въпроси го оставям той да решава понеже за мен наистина няма значение - било то какво ще вечеряме, гледаме и правим като цяло. И вероятно и заради това той е спрял да ме пита какво искам, мисля, а на мен сега това внимание от негова страна ми липсва. Затова питам и при вас вие как разбирате, че човека ви цени и уважава, получавате ли по специално внимание. Примерно когато нещо не му е вървяло в работата през деня се прибира и не ми говори, не ми разказва какво се е случило и не се интересува и моя ден как е минал и само мълчи и сумти, и аз това го приемам като незачитане на моята личност, едва ли не че като живея вече с него може да се държи както си поиска, защото е предубеден, че няма да си тръгна заради такъв тип поведение, или просто аз съм психясала тотално и съм започнала да ставам твърде взискателна, мрънкаща и неразбираща човека до себе си.
Виж целия пост
# 14
"Липса на комуникация" е различно от "липса на уважение". Ако приема, че става въпрос за липса на комуникация. Защото аз също не обичам да се обяснявам на мъжа ми (или на когото и да било), но това не е липса на уважение. За теб какво е "уважение"?
Освен това, ти се държиш пасивно и се сърдиш, че той приема пасивността ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия