Любители на Котки - Тема 133

Да ви разсмея малко с “боен” данък. Много е смешен (с един чорап успява да го изхлузи).

Не е точно така. Кери имаше моменти, в които толкова падивяваше и нападаше до кръв без никакво причина, че ММ живееше в страх и ходеше вкъщи с обувки. Един път така го нападнала, че бях помислила, че си е нарязал кръка на стъкла някъде. Ходиш си спокойно и тя ти скача със злоба да те хапе и съска. Свекърва ми беше редовно в белези от нея. Както си лежи и започваше и мен да гони да напада. Когато е нападнала ММ той каза, че е била ката разярен тигър. Каза, че я метне на далеч от него и и тя с още по-голяма ярост се хвърляла върху него. Като се скрил в стаята драла като тигър и миялкала да го докопа. Беше откачила от нищото. После си се оправи.

Ох, този Барни е много красив. И със сини оченца, прелестен е😘😍

Предполагам, че е кастрирана, не помня дали го коментирахме. Това е едно от важните неща, които понякога помагат.
Нужно е да има някаква висока и стабилна катерушка, все пак на нея се хаби енергия, и това е правилното място за точене на нокти.
Предполагам че би се държала по-добре, ако излиза навън. Възможно е това да е сложно при вас, но ако има някакъв начин да я пускате и да я прибирате, може би да помогне. 
Преди години, бях в чужбина, живеех на трети етаж, и не си представях, как мога да пускам котарака навън. Той не беше агресивен, но маркираше мебелите и вкъщи миришеше на конюшна. Ужасно, но бях сигурна, че ако го пускам, ще го загубя. Не, свикна да се прибира. Престана да маркира вкъщи. Извеждах го сутрин, после като се връщах, го виках, и като ме чуе, идва, отварям вратата на входа и го качвам с мен. Ако не се появи, като се прибирах, по-късно излизах да го търся, или гледах през балкона, като го видя да се мотае наоколо, или го чуя да мече някъде близо, го виках и прибирах отдолу. Като скитори навън, огладнява и се уморява, посбива се с котараците наоколо, и като го викна, се прибира и спи. Изкарахме 5 години така, и нямаше проблем. Е, някой път се губеше по два-три дни, като се запилееше по мацки, притеснявах се, но с котараците е така. Това беше през 90-те, тогава не го кастрирах, но мислех, че не е добре за мъжки котарак.
Повечето котки имат някаква агресия, Васко, въпреки че е кастриран отдавна, има моменти, редки наистина, когато ми забива нокти, но като повиша тон, се стреска и отпуска хватката. Прибирам ръката и повече не се опитвам да му досаждам, защото явно е нервен. Мисля, че ако може да ходи навън, ще се чувства по-добре и ще е по-спокоен. Веднъж го взех с мен в къщата на брат ми в Банкя, изкарахме две седмици, но беше доста опасно, защото наоколо има доста зли кучета. Бях постоянно нащрек. Но на него му беше много интересно, и се чувстваше прекрасно. Вероятно, някои развиват тази агресия, защото им липсва природата, където биха проявили инстинктите си към други животни и в естествената среда.

Пожелаваме ви лека нощ с Ая, коята пак се е настанила на моето легло😂.

Сетих се нещо за агресивните котки.
Вземете си едно пръскало и го напълнете с вода.
Като прави бели и напада - казвайте високо НЕ и пръскайте по тях. И така като повторите няколко пъти , те ще знаят.
Аз така си възпитавам моите котки и сравнително слушат. Така успях да я отуча да ходи на котлона ...  успях да я отуча да не хапе , когато я галиш. Напротив , сега вече сама се навира да я галиш и мачкаш пробвайте!

Хихи, така пръсках Рафка, когато беше бебе, за да не се катери по масата за хранене. Уви...

Идеално те разбирам, Пенсионера имаше същите пристъпи на агресия. Налиташе страшно на боси крака и беше много трудно да се откачиш като подивее. Случвало ми се е и нощем, докато спя, да го направи. Много е кофти да де събудиш рязко с  откачена котка, вкопчена в стъпалото ти със зъби и нокти.
И на ръце налиташе, абе гад.
 Сестра ми отказваше за го гледа, откато я беше нападнал.

Не спря да го прави, докато не остаря толкова, че нямаше сили да напада.

Та ми е позната сатуация, търпях го почти 17 години, поне веднъж месечно
 Ако не внимавам, ходех със стъпало, нарязано като с бръснач. Еми боли си.

Какво приключение си имахме преди малко!    Всички бяха заспали и реших да проветря малко. Отворих широко прозореца. По едно време в стаята влезе ... гълъб! Кацна на дивана. Както всичко живо спеше, така за секунди Богдана го беше хванала за врата, а Наско го удряше с лапа.  Хубаво, че като тръгнахме към тях с викове и заплахи, пуснаха уплашеното същество, а то пък набързо нацели обратния път към свободата.  Сега всички са превъзбудени, обикалят като лъвове в клетка и го търсят. Имаше късмет! Отърва се само с няколко откъснати перца по ноктите на Атанас. 

Леле, горкият заблуден гълъб Извадил е късмет.

Леле, у вас е било ловна дружина, че и "работят" в синхрон!

Таня  , а Кирето как се държа?

Toй е пъзльо. Гледаше отдалече с любопитство, но в поза "нисък старт" за по-бързо скриване в миша дупка. 

Развалила си им удоволствието от лова и изяждането на плячката 

Ох, смях, Ушатото и то щеше да се втурне през глава, Топче - абсурд. Писала съм, че и дърво да му бях домъкнала и да го бях сложила насред хола нямаше да му обърне грам внимание.