Естествено, за родителите е по - удобна голяма разлика. Трудно се гледат породени деца, първите години лудницата е пълна. Но пък децата порастват заедно, имат еднакви интереси, общи приятели и това ги сближава.
Имам сестра по - голяма с 2 години и брат по - малък със 7 години. Със сестра ми израснахме заедно, споделяхме една стая, знаехме ( и още знаем) всичките си тайни, имаме толкова общи спомени.. До ден днешен двете сме си най близките хора една за друга. Докато брат ми отрасна сам ( ние се бяхме изнесли вече) ,голяма разлика, друго поколение...няма я тая задушевност в отношенията, която имаме със сестра ми. Не сме чужди, но и близки не сме. Ако се мисли дългосрочно за отношенията между децата и близостта им, по подходяща е малка разлика, не повече от 5 години. Голямата разлика определено отчуждава братята и сестрите.
п.п. сега очаквам поне 10 обстойни примера с братя и сестри , които са с малка разлика,но никак не се разбират
Виж целия пост
Имам сестра по - голяма с 2 години и брат по - малък със 7 години. Със сестра ми израснахме заедно, споделяхме една стая, знаехме ( и още знаем) всичките си тайни, имаме толкова общи спомени.. До ден днешен двете сме си най близките хора една за друга. Докато брат ми отрасна сам ( ние се бяхме изнесли вече) ,голяма разлика, друго поколение...няма я тая задушевност в отношенията, която имаме със сестра ми. Не сме чужди, но и близки не сме. Ако се мисли дългосрочно за отношенията между децата и близостта им, по подходяща е малка разлика, не повече от 5 години. Голямата разлика определено отчуждава братята и сестрите.
п.п. сега очаквам поне 10 обстойни примера с братя и сестри , които са с малка разлика,но никак не се разбират