страх от забременяване

Загубата на слух на дете няма как да се случи от възрастта на майката. А би трябвало да получиш обяснение от какво се е получило тази загуба, защото си има различни причини за загубата на слуха, също и е от значение. А и не е хубаво да те упреква, че си абортирала, също, че не си му казала причината - не би ли трябвало и двамата да знаете?

Наистина си объркана, личи от поста ти. Първо, как взимаш сама решение да абортираш? Не взимате ли заедно с партньора ти решенията? Това е нещо толкова важно и би следвало да се обсъди и от двете страни.
Второ, това че дъщеричката ти е получила здравословен проблем не е основание, че всяко следващо ваше дете ще има подобен. Не се тревожи, вярвай, че всичко ще е наред, просто не бъди песимист, имай надежда, че всичко ще бъде успешно.
Трето, нямам думи за тази лекарка, която си позволява да обсъжда кой, кога и защо...Ужасно напрягащо и подтискащо е да ти кажат такива думи.
И последно... аз имам починало бебе и след него света се срина пред нас, но искахме отново да имаме бебе, като че ли да запълни тази празнина в сърцата ни. ЗА наше щастие това се случи, имаме общо 3 живи деца, искахме още и още, но просто вече не съм на 30 за жалост. Децата са радост, децата са живот, децата са смисъл.
Мисли позитивно, не се страхувай, мъжа ти иска, пребори се със страховете си, всичко ще е наред, просто имай вяра, надежда и любов!

https://наистина много благодаря за разбирането! означава много за мен ☺

опитах се да обсъдя аборта с него но останах много криво разбрана за съжаление тогава дори аз не се разбирах паниката ми беше повече от акъла ... сега съжалявам и искам бебе нш имах нужда да споделя как се чувствам и ми олекна многж наистина трябва да гледам по-оптимистично на нещата прави сте благодаря ви от сърце че сте отделили време за да прочетете и пишете ☺

Много емоции, малко мислене.
Направили сте аборт и се чувствате гузна. Не знам дали го осъзнавате и дали осъзнавате, че съпругът ви също играе по тази струна, за да получи това, което иска - второ дете.
Замисляли ли сте се колко усилията са нужни на един нечуващ човек в света на чуващите? А за едно дете?
След няколко години да имате нечуваща тинейджърка и едно нормално малко дете?

За съжаление детето няма да почне да чува, дори тя да не роди второ.

Но да си заравят главите пясъка а бебенце?
Вместо прегледи при други лекари, в други страни...
Ако са в провинцията къде ще учи това дете, има ли специализирани училища все още. Или какво да предприемат, за да не загуби и говора си детето.
Неща, които смятам са по-важни от проекто бебе.

Раждането на второ дете не е заравяне на главата в пясъка, напротив. Никой не е вечен, все пак ще е добре след време на има близък човек (брат или сестра)

Имам такава позната с две момиченца. Голямото дете е с такова заболяване, вследствие на антибиотик (мисля, че беше на основата на гентамицин).Детето расте, обгрижвано с много любов и внимание и с апаратчета на двете уши. Вече е на 21 години. Малката е здрава. Майката никога не се е замислила да останат само с детето с проблема. А те двете са едни щастливи сестрички!
Марияна М., аз се съмнявам, че авторката на темата не е взела мерки за детето си. Кой нормално мислещ човек, родител, не би предприел най- адекватното и правилно здравно лечение дали в БГ или чужбина.

Уважаема Марияна ☺ единствения шанс детето ми да се излекува е със ствилови клетки ☺ доста лекари обиколих и именно това ме уплаши от раждането на второ дете ...ако недай си Боже трябва да мина през всичкш това отново едва ли ще издържа не само психически но и физически и не става дума толкова за мен колкото до страха да не страда още едно дете заради мен !Не заравям главата си напротив старая се да помогна на дъщеря си тя говори пише и чете чува с помоща на апаратчета и въпреки това че е единствена с такива в училище ги носи с гордост и усмивка ... тази тема беше направена с цел подкрепа ,утеха и съвет не с цел упрек смятам че достатъчно четливо написах че съжалявам за постъпката си и мисля че може би така е трябвало да стане сигурно е било за добро и може би не съм била психически достатъчно стабилна на онзи етап от живота си  ☺ надявам се да се преборя със страховете си и да се справя въпреки всичко ... и благодаря на всички коитж ми  писаха защото техните съвети и тяхното разбиране ми даде надежда и криле 😊😊😊

Марияна М., съобразявайте се малко с чувствата на авторката и на другите в темата като пишете неща, с които явно не сте добре запозната. Аз съм със средна към тежка слухова загуба, а повечето хора около мен изобщо и да подозират за това. Не съм учила в специализирани училища, за загуба на говора пък е абсурдно изобщо да се говори при така представените факти от авторката.

Белисима, едва ли проблемът е следствие от раждането - при почти всички с този проблем, които съм срещала, загубата е резултат от прием на неподходящ антибиотик в ранна детска възраст (и при повечето е именно реакция към гентамицин, както някой по-горе спомена). Не се обвинявай за неща, които не са под твой контрол. Ако в онзи момент действително това е била причината за страховете ти и взетото решение впоследствие, не позволявай отново това да те спре. Но ми се струва, че има и друго...

Смятам, че на първо място винаги стои това, което може да се направи за здравето и добруването на детето.
Явно не съм преценила, че темата е от тези, в които трябва да вдъхнем оптимизъм на автора.

Не е непременно такава, но не разбирам защо е нужно да се противопоставя „здравето и добруването” на двете деца. Какво общо има това, че едното дете е получило увреждане вероятно няколко години след раждането си, с колебанията дали да има второ бебче... превръщате състоянието на първото дете в по-голям проблем, отколкото е.

Здравейте, след двата, откровено казано, тъпи коментари на Марияна, не успях да прочета останалите и реших направо да пиша.
Скъпа авторке, преди 28 дни родих бебето си мъртво, седмица преди да вляза в девети месец. Най-ужасното нещо, което може да преживее човек, го преживях. Вярно, едвам дишам и се чудя за какво да се хвана, за да продължа, но съм жива. Радвай се и ти, че детето ти е живо и е до теб! Не се обвинявай, нямаш вина за нещата, които не можеш да контролираш. Това не е нещо, което можеш да предвидиш. Доколкото разбрах, не е генетичен проблем, а дори да беше такъв, пак има шанс точно тези "лоши" гени да не ги предадеш на другото си дете. Факт е, че ти е трудно. Факт е, че те боли. Факт е, също така, че детето ти е ЖИВО И ЗДРАВО, макар и да не чува. Любовта не се чува, истинското щастие също! С любов и подкрепа са отгледани толкова много деца, с проблем като този. ПАК ТИ КАЗВАМ, РАДВАЙ СЕ, ЧЕ ДЕТЕТО ТИ Е ЖИВО И Е ДО ТЕБ. Това дали ще имаш или не друго дете е въпрос на избор и не смятам, че мога да ти дам съвет. Мисля, че ако го искате с парньора ти, нямаш пречка да го направиш. И не се предавай още преди да е започнала битката. И аз си мислех, че няма да мога да прецивея подобно нещо, ама ето, преживявам го. И макар да съм на 22, макар да ми е първо дете, ще го преживея и ще имам друго. Ще се боря да имам друго, а него винаги ще го нося в сърцето си и ще го обичам наравно с останалите(още неродени) мои деца...
Относно възраста и лекарското мнение - ще се въздържа от коментар, защото освен нецензурни думи, друго не мога да напиша...
Не се предавай!

Извинете, случайно попаднах на темата и ми стана много интересно. С какво стволовите клетки биха помогнали за връщането на слуха?